Решение № 474 от 12.12.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. П., 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20234400500540 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1053/14.07.2023г. по гр.д. № 5066/2022г. на РС гр.П.

/ПлРС/ съдът е осъдил "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул."***" № ***, ап. ***, представлявано от Управителя К.М.М. да заплати на К. П. П. от гр.К., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр.Ш. на основание чл.128 т.2 КТ и чл.86 ЗЗД сумата от 77 063,62лв., представляваща разлика между дължимите му суми за престиран труд по минималните ставки на Кралство Б., вкл. „бонус в края на годината“ / Eindejaarspremiee/ , „добавка за нощен труд“ /Premie voor n a c h t a r b e i d/, възнаграждение за „периодите на разположение“ /Beschikbaarheidstijd/, възнаграждение за извънреден труд /overwork/, добавка за превишаване на средното време за обслужване /Toes I age п ten gevolge van het overschrijden van de gemiddelde diensttijd/, добавка за присъствие /ARABvergoeding/, фиксирана дневна надбавка /Forfaitaire verblijfsvergoeding/, добавка за постоянно пребиваване /vast verblijf / от една страна и платеното му от ответника трудово възнаграждение от друга страна за периода 01.05.2019 г. 1 04.8.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда - 17.06.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за разликата до претендираната главница от 79 151,66 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от К. П. П. от гр.К., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр.Ш. срещу "***"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул."***" № ***, ап. ***, представлявано от Управителя К.М.М. иск, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 2088,04 лева, представляваща разлика между дължимите му суми за престиран труд по минималните ставки на Кралство Б., вкл. „бонус в края на годината“ / Eindejaarspremiee/ , „добавка за нощен труд“ /Premie voor nachtarbeid/ възнаграждение за „периодите на разположение“ /Beschikbaarheidstijd/ възнаграждение за извънреден труд /overwork/, добавка за превишаване на средното време за обслужване /Toes I age п ten gevolge van het overschrijden van de gemiddelde diensttijd/, добавка за присъствие /ARAB-vergoeding/, фиксирана дневна надбавка/ /Forfaitaire verblijfsvergoeding/, добавка за постоянно пребиваване /vast verblijf/ от една страна и платеното му от ответника трудово възнаграждение от друга страна за периода 01.05.2019 г. - 04.8.2021г., /след направено изменение на периода по реда на чл.214 ГПК/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане, КАТО НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТИЛ производството по делото в тази му Част.

ОСЪДИЛ "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул."***" № ***, ап. ***, представлявано от Управителя К.М.М. да заплати на К. П. П. от гр.К., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр.Ш. сумата в размер на 6 676,02 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪДИЛ "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул."***" № ***, ап. ***, представлявано от Управителя К.М.М. да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 105,34лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 3520,13лв.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ЕООД в осъдителните Части за сумата от 77 063,62лв., явяваща се разлика 2 между дължимите суми за престиран труд по минималните ставки на Кралство Б. вкл. „бонус в края на годината“ / Eindejaarspremiee/, „добавка за нощен труд“ /Premie voor n a c h t a r b e i d/, възнаграждение за „периодите на разположение“ /Beschikbaarheidstijd/, възнаграждение за извънреден труд /overwork/, добавка за превишаване на средното време за обслужване /Toes I age п ten gevolge van het overschrijden van de gemiddelde diensttijd/, добавка за присъствие /ARABvergoeding/, фиксирана дневна надбавка /Forfaitaire verblijfsvergoeding/, добавка за постоянно пребиваване /vast verblijf / от една страна и платеното му от ответника трудово възнаграждение от друга страна за периода 01.05.2019 г. - 04.8.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ – 17.06.2022г. с твърдения, че същото е неправилно поради нарушения на материалния Закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано. Прави искане с искане да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете с правно основание чл.128 т.2 Кт и чл.86 ЗЗД изцяло като неоснователни, както и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Навеждат доводи, че според чл.3, параграф 7 от Директива 96/71/ЕО специфичните добавки, свързани с командироването се смятат за Част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. По делото не е установено, че ищецът К. П. П. е представил документи пред работодателя си „***" ЕООД, доказващи извършени пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи.

Излага съображения, че вещото лице по съдебно - икономическата експертиза недвусмислено изяснява, че ако се вземат предвид всички изплатени суми от ответника на ищеца, то се стига до извода, че е надплатено това, което се е дължало от ответника на ищеца за трудови възнаграждения, дори ако се вземат предвид минималните ставки за Кралство Б..

Поради това считат, че първоинстанционният съд неправилно приема, че изплатените суми по банков път на К. П. П. от „***"ЕООД не са свързани изцяло с неговото дължимо трудово възнаграждение. Също така първоинстанционният съд неправилно приема, че по - голямата Част от 3 сумите, изплатени на К. П. П. са изплатени като възстановяване на разходи, направени от К. П. П. по време на командироването му, които той фактически е направил, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. По делото няма доказателства, от които да се установи, че К. П. П. е представил отчет за направените от него разходи, както е изискването в Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, вследствие на което да са му възстановени направените разходи, свързани с пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи.

Твърдят, че от събраните доказателства по делото се установява, че изплатените суми на К. П. П. от „***"ЕООД се явяват специфична добавка към неговото трудово възнаграждение, какъвто е смисълът на чл.3, параграф 7 от Директива 96/71/ЕО и „***" ЕООД по банков път са изплатили и надплатили всичко дължимо, свързано с трудовото правоотношение за претендирания период на К. П. П..

Считат, че с осъдителното решение съдът принуждава „***" ЕООД повторно да заплаща суми на едно и също основание на К. П. П. за претендирания период, което се явява абсолютно нарушение на материалния закон и крайно несправедливо спрямо „***" ЕООД.

По делото не е направена съдебно - техническа експертиза, поради което по никакъв начин не може да се установи дължимост на суми за престиран труд по минималните ставки на Кралство Б., вкл. бонус в края на годината /Eindejaarspremiee/, „добавка за нощен труд" /Premie voor nachatarbeid/, възнаграждение за

„периодите на разположение"

/Beschikbaarheidstijd/, възнаграждение за извънреден труд /overwork/, добавка за превишаване на средното време за обслужване /Toes I age n ten gevolge van het overschrijeden van de gemiddelde diensttijd/, добавка за присъствие /ARAB vergoeding/, фиксирана дневна надбавка /Forfaitaire verblijfsvergoeding/.

Не са събрани доказателства, че К. П. П. е престирал единствено и само труд в Кралство Б. - от Заповедите за командироване и от показанията на разпитаните свидетели и дадените обяснения от управителя на „***"ЕООД се установява, че К. П. П. е извършвал превози в различни държави членки на Европейския съюз, а не единствено и само в Кралство Б..

При това положения неправилно първоинстанционният съд решава, че на К. П. трябва да се определи

4 дължимото му се трудово възнаграждение за конкретния период по минималната ставка за Кралство Б.. К. П. П. има сключен Трудов договор, в който е вписано, какъв е размерът на трудовото му възнаграждение, което му се дължи съобразно българското законодателство. Още повече е несравнимо и несъпоставимо икономическото състояние на Кралство Б., на търговските дружества и на гражданите на тази държава с икономическото състояние на Република Б., на търговските дружества и на гражданите на РБ.

Твърдят, че К. П. П. е бил командирован да извършва превоз на товари на територията на различни държави членки на Европейския съюз. В случая няма налице приемаща държава и няма основания да се приема, че Кралство Б. в настоящия случай се явява приемаща държава. Приложима е Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина и Приложение № 3 към нея. При това положение съвсем правилно работодателят е издал заповеди за командироване на К. П. П., където е описан размерът на полагащите му се командировъчни. Освен това няма данни по делото К. П. П. да не е бил съгласен да му се заплащат допълнително към договореното трудово възнаграждение, определените като размер в Заповедите за командироване суми.

Навеждат доводи, че от приложените по делото справки за извършвани банкови преводи и с оглед извършената съдебно - икономическа експертиза се установява, че на К. П. П. са изплащани значително по - големи суми от трудовото възнаграждение, което е договорено в трудовия му договор, като общият размер на сумите изплатени на К. П. надвишава, това което евентуално би му се дължало, ако дори се приеме, че неговото възнаграждение трябва да се определя по минималната ставка в Кралство Б..

Директива 96/71/ ЕО и разпоредбите на Кодекса на труда гарантират спазването на полагащите се възнаграждения на работниците и служителите, но това по никакъв начин не трябва да поставя в по - неблагоприятно положение работодателите, а и смисълът на цитираното законодателство не е такъв. При условие, че на ищеца К. П. е изплатено дължимото трудово възнаграждение уговорено в трудовия му договор, както и допълнително са му изплатени суми, съобразени с Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина считат, че първоинстанционният съд със своето решение, с което уважава претенцията на К. П. нарушава материалния закон и 5 поставя неоснователно в по - неблагоприятно положение ответника.

Излагат съображения, че от представените формуляри А1 се достига до извода, че ищецът се явява заето лице в две или повече държави, без да е вписано, че той ще изпълнява трудова дейност единствено и само в Кралство Б., че приложимото законодателство за социалната сигурност на К. П. е българското законодателство.

Първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е уважил искането на процесуалния представител на „***" ЕООД, направено в последното открито съдебно заседание да допусне до разпит при режим на довеждане М.В. - счетоводител на „***" ЕООД, която е могла да установи важни обстоятелства за начинът и редът на формиране на трудовото възнаграждение и заплатените допълнително командировъчни суми към трудовото възнаграждение на К. П. П..

Допълват ВЖ с оплаквания, че липсват данни по делото за минималното възнаграждение в Кралство Б. за процесния период, ищецът не е представил документи за командировъчни разходи – пътни, храна и квартирни и според заключението на СИЕ на К. П. П. са надплатени суми – получил е 13 047,51лв. ТВ и 78 022,34лв. командировъчни.

Поради това счита ИМ за недоказана по основание и размер – не са договаряли такива добавки.

Разпечатката съдържа 32 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b02860a-582b-4929-965e-eb274d7f6d61