Решение № 490 от 31.03.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 490

Разград, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700360 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІ от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Н. Р. А. от [населено място], сега в затвора в [населено място], с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., причинени от лошите условия по време на задържането му под стража в следствения арест в гр. Разград за периода от 18.12.2024 г. до 23.11.2025 г. , ведно със законна лихва от датата на увреждането му.

В нея и по същество се сочи, че през този период бил поставен в изключително тежки условия. Твърди, че килиите, в които е настаняван били малки по размер, без нормален санитарен възел и течаща вода, без необходимото оборудване и спално бельо, с лоши хигиенни условия и разпространени хлебарки и дървеници в тях. Храната, която му предлагали била некачествена и развалена. По време на престоя му не осигурявали възможност за разходка на открито и при свеж въздух, свободно ползване на баня, телефон и т.н. Тези лоши условия, при които е търпял наложената мярка за неотклонение, са му причинили неимуществени вреди, поради което моли съда да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по иска, чрез своя процесуален представител заявява, че той е неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли, като претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Развива доводи, че не са установени твърдените с иска факти и обстоятелства, незаконосъобразни действия и/или бездействия на служители на ГД „ИН“, които да са довели до настъпване на неимуществени вреди за ищеца.

Прокурорът заключава, че искът е недоказан по основание и размер и предлага на съда да го отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Искът е допустим, като подаден от надлежна страна против надлежно легитимиран ответник. Разгледан по същество той се явява неоснователен и недоказан.

Събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства установяват, че през периода от 18.12.2024 г. до 24.10.2025 г. Н. А. е бил в следствения арест към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РС„ИН“) - Разград като обвиняем с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство ДП № 275ЗМ-362/ 2024 г. по описа на РУМВР Исперих.

По време на престоя си той е бил настаняван в различни спални помещения (№ 5, № 7, № 10 и № 12) заедно с други задържани лица, както следва:

За периода от 18.11.2024 г. до 27.12.2024 г. е настанен в спално помещение № 12 заедно с лицето Г. Н. Н..

За периода от 27.12.2024г. до 20.01.2025г. е преместен в спално помещение № 5, като там на 08.01.2025 г. е бил настанен и И. В. Д..

За периода от 20.01.2025г. до 29.09.2025г. е преместен в спално помещение № 7, като там е пребивавал със следните лица:

1.1 О. Р. З. от 20.01.25г. до 14.02.25г.;

1.2 Н. Г. М. от 20.01.25г. до 05.03.25г.;

1.3 Г. С. Н. от 17.02.25г. до 18.03.25г.;

1.4 Р. И. К. от 10.03.25г. до 18.03.2025г.;

1.5 Б. Х. Х. от 18.03.25г. до 14.04.25г.;

1.6 Г. С. Н. от 20.03.25г. до 04.04.25г.;

1.7 Д. Й. К. от 09.04.25г. до 16.06.25г.;

1.8 С. К. А. от 19.04.25г. до 05.09.25г.;

1.9 М. Н. В. от 16.06.25г.до 24.06.25г.;

1.10 А. С. М. от 24.06.25г. до 09.07.25г.;

1.11 Д. Е. К. от 17.07.25г. до 28.07.25г.;

1.12 И. А. И. от 29.07.25г. до момента;

1.13 А. О. В. от 05.09.25г. до 05.12.25г.;

1.14 И. Й. К. от 18.09.25г. до 18.09.25г.;

1.15 В. Р. Й. от 18.09.25г. до 18.09.25г.;

За периода от 29.09.2025г. до 24.10.2025г. е преместен в спално помещение № 10, като там е пребивавал със следните лица:

1.1 С. Д. Д. от 20.09.25г. до 15.10.25г. и от 17.10.25Г. до 31.10.25г.;

1.2 В. Х. Х. от 20.10.25г. до 24.11.25г.;

1.3 Д. З. К. от 24.10.25г. до 10.11.25г.;

1.4 А. М. М. от 15.09.25г. до 20.10.25г.

Следователно по време на престоя си в помещение № 12 той е бил с още едно лице, а в останалите помещения е бил с различни задържани лица, но не повече от трима обитатели общо.

Спалните помещения са с площ както следва:

- Спално помещение № 12 е с обща площ 12.22 кв.м. (без санитарния възел неговата площ е 11.05 кв.м.)

- Спално помещение № 7 е с обща площ от 15.36 кв.м. (без санитарния възел неговата площ е 14.19 кв.м.)

- Спално помещение № 5 е с обща площ от 14.40 кв.м. (без санитарния възел неговата площ е 13.23 кв.м.),

- Спално помещение № 10 е с обща площ от 14.76 кв.м. (без санитарния възел неговата площ е 13.59 кв.м.).

Помещенията са оборудвани с две метални двуетажни легла, с шкафчета за разрешени лични вещи на задържаните лица, с метална маса и столове за хранене и необходимия постелъчен инвентар (дюшек, чаршафи, възглавници и одеяла), които се сменят веднъж седмично (всеки понеделник) при желание от задържаните лица. Във всяка килия има мивка с течаща вода и обособен санитарен възел. Те са осветени и отоплени през зимния период, като има изградена и вентилационна система, която работи денонощно и целогодишно и осигурява чист въздух.

По време на престоя си лицата могат да ползват баня два пъти седмично по утвърден график, а през летните месеци и при необходимост и извън графика.

Ежедневно, в продължение на 60 минути, се провежда и разходка на арестантите в карето, което има пряк достъп на дневна светлина от прозорците и на свеж въздух. Като при отказ, те попълват декларация за това.

Свижданията и телефонните разговори се провеждат съобразно въведените правила, като телефонните разговори се провеждат по време на извеждането на задържаните лица на мястото за разходка, ежедневно след попълване на заявление от тях и се регистрират в специален дневник, като се посочват имената на лицата с които е проведен разговор, телефонният номер, продължителността на разговора и служителят, присъствал по време на разговора.

Храната се доставя на принципа „кетъринг“ от външна фирма ежедневно, в индивидуални кутии и с индивидуални прибори, при спазване на изискванията за годност, количество и калории, като се осигурява закуска, обяд и вечеря.

Периодично и при нужда е извършвана дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията срещу вредители от вида на хлебарки, мравки, бълхи, дървеници и др. от специалисти, за което са приложени протоколи за ДДД обработка. За поддържането на добра хигиена в спалните помещения и прилежащите им части са задължени настанените в тях задържани лица по силата на чл. 21, ал. 2 и чл. 176, ал. 1 ППЗИНЗС.

По време на престоя си ищецът е получил и необходимите медицински грижи, в който смисъл са показанията на свидетеля П. В. Т.- медицински фелдшер към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РС „ИН“). По време на престоя си Н. Р. А. не се е оплаквал от болки в крака, от нанесени му травматични увреждания от полицейски служители или служители на РС „ИН“.

Тези факти се установяват от приложените към делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И. Н. И. и П. В. Т.. Те са служители на РС „ИН“, но показанията им са непротиворечиви, логични, последователни и в съответствие с другите доказателства по делото, поради което съдът намира, че следва да се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишението от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. С разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС е регламентирана забраната за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода и задържаните под стража, като в чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС е въведена законова презумпция, според която е налице такова нарушение, когато липсва достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В този смисъл е и установената практика на ЕСПЧ, който в своите решения приема, че „безчовечно или унижаващо отношение“ предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Предвид това, че мерките за лишаване от свобода по правило съдържат такъв елемент, то държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането му.

В казуса от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че престоят на ищеца в следствения арест на РС „ИН“ е бил при условия, които отговарят на минималните жизнени стандарти, въведени със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЕКПЧ.

Ищецът е бил настаняван в различни спални помещения, като съобразно общия брой на настанените задържани лица, той е разполагал със свободно жизнено пространство от 5, 53 кв. м. ( килия № 12); 4, 73 кв.м. (килия № 7); 4, 41 кв.м. (килия № 5) и 4, 53 кв.м. (килия №10), което е в границите на предвидената минимална площ от 4 кв.м. съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Помещенията са с осигурен достъп на слънчева светлина и възможност за проветряване, осветени и отоплени (чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС във вр. с чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС), снабдени със санитарен възел и мивка с течаща вода (чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС). Те са оборудвани с легла за задържаните лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове в съответствие с изискването на чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС. На задържаните е осигурена възможност за къпане не по-малко от два пъти седмично и за поддържане на личната хигиена ( чл. 151 и чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗ). Периодично и при необходимост са предприемани своевременно мерки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията. Осигурявана е необходимата по количество и качество храна (чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС), дневен престой в помещение със свеж въздух (чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС), възможност за телефонни разговори и свиждания. По време на престоя в ареста на ищеца са осигурени и необходимите медицински грижи.

Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че предявеният иск се явява недоказан и неоснователен, поради което следва да се отхвърли. В хода на производството не са ангажирани доказателства, които да установяват, че поради неправомерни действия/бездействия на служители към ГД „ИН“ по време на престоя си в ареста на РС„ИН“- Разград ищецът е бил поставен при условия, които да нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.

Разпечатката съдържа 60 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b011cba-792e-4179-b6d2-85aba767f9a3