Решение № 641 от 19.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20263100500410 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 3800/16.01.2026 г. по описа на ВРС на ищеца Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес в град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат В.

Ч.-М..

Предмет на обжалване е решение №4530/14.12.2025г. на Районен съд Варна, 21-ви състав, постановено по гр. д. № 9258/2025 г. по описа на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният срещу ответника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, регистрирано в Будапеща, Унгария, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, действащо чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт.клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище град София, установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за дължимото на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. обезщетение за отменен полет № W64502 от летище Лондон Лутън, Великобритания до летище Варна, България, предназначен за дата 03.03.2025 г. в размер на 400,00 евро (782,33 лева), ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са включени в издадената по ч. гр. д.

1

№5703/2025г. по описа на РС - Варна заповед за изпълнение №2619 от 08.05.2025 година.

Въззивникът излага оплаквания за противоречие на обжалваното решение с Регламент (ЕО) 261/2004 г. и установената по приложението му практика на СЕС, както и за неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Твърди, че по делото е било установено, че между страните е бил сключен валиден договор за въздушен превоз, по който ищецът разполагал с потвърдена резервация № ****** за полет W64502 от Лондон /Лутън/, Великобритания до гр. Варна на 03.03.2025 г., като при опит за онлайн чекиране системата на ответното дружество известила, че полетът вече е излетял на 01.03.2025 г. от друго летище. С оглед на това ищецът е бил принуден да закупи втори билет за същия полет, за да може да се придвижи до България. Насрещната страна квалифицирала случая като „техническа грешка“. В противоречие с посочените обстоятелства решаващият състав приел, че не била налице хипотеза на отказан достъп до борда, поради което липсвало право на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. Според въззивника, невъзможността му да използва първоначалната си резервация представлява отказ от превоз по валиден договор за въздушен превоз като сочената от превозвача „техническа грешка“ не съставлява извънредно обстоятелство. Посочва съдебна практика на СЕС по аналогични случаи.

Оспорва извода на съда досежно липсата на право на обезщетение поради обстоятелството, че пътникът е използвал друг полет. На изложените във въззивната жалба аргументи отправя искане за отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен в цялост. Претендира разноски.

В хода на осъществената размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна - ответникът „УИЗ ЕЪР Унгария“ не е подал писмен отговор.

По допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с определение № 1310/ 13.03.2026 год.

Страните не са взели участие в съдебното заседание чрез законен или упълномощен представител. С писмена молба пълномощникът на въззивника Н. Д. е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея 2 оплаквания и искания. Към молбата е приложен списъкът по чл.80 ГПК на претендираните разноски.

Постъпила е молба и от въззиваемото дружество „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, чрез пълномощник адвокат К. П. И., в която подрочно се аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба с искане обжалваното първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените в хипотезата на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове е установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес в град Варна, от ответника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, регистрирано в Будапеща, Унгария, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, действащо чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт.- клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище град София, за които по ч.гр.д. №5703/2025 г. на Районен съд – Варна (ВРС) по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение № 2619/08.05.2025г., оспорена своевременно от длъжника при условията на чл.414 от ГПК.

В частта, с която е признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сума в размер на 148,85 евро, представляваща разноски за закупен нов билет за самолетен полет № W64502 от летище Лондон Лутън, Великобритания до летище Варна, България, за дата 03.03.2025г., на основание чл. 8, пар. 1, буква „а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, не е обжалвано и е влязло в законна сила. Следователно със сила на пресъдено нещо между страните е установено наличието на действителна облигационна връзка, породена от сключен между страните договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4502 по релация: Лутън - Варна от 03.03.2025 година.

Повдигнатият от въззивника спор е за неправилно приложение на материалния закон в лицето на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на 3 общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. По същество оплакването за неправилно произнасяне от първоинстанционния съд по предявената искова претенция срещу авиопревозвача Уиз Еър Унгария Црт се свежда до релевантността на иначе безспорните между страните факти за установеното в Регламент (ЕО) № 261/2004 право на обезщетение от превозвача за отказан достъп до борда на полет.

Фактическата обстановка, чиято релевантност за предявеното в случая обезщетително право спрямо превозвача, надлежно установена от събраните в първоинстанционното производство доказателства и по които всъщност страните не спорят, има следното проявление:

Погрешно отразяване в обявената на електронната страница на превозвача информация за полет от летище Лутън, Лондон, до Варна, България на 03.03.2025, за който полет въззивникът е имал закупен билет и потвърдена резервация, като вече излетял от другото летище Гатуик, Лондон, която грешка довела до закупуването на нов билет от въззивника за същия този полет. Цената за първия билет за този полет е възстановена на въззивника в хода на първоинстанционното производство.

В този фактологически контекст от основанията на обезщетителната претенция въззивникът твърди ирелевантност на факта, че първоначално резервираният от него полет се е осъществил, изтъквайки като аргумент анулирането на първоначалния билет, което обстоятелство приравнява на отказ от страна на превозвача да изпълни превозния договор.

Всъщност, спорът е за това дали уредбата на обезщетителните права, дадена в Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да бъде тълкувана и прилагана изключително и единствено по формалните белези на превозното правоотношение, без да се отчита престираната все пак превозна услуга.

Настоящият съдебен състав счита, че подобен формализъм е чужд на постановките от Регламент (ЕО) № 261/2004. Аргумент за това се съдържа в предметния обхват на правото на обезщетение, уредено в чл.7, която защита европейският законодател предоставя срещу така наречените “неосъществени полети” в разгледаните за целта хипотези на отказан достъп до борда (чл.4), отменен полет (чл.5) и закъснял полет (чл.6). Освен това дадената в чл.8 от 4

Регламент (ЕО) № 261/2004 уредба на правото на възстановяване на стойността на билета и премаршрутиране, в чиято рамка попадат и фактите по случая, надлежно отчетени и от първоинстанционния съд, показват, че на въззивника все пак е била предоставена първоначално резервираната от него превозна услуга като цената на първоначално закупения от него билет, макар и със закъснение, му е била възстановена, а първоинстанционният съд му е присъдил и дължимата за тази забава парична компенсация. Съгласно практиката на СЕС по въпроса за границите на общностните права и свободи (Дело С-434/12; Дело С-103/09), формалният подход за тълкуване и прилагане на относимите към тях разпоредби от общностното право е недопустим, ако това води до неправомерно използване на предимства и/или облаги, които надхвърлят целите и търсения от тях резултат. С други думи, въззивникът не твърди, нито излага обосновани аргументи, нито ангажира доказателства, които разумно да сочат съставомерност на предявената от него обезщетителна претенция по смисъла на чл.7 от Регламент (ЕО) № 261/2004.

С оглед горното и като препраща на основание чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, настоящият въззивен съдебен състав намира въззивната жалба за необоснована от фактическа и правна страна.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

От въззиваемата страна не са претендирани разноски, съответно такива не се присъждат.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4530/14.12.2025г. на Варненски районен съд, 21-ви състав, постановено по гр. д. № 9258/2025 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес в град Варна, срещу ответника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, регистрирано в Будапеща, Унгария, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10140174, действащо чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт.- клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище град София, установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за дължимото на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от 5

Регламент /ЕО/ № 261/2004г. обезщетение за отменен полет № W64502 от летище Лондон Лутън, Великобритания до летище Варна, България, предназначен за дата 03.03.2025 г. в размер на 400.00 евро /782.33 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 05.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са включени в издадената по ч. гр. д. №5703/2025г. по описа на РС - Варна заповед за изпълнение №2619 от 08.05.2025 година.

В необжалваната му част решение №4530/14.12.2025г. на Варненски районен съд, 21-ви състав, постановено по гр. д. № 9258/2025 г. по описа на ВРС е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6