Решение № 831 от 25.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Пловдив, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330109610 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу наследниците на А. В. И., а именно З. А. И. и В. А. И.. Твърди се в исковата молба, че на 20.12.2018 г. в гр. *** наследодателят, като водач на МПС *** с рег. № *** изгубил контрол над автомобила, отклонил се наляво и се блъснал в паркирания лек автомобил ***, с рег. № *** ***, собственост на Г. Ч. Вследствие на това били причинени повреди по последното МПС. След инцидента А. И. напуснал мястото преди идването на органите на МВР. Бил съставен протокол за ПТП и АУАН. За лек автомобил *** имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца, със срок на действие от 29.03.2018 г. до 28.03.2019 г. По лек автомобил *** били повредени ляв стоп, облицовка задна броня, заден ляв панел (калник) 5 вр., задна лява врата, лайсна на задна лява врата, предна лява врата, лайсна на предна лява врата, външна дръжка на задна лява врата, лайсна на задна лява броня, заден ляв тас. Било определено обезщетение в размер на 752,22 лв., което ищецът заплатил на Г. Ч. Твърди се, че с това плащане застрахователят встъпил в правата на застрахования за тази сума, като била изпратена покана до длъжника А. И., получена на 22.02.2019г. Предоставеният с поканата 15-дневен срок за доброволно изпълнение изтекъл на 09.03.2019 г. Твърди се, че причинителят на вредите е изпаднал в забава, поради което дължи лихва за забава в размер на 328,90 лв. за периода от 10.03.2019 г. до 12.06.2023 г. Твърди се обаче, че причинителят на вредата починал след като е получил поканата за плащане, поради 1 което ищецът насочва иска срещу неговите наследници, като счита, че не е нужно изпращане на повторна покана до наследниците, доколкото първоначалният длъжник е починал след получаването й. С тези твърдения иска от съда да осъди всеки от двамата наследници В. А. И. и З. А. И. да платят на ищеца всеки сума в общ размер на 540,56 лв., представляваща сбор от една втора от застрахователното обезщетение – 376,11 лв. и от едва втора от размера на мораторната лихва за посочения по-горе период - 164,45 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срок, с който оспорват предявените искове, признават, че на 20.12.2018 г. е настъпило ПТП, при което лек автомобил ***, собственост на починалия наследодател, се е блъснал в паркирания лек автомобил ***, собственост на Г. Ч.и са причинени съответни щети по него, описани в исковата молба. Оспорват обаче лекият автомобил *** да е бил управляван от наследодателя А. И.. Твърдят, че в тази връзка било издадено наказателно постановление, което било обжалвано пред Районен съд – ***, и отменено от същия съд с мотиви, че МПС не е управлявано от А. В. И.. Решението било влязло в сила. Ето защо ответниците считат, че не се установява МПС да е управлявано от техния наследодател, поради което не следва да отговарят за причинените вреди и с тези доводи молят за отхвърляне на исковете като неоснователни.Претендират разноски.

Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът намира следното от фактическа и от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Фактическият състав на иска по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ включва установяването на следните юридически факти: наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищеца, по отношение на лек автомобил ***, в срока на покритие на която настъпило процесното ПТП; плащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на увредения автомобил, противоправно деяние, извършено от наследодателя на ответниците, в причинна връзка с което са настъпили описаните вреди по увредения автомобил, напускане на мястото на ПТП от наследодателя на ответниците преди идване органите на реда, вина на водача, изразена в неполагане на дължимата.

По иска по чл.86 ЗЗД следва да са настъпили следните юридически факти: изпадане в забава на ответниците в посочения от ищеца начален момент.

Безспорни са между страните обстоятелствата за настъпилото на 20.12.2018г. ПТП между двата автомобила, неговият механизъм и причинените вследствие на това вреди по лек автомобил ***, собственост на Г. Ч. Ответникът не оспорва и сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил ***, като от представената справка от Гаранционния фонд се установява, че към датата на ПТП застраховката е била в срок на покритие, тъй като била със срок на действие от 29.03.2018г. – 2

28.03.2019г. В последното заседание за безспорно се обяви и плащането на застрахователното обезщетение, което се установява и от приложеното платежно нареждане на л.57 от делото за плащане на сумата в размер на 752,22 лв. Ответникът не излага никакви възражения и по обстоятелството, че виновният за ПТП водач е напуснал ПТП преди идване органите за контрол на движението. Това обстоятелство се установява и от приложеният протокол за ПТП, който е съставен след датата на ПТП и е отбелязано, че ПТП не е посетено на място.

От всичко изложено следва, че се установяват всички обективни предпоставки от фактическия състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ – сключена валидна застраховка „Гражданската отговорност” за л.а. ***, в срока на покритие на която настъпва противоправно деяние – реализиране на ПТП на 20.12.2018г., като в причинната връзка с него настъпват описаните в исковата молба вреди по л.а. ***.

Установява се и плащането на застрахователното обезщетение в исковия размер от ищеца на собственика на увредения автомобил, както и че са настъпили предпоставките за възникване на регрес срещу виновния водач, тъй като се установява, че същият напуснал мястото на ПТП преди идване органите за контрол на движението по пътищата.

Вината, разбирана като неполагане на дължимата грижа от водача на лек автомобил ***, а не като субективно психично отношение към деянието, се предполага и не е оборена, нито тя се оспорва.

Налице е извършен деликт от лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ищеца, ищецът платил на увреденото лице, и тъй като делинквентът напуснал мястото на ПТП преди идването органите на реда, за застрахователя възниква правото по чл.500, ал.1, т.3 да претендира платеното обезщетение от виновния водач.

Спорът по делото се концентрира върху материалната легитимация на ответниците и авторството на противоправното деяние. Авторството като елемент на противоправното деяние стои в доказателствена тежест на ищеца. Именно той следва да установи, че наследодателят на ответниците е причинил процесното МПС, като е управлявал л.а. ***. Ищецът установява това обстоятелство с представянето на протокола за ПТП и разпита на съставителя му – св. Т.. Въпреки че последният не помни конкретния случай, сочи, че протокола за ПТП обичайно се съставя в присъствие на участниците, които се издирват и се подписват лично в протокола, а ако откажат, това се записва. В протокола за ПТП, находящ се на л.11 от делото, като участник № 1 е вписан А. В. И., като е посочено и неговото ЕГН, както и лек автомобил ***, описани са обстоятелствата по ПТП, по които не се спори. Най-долу на протокола наследодателят А. И. се е подписал на мястото на участник 1 и над подписа е изписана фамилията И..

В тази част протоколът съставлява частен документ и има формална доказателствена сила, която не беше оборена от ответниците. На основание чл.180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват 3 доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Поради изложеното следва да се приеме, че наследодателят А. И. лично се е подписал като участник в ПТП, управлявал л.а. ***. С това изявление, което на основание чл.180 ГПК съдът е задължен да приеме, че е направено от подписания А. И., същият е заявил неизгодни за него факти, поради което това изявление се ползва с висока доказателствена стойност и убеждава съда, че именно наследодателят на ответниците е управлявал л.а. ***, причинило ПТП.

Възраженията на ответниците в тази връзка са подкрепени единствено с факта, че е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на наказателно постановление срещу А. И. за същото ПТП, като в мотивите си районният съд по същото а.н.д. приема, че починалият не е управлявал МПС-то. Настоящият състав не е обвързан с изводите на съда по това решение, което касае административно-наказателната отговорност на починалия. В закона са изрично посочени случаите, в които съдът е задължен да се съобрази със задължителната сила на други съдебни актове. В случая липсва задължение на настоящия съд да се съобрази с мотивите на споменатото решение по административно-наказателното дело и да приеме същите факти. По силата на това решение, съдът е длъжен да приеме единствено, че спрямо наследодателя наказателното постановление е било отменено. В гражданския процес действат състезателното начало и принципът на формалната истина, поради което съдът приема за установени фактите, които са доказани от страните, независимо от мотивите на други съдебни актове, които нямат задължителен характер в гражданското производство.

Ищецът доказа при пълно и главно доказване основанието и размера на иска по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, като ответниците не проведоха успешно насрещно доказване, поради което искът подлежи изцяло на уважаване спрямо всеки от двамата ответници.

По иска за обезщетение за забава, съдът намира следното.

Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато задължението няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след поканата. В случая застрахователят е изпратил покана до длъжника с предоставен 15-дневен срок за изпълнение, която е получена на 22.02.2019г. Това се установява от представената регресна покана и обратна разписка, също неоспорени от ответниците. На 9.03.2019г. е изтекъл 15дневният срок, поради което от следващия ден А. И. е бил поставен в забава, а именно – от 10.03.2019г. Същият е починал месеци след това – на 05.07.2019г., поради което неговите наследници са встъпили в правното му положение, вкл. и по отношение на забавата. За исковия период 10.03.2019г.- 12.06.2023г. законната лихва е в размер на 329,98 лв., за пресмятането на която не се изискват специални знания. Тъй като ищецът претендира по-малка сума – 328,90 лв., искът по чл.86 ЗЗД е изцяло основателен.

Налице е неизпълнение на парично задължение, длъжникът е в забава и се установява началният й момент.

4

Установява се възникването и изискуемостта и на двете вземания на ищеца спрямо починалия. Всеки от ответниците следва да плати половината от заплатеното застрахователно обезщетение и от лихвата за забава, според наследствените им права.

Същите, като единствени живи наследници на А. И. и негови деца, съгласно представеното удостоверение за наследници, отговорят всеки за ½ от това наследствено задължение. В тази връзка също не постъпиха възражения от страна на ответниците. Ето защо всеки от ответниците ще бъде осъден да плати сумата от 376,11 лв. – ½ от платеното застрахователно обезщетение (752,22 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2023г., до окончателно плащане – като законна последица от уважаване на иска. Всеки ответник следва да плати и сумата от 164,45 лв. – ½ от дължимата законна лихва (328,90 лв.) за период 10.03.2019г. – 12.06.2023г.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е поискал и доказал извършването на следните разноски: 100 лв. за държавна такса, 489,29 лв. за адвокатски хонорар, 5 лв. за съдебно удостоверение, 40 лв. – депозит за свидетел или общо: 634,29 лв. Всеки от ответниците следва да бъде осъден за половината от стойността им, а именно – за сумата от 317,15 лв.