Решение № 4943 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4943 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

МАРИЯ В. АТАНА. при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНА. Въззивно гражданско дело № 20251100502286 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20120364/11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 9134/2019 г. на Софийски районен съд, 123 състав, по иск на В. С. Л., ЕГН **********, срещу Е. Г. П., ЕГН **********, е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на В. С.

Л., ЕГН **********, до размера на 1/9 идеална част от наследството на В. П.а С.а, починала на 30.05.2003 г., като са намалени с 1/9 част завещателните разпореждания, обективирани в саморъчно завещание на В. П.а С.а, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен на 19.02.2014 г. от съдия по вписванията при Софийски районен съд.

Със същото решение по иск на Т. С. Л., ЕГН **********, срещу Е. Г. П., ЕГН **********, е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на Т. С. Л., ЕГН **********, до размера на 1/9 идеална част от наследството на В. П.а С.а, починала на 30.05.2003 г., като са намалени с 1/9 част завещателните разпореждания, обективирани в саморъчно завещание на В. П.а С.а, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен на 19.02.2014 г. от съдия по вписванията при Софийски районен съд.

По иск на К. М. К., ЕГН **********, срещу Е. Г. П., ЕГН **********, е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на В.С. А., ЕГН **********, до размера на 1/9 идеална част от наследството на В. П.а С.а, починала на 30.05.2003 г., като са намалени с 1/9 част завещателните разпореждания, обективирани в саморъчно завещание на В. П.а С.а, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен на 19.02.2014 г. от съдия по вписванията при Софийски районен съд.

1

С горепосоченото решение съдът е отхвърлил исканията на В. С. Л., ЕГН **********, Т. С. С., ЕГН **********, и К. М. К., ЕГН **********, за отмяна до размера на запазените им части от наследството на В. П.а С.а, починала на 30.05.2003 г., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на Констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти на основание завет и завещание № 65, том V, рег. № 6716, дело № 715/03.07.2014 г. на нотариус с рег. № 040 на НК, вписан в СВп – гр. София под акт № 112, том LXX, рег. № 33011, дело № 25174/03.07.2014 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на всеки от В. С. Л., ЕГН **********, Т. С. Л., ЕГН **********, и К. М. К., ЕГН **********, по 700 лева, представляващи разноски за адвокат.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. П., ЕГН **********, е осъден да заплати общо на В. С. Л., ЕГН **********, Т. С. Л., ЕГН **********, и К. М. К., ЕГН **********, сумата от 80 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса.

На основание чл. 77 ГПК Е. Г. П., ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 160 лева, представляващи дължима държавна такса.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Е. Г. П. чрез адв. Д. Л. К.. С жалбата се моли първоинстанционното решение да бъде отменено, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

След изтичане на срока за обжалване от Е. Г. П. чрез адв. Д. Л. К. е постъпило уточнение на въззивната жалба, с което се твърди, че съдът е следвало да разгледа възражението от отговора на исковата молба, че имотът е принадлежал на С. С.. Сочи се, че този имот е бил завещан на ответника, като завещанието е обявено през 1995 г. и към днешна дата е изтекъл срокът за искане за възстановяване на запазената част.

Излагат се съображения за допуснати от СРС нарушения при събиране на доказателствата по делото. Поддържа се, че ако наследник се е облагодетелствал от наследствени имот в по-голяма част, отколкото е запазената му част, то се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН. Заявява се, че в случая е налице такова облагодетелстване, тъй като ищците са извършвали разпоредителни сделки.

Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата от К. М. К..

В установения за това срок е постъпил отговор на жалбата от В. С. Л. и Т. С. Л..

Заявява се, че въззивната жалба на Е. Г. П. е бланкетна. Поддържа се, че конкретни пороци на първоинстанционното решение са посочени след изтичане на преклузивните срокове за това. Твърди се, че пропускът на страната не може да бъде толериран, тъй като упълномощеният адвокат за въззивното производство е този, който е осъществявал процесуално представителство пред СРС. Твърди се, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Поддържа се, че правилно СРС е приел, че в случая нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение, тъй като В. П.а С.а е оставила универсално завещателно разпореждане в полза на Е. Г. П.. Поддържа се, че в този случай не се формира наследствена маса. Излагат се съображения, че СРС не е допуснал нарушение при събиране на доказателствата. Моли се да се остави без уважение въззивната жалба на Е. Г. П.. Претендират се разноски по делото.

В отговора на въззивната жалба се съдържа и насрещна въззивна жалба на В. С.

Л. и Т. С. Л. срещу частта от първоинстанционното решение, с която са оставени без уважение исканията за отмяна на констативния нотариален акт на Е. Г.. Поддържа се, че с констативния нотариален акт ответникът е признат за собственик на основание наследяване по завет от С. Стойков и по универсално завещание от В. С.а. Твърди се, че констативните нотариални актове подлежат на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, когато не отразяват действителното правно положение, както и когато се уважи 2 претенция на трето лице срещу титуляря на акта. Твърди се, че възниква съсобственост между наследника, ползващ се от завещанието, и наследника с възстановена запазена част. Твърди се, че частичната отмяна на констативния нотариален акт трябва да се приеме за последица от съдебното решение. Моли се да се обезсили първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исканията по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендират се разноски по делото.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция В. С. Л. и Т. С. Л. са уточнили, че молят за отмяната на първоинстанционното решение в частта, в която са оставени без уважение исканията им по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В установения за това срок е постъпил отговор на насрещната жалба от Е. Г. П..

Твърди се, че в нотариалния акт са описани два имота и единият от тях е етаж от къща, който е бил собственост на С. С.. Твърди се, че имотът е придобит от Е. Г. П. по завещание. Твърди се, че владението върху този етаж не е оспорвано от никого.

Поддържа се, че дори имотът да е бил в съпружеска имуществена общност между С. и В., то след смъртта на С. неговата 1/2 идеална част е преминала в ответника. Сочи се, че частта на починалата В. е придобита от ответника чрез давностно владение, за което е направено възражение с отговора на исковата молба. Твърди се, че е налице спор за собственост за имота. Заявява се, че в случая нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК е неприложима. Моли се да се отхвърли насрещната въззивна жалба. Претендират се разноски по делото.

По жалбата на Е. Г. П.:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В случая депозираната от Е. Г. П. чрез адв. Д. К. въззивна жалба е бланкетна.

Страната се позовава само на допуснати процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, но не излага конкретни доводи за неправилност. По арг. от чл.

262, ал. 1 вр. чл. 260, т. 3 ГПК въззивната жалба не е нередовна, ако в нея не е указано в какво се състои порочността на първоинстанционното решение. В такъв случай жалбата е бланкетна и въззивният съд извършва само проверка за това дали първоинстанционното решение е валидно, допустимо и спазени ли са императивните материални норми на закона. Следователно, когато е депозирана бланкетна въззивна жалба, администриращият съд не може да оставя без движение жалбата и да дава указания на жалбоподотеля да посочи в какво се изразява порокът на обжалавния акт.

Ако въпреки това първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е дал такива указания, то въззивният съд не може да разглежда нововъведените оплаквания на жалбоподателя, освен ако те са свързани със служебната проверка, която се извършва от въззивната инстанция. С изтичане на срока за обжалване се преклудира правото на въззивника да релевира други пороци на решението, обуславящи неговата неправилност, с изключение на тези, отнасящи се до приложението на императивни материалноправни норми. В този смисъл са Решение № 101/09.07.2018 г. по гр.д. № 2191/2017 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 48/12.06.2017 г. по т.д. № 408/2015 г. на II Т.О. на ВКС, Решение № 216/19.01.2015 г. по гр.д. № 2008/2014 г. на I Г.О. на ВКС, Решение № 246/23.10.2013 г. по гр.д. № 3418/2013 г. на I Г.О. на ВКС и др.

Следователно на основание чл. 269 ГПК въззивният съд следва да извърши само проверка за валидност и допустимост на обжалваната от Е. Г. П. част от първоинстанционното решение, както и да прецени допуснато ли е нарушение на императивна материалноправна норма.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно. В обжалваната от Е. Г. П. част решението на СРС е допустимо и не подлежи на 3 обезсилване.

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото на възстановяване на накърнена запазена част е наследимо по арг. от т. 3, б. „б” от ППВС № 7/28.11.1973 г.

Съгласно чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува наследствена маса. Тази норма е императивна – така Решение № 218/15.04.2025 г. по гр.д. № 1058/2024 г. на II Г.О. на ВКС, Решение № 205/07.12.2023 г. по гр.д. № 4879/2022 г. на II Г.О. на ВКС.

Според чл. 16, ал. 1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. При общо завещателно разпореждане (завещание), което се атакува като накърняващо запазената част на наследник по закон, наследствена маса по чл. 31 ЗН не се формира.

Възстановяването на запазената част се извършва в дробна част от цялото наследство, съответстваща на запазената част на наследника. Само когато е дарена или оставена в завет някаква вещ, трябва да се образува наследствена маса, за да се определи чистият актив от наследството, с който са могли да се облагодетелстват заветниците или дарените – така Решение № 25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г. на I Г.О. на ВКС, Решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г. на II Г.О. на ВКС, Решение № 155/06.02.2019 г. по гр.д. № 1230/2018 г. на II Г.О. на ВКС. Тоест нормата на чл. 31 ЗН не може да се тълкува разширително. Тя е приложима само в онези случаи, в които наследодателят е извършил частно безвъзмездно разпореждане приживе (чрез дарение) или post mortem (чрез завет). Когато наследниците по закон са се разпоредили с имоти, които са били включени в наследството, за което е налице универсално завещателно разпореждане, наследникът по завещанието може да търси защита чрез ревандикационен иск или чрез облигационен иск за неоснователно обогатяване.

Затова, ако интересът на наследника по завещанието е бил накърнен от действията на наследника по закон, евентуалното обогатяване на наследника по закон не е основание за формиране на наследствена маса при разглеждане на иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част.