Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 28.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 286/2020
Вид
Решение № 18
Подписан
28.01.2021
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 35 · Закон за здравното осигуряване
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за здравното осигуряване
  • чл. 22 · Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново , 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000286 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 41/23.03.2020 г. по т.д. № 270/2019 г. Окръжен съд Русе е осъдил НЗОК да заплати на "Комплексен онкологичен център - Русе" ЕООД сумата от 330234,42 лв., представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по договор

№

180372/17.02.2015 г. и договор № 180372/23.05.2017 г. – за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 180375/17.02.2015 г. за извършване на високоспециализирани медицински дейности, в периода 01.03.2015 г. – 31.07.2017 г., ведно със законна лихва от завеждане на делото – 19.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и е присъдил обезщетение за забава в общ размер 84030,27 лв. Присъдени са разноските по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от НЗОК, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че 1 неправилно са приети за нищожни договорни клаузи, неотносими към спора, с оглед измененията на цитираните текстове със сключваните допълнителни споразумения, което води до необоснованост на постановеното решение. Не са налице основанията за нищожност, тъй като с договорите не са нарушени императивни правни норми. Жалбоподателят счита, че ограничението на обема на медицинската помощ е законодателно, тъй като в разпоредбите на ЗЗО е предвидено, че обемите и цените на медицинската помощ по чл. 55, ал.

2, т. 2 ЗЗО се договарят ежегодно в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година и договорните клаузи са в съответствие с нормативната уредба. Съдът не е отчел, че надлимитната дейност по клинични пътеки е недължима, тъй като е извън средствата, определени с приложение № 2, неразделна част от договора. Обхватът от здравни дейности е гарантиран от бюджета на НЗОК и той поставя финансовата рамка и границите за заплащане на здравните дейности. Неправилно, изолирано и фрагментарно съдът е тълкувал договора, в нарушение на правилата на чл. 20 ЗЗД, без да изясни действителната воля на страните. С това погрешно тълкуване съдът е вменил задължения на ответника, каквито той не е поемал, и е създал права на ищеца, каквито той не е имал. Жалбоподателят не споделя приетото в съдебното решение относно направеното възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че се касае за периодични вземания, по отношение на които се прилага нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С оглед на това счита, че претенциите, касаещи дейност за периода от 01.03.2015 г. до 30.06.2016 г., както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата за забава, са погасени по давност. Оспорва се и присъденото обезщетение за забава, като се сочи, че размерът не е изследван от съда, и неправилно е приложено правилото на чл. 84 ЗЗД относно началния момент на забавата.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове, касаещи дейност в периода от 01.03.2015 г. до 30.06.2016 г. за главница и лихви, като погасени по давност, а в останалата част – като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, в който се заема становище, че постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно и обосновано, поради което жалбата 2 следва да се остави без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, подлежащо на разглеждане от гражданския съд, доколкото разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 ЗЗО, в която е предвидено, че договорите, сключени между НЗОК, съответно РЗОК по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори, е в сила от 01.01.2019 г. Същата има материалноправен характер, поради което действа занапред и е неприложима към сключените преди приемането й договори, какъвто е договорът от 2017 г. в настоящия случай /в тази насока Решение № 9257/09.07.2020 г. по адм.д. № 1271/2020 г., VІ отд. на ВАС, Определение № 4969/28.04.2020 г. по адм.д. № 2375/2020 г., VІ отд. на ВАС/. С оглед на това, съдът следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Производството по т.д. № 270/2019 г. на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от „Комплексен онкологичен център Русе” ЕООД против Национална здравноосигурителна каса искове за заплащане на суми за извършена и незаплатена дейност по клинични пътеки за периода 01.03.2015 г. – 31.07.2017 г., в общ размер на 330234,42 лв., лихва за забава върху дължимите суми до датата на исковата молба в общ размер на 84030,27 лв. и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба и допълнителната искова молба са описани подробно незаплатените „надлимитни дейности” за съответните 3 месеци и лихвата за забава за всеки конкретен период. Изложени са доводи, че лечебното заведение има право да получи договореното заплащане за извършената и отчетена с ежедневните отчети дейност, която е изпълнявана в съответствие с изискванията на индивидуалния договор, като е развит при условията на евентуалност довод и за нищожност на клаузите на индивидуалния договор, с които е въведен лимит за заплащане на медицинската дейност. Предвид обстоятелството, че болницата е изправна страна по договора с НЗОК на нея й се следва дължимото възнаграждение в посочените размери, ведно с лихва за забава върху тях от момента на поканата до датата на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът излага подробни съображения за неоснователност на исковете. Излага доводи, че не дължи плащане, тъй като обемите на извършвана медицинска дейност са заложени нормативно и при превишаване на определените в приложение № 2 към договора стойности не се дължи плащане. Договорените стойности са били известни на изпълнителя от сключването на договора, той е имал яснота за размерите им и е можел да планира дейността си. Освен това след изменението с допълнителното споразумение на договора РЗОК е изпълнявала стриктно задължението си да информира болницата за достигнатите до момента лимити, което допълнително дава възможност за планиране на дейността. Твърдението в исковата молба, че не е предвидена възможност за лечебното заведение да прекрати извършваните дейности след изчерпване на предварително определените стойности, не може да бъде споделено, тъй като планирането на дейността на ищеца включва и формиране на листа на чакащите, съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, имащо за цел да въведе финансовите рамки на задълженията на НЗОК. Изложените в исковата молба норми на договора не са нищожни, т.к. не противоречат на правни норми, а целят да въведат финансова рамка на задълженията на НЗОК, като се стимулират изпълнителите да организират дейностите си, вмествайки се в лимитите. Отлагането на лечението в определени случаи не съставлява отказ от предоставяне на здравна услуга според ответника и не ограничава правата на гражданите, а същите следва да се съблюдават в съответствие с финансовата рамка. С допълнителния отговор се оспорват и осъществените 4 дейности, за които се претендира заплащане.

С обжалваното решение съдът е приел, че договорните клаузи, предвиждащи, че възложителят заплаща на изпълнителя извършена и отчетена дейност в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2, както и че изпълнителят не може да отчита дейности на стойност, която надвишава утвърдения месечен лимит, са нищожни, като противоречащи на императивни правни норми – чл. 52 от Конституцията на РБългария, чл. 5 и чл. 35 ЗЗО, и поради това не пораждат действие. Приел е, че в договорите не е предвидена възможност след изчерпване на предварително определените стойности лечебното заведение да прекрати извършването им, поради което следва да се извърши плащане и на надлимитните дейности. Възражението за погасяване по давност на сочените задължения е счетено за неоснователно, поради което изцяло е уважил претенцията за заплащане на сочените суми като главница, ведно с мораторна лихва за забава, считано от поканата, и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

С определение от 08.12.2020 г. по в.т. д. № 286/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново е одобрена спогодба между страните, по силата на която ответникът НЗОК се задължава да заплати в договорения срок сумата от 281888,42 лв., която включва сумата 244020,42 лв., представляваща отчетени, но незаплатени дейности и установени по реда на пар. 1, ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2020 г. и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК през 2015 г., дължими по договор № 180372/17.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и по договор № 180375/17.02.2015 г. за извършване на високоспециализирани медицински дейности и сумата от 37868 лв., представляваща отчетени, но незаплатени дейности и установени по реда на пар. 1, ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2020 г. и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК през 2016 г. по договор № 180372/17.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, с което спорът за дължимост на незаплатените надлимитни дейности за 2015 г и за 2016 г., ведно с лихвите върху тези суми, от които лихви ищецът се е отказал, е уреден. Предмет на въззивното производство остават претенциите за заплащане на надлимитна дейност за м. март 2017 г. по договор № 180372/17.02.2015 г. и за м. април, май и юли 2017 г., съгласно договор № 180372/23.05.2017 г. в общ размер 5

48346 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в общ размер на 7655,39 лв. за периода 26.01.2018 г. – 18.08.2019 г.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Не се спори, че между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 180372/17.02.2015 г., по силата на който "Комплексен онкологичен център Русе" ЕООД като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по пар. 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по пар. 7, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки, подробно посочени, срещу заплащане, като правата и задълженията на страните са подробно описани в договора. Клаузите на същия са изменяни с допълнителни споразумения № 4/08.04.2015 г., № 34/27.05.2016 г., № 54/13.02.2017 г., като стойностите и обемите на медицинските дейности, на медицинските изделия и лекарствени продукти за процесния период са определяни с допълнителни споразумения № 52/31.01.2017 г., № 51/16.01.2017 г., 57/30.03.2017 г. и № 58/28.04.2017 г.

За м. 03.2017 г. е приложена спецификация и месечна справка.

На 23.05.2017 г. е сключен договор № 180372/23.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който "Комплексен онкологичен център Русе" ЕООД като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по пар. 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2017 г. и на лицата по пар. 8 от ЗБНЗОК за 2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки, подробно посочени, срещу заплащане, като правата и задълженията на страните са подробно описани в договора. Същият е в сила от 01.04.2017 г. за по-голямата част от извършваните медицински дейности, а само по отношение на една клинична пътека – от датата на подписването му – 23.05.2017 г. Към договора е приложена част Б за стойностите и обемите на дейностите в БМП, стойностите на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествените заболявания в условията на БМП. С последователно сключвани допълнителни споразумения №№ 1/25.05.2017 г., 2/05.06.2017 г., 4/09.06.2017 г., 8/02.08.2017 г., 9/31.08.2017 г. стойностите са 6 коригирани. Представени са спецификации реализираните клинични пътеки и месечни справки за