Определение № 336 от 17.03.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Плевен , 16.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно частно гражданско дело № 20214400500162 по описа за 2021 година Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .

С определение от 21.01.2021 г по гр. дело № 5665/2021г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е прекратил производството по същото в частта относно предявени обективно и субективно съединени искове за сумата от 6 287,06 лв, предстявляващи неплатена на

Ц. К. К. от наследодателя на ответниците сума за уравнение на дяловете по договор за доброволна делба от 10.01.2011 г и за сумата от 872,10 лв, представляващи платени суми във връзка със сключване на този договор поради недопустимост на исковете.

Със същото определение е прекратено производството досежно предявен иск от Ц. К. К. срещу Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К. за сумата от 60 350 лв обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 1350 лв обезщетение за имуществени вреди като делото е изпратено по подсъдност на ОС – Плевен.

Със същото определение е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба на ищеца Ц. К. К., в останалата част, в това число, за следните сочени в уточняваща молба от 13.01.2021г. суми: - 42.00 лв. за Нотариални такси за подадени декларации от собственици на имоти; 41.77 лв. за данък сгради и такса битови отпадъци за наследствен имот в с. ***; 10.00 лв. за 1 издаване на скица на имот в с.***; 10.00 лв. за издаване на Удостоверение за наследници; 6250.82 лв. дължима мораторна лихва; 70.00 лв. внесен депозит за вещо лице във връзка с образувано дело в АС Плевен; 10.00 лв. такса в полза на АС Плевен; 20.00 лв. за издадени от Община Плевен 2 бр. удостоверения за наследници; 90.00 лв. за правни консултации; 30.00 лв. платени на Община Плевен с прих.квитанция №5528/25.03.2013 г. за издаване на скица за проектиране; 100.00 лв. платени на Община Плевен с прих.квитанция № 6551/09.04.2013 г. за Разрешение за строеж; 10.00 лв. за издаване на

Удостоверение за наследници с прих.квитанция

№1372/20.01.2014 г. платени на Община Плевен; 20.00 лв. за издаване на удостоверения за наследници платени с прих.квитанция №7812/24.06.2020 г. на Община Плевен; 50.00 лв. получени на ръка срещу подпис от инж.А.Ц.П. от КИИП регистрационен №03002, за изготвяне на конструктивно становище относно ограда на УПИ XXII—9232 кв.53 по плана на гр.Плевен;

13.45 лв. за изпратени материали до РС Плевен и РУ на МВР с 5 броя обратни разписки по Български Пощи ЕАД.

Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът пред РС – Плевен , който го атакува като възразява, че е незаконосъобразно.

Възразява се, че съдът не е уважил исканията му за доказателства. В частната жалба се съдържа отново искане за събиране на гласни доказателства във връзка с предявените искове. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на РС за по – нататъшно разглеждане.

Няма възражение от друга страна, тъй като съгласно чл. 129 ал.3 и чл. 130 от ГПК преписи за връчване не се представят.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е

ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

ДОПУСТИМА И В СРОК . СЪЩАТА Е

2

Пл ОС приема ,че подадената частна жалба е срещу описаното по – горе определение в неговата цялост , тъй като по този начин е насочена частната жалба в заглавната й част.

РС – Плевен е приел, че в исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 10.01.2011г. била извършена доброволна делба между ищеца Ц.К. и неговия брат Д. К. К..

Твърди се, че ищецът търпял имуществени вреди вследствие на делбата в общ размер на 7250,83лв., от които 6287,06лв. неплатена сума за уравнение на дяловете, 872лв. за заплащане на такси за снабдяване с необходими за делбата документи; 42лв. за издаване на удостоверение за търпимост на описана сграда и 49,77лв. за заплащане на данъци, дължими за поделяно имущество. Твърди се, че върху главницата от 7250,83лв. била дължима лихва за забава за времето от 10.01.2011г. до 03.12.2020г. в размер на 7209,04лв.

Посочено е било в исковата молба и уточняващата молба от 03.12.2020г., че ищецът е претърпял неимуществени вреди – стрес, психически тормоз, злепоставяне на доброто име и фамилия пред съседи и общество, в резултат на което се разболял и претърпял неколкократно оперативно лечение. За тези вреди ищецът е счел, че ответниците му дължат обезщетение в размер на 60 350лв.

В отговор на дадени от съда указания с разпореждане от 29.12.2020г., ищецът е направил уточнения с молба от 13.01.2021г.: Пояснява се, че сумата от 872лв. представлявала разходи за снабдяване с необходимите документи за извършване на доброволна делба между ищеца и брат му Д. К. К., както следва: - За заснемане на жил.сграда били заплатени на 14.12.2010 г. 180.00 лв. и на 21.12.2010г. - 170.00лв. за изготвяне на проект за узаконяване, или общо 350.00 лв.; За издаване на документи / скици на имот и находящите се в същия сгради / били заплатени от ищеца на 22.12.2010 г. по банков път на Агенция по Геод.Карт.и Кадастър - 223.00 лв. и на 09.07.2019 г. - 60.00 лв. чрез пост терминал БОРИКА или общо за издадените от АГКК документи 283.00 лв.; На 10.01.2011 г. била заплатена от ищеца нотариална такса на Нотариус И.И., в размер на 299.10 лв. Общо платените суми възлизали на 872.10лв.

3

Пояснено е било със същото молба от 13.01.2021г., че сумата от 42.00 лв. представлявала сбор от нотариални такси които ищеца заплатил от името на съседи, живущи в имоти, граничещи с притежавания от него имот във връзка с писмо на Община Плевен с изх. № ТСУ и С 94 Н - 271 - 1 / 06.11.2013г., за общо 7 броя декларации – по 6лв. За същата сума от 42лв. в уточняващата молба от 03.12.2020г. е посочено, че е била платена за снабдяване на удостоверение за търпимост на описана сграда по повод жалби на Н.Д. до Община Плевен. Във връзка с тази жалба се е твърдяло в уточняваща молба от 13.01.2021г., че било водено адм.д.№393/2016г., решението по което било в полза на ищеца. Изложени са в последната уточняваща молба и твърдения, липсващи в първоначалната искова молба, за направени и други разходи във връзка с воденото производство пред АСПлевен.

Пояснено е било със същата уточняваща молба от 13.01.2021г., че сума общо в размер на 61,77лв. (при посочени отделни плащания – 41,77лв. и две такси по 10лв., извършени през 2020г.) била платена от ищеца за данък и снабдяване с документи, необходими по производство за делба пред РСЧервен бряг за имот в с.****.

Посочено е било , че се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 350лв. от ответниците.

Посочено е, че всички искови суми се претендират от ответниците солидарно.

При съобразяване на горното, РС е приел, че претенцията на ищеца за сумата от 6287,06лв., основана на твърдения за неплатена сума за уравнение на дяловете от наследодателя на ответниците по Договор за доброволна делба от 10.01.2011г., е недопустима. За извършването на доброволната делба е бил сключен договор, който е задължителен за страните по него. В това производство не е предявен иск, основан на възражения за нищожност или унищожаемост на договора. При изложените обстоятелства, претенцията за плащане на сума, за която е отразено в договора, че е била получена напълно и в брой, е недопустима. Поради това производството по делото в тази част, според РС, следва да бъде прекратено.

Същото се отнася, според РС, за направените разходи за снабдяване с 4 документи, свързани с описания договор за Доброволна делба от 2011г. – по уточняваща молба от 13.01.2021г. представляващи 350лв. за заснемане на жилищна сграда и изготвяне на проект за узаконяване; 223лв. платени на 22.12.2010г. за снабдяване с документи и 299,10лв. за платена нотариална такса на 10.01.2011г. или общо 872,10лв. Претенцията за тях, според РС, е недопустима в отделно исково производство.

По отношение на претендираната с първоначалната искова молба сума в размер на 51 350лв. за обезщетение за вреди, вследствие причинен стрес, психически тормоз, злепоставяне на доброто име пред съседите и обществото, включваща разходи за лечение в размер на 1 350лв. и остатък за неимуществени вреди, ищецът е уточнил в молбата си от 13.01.2021г., че се претендира солидарно от ответниците, като сумата за неимуществени вреди е посочена вече в размер на 60 350лв., а разходите за лечение в размер на 360лв. за оперативно лечение и 986лв. за лечение в гр.Поморие – общо 1 346лв. Съдът е приел, че тази претенция не е родово подсъдна на ПлРС, поради което производството по делото следва да се прекрати изпрати по подсъдност на ПлОС в тази част. Това се отнася както за претенцията за неимуществени вреди в размер на 60 350лв., така и за имуществени вреди за лечение в размер на 1 346лв., т.к. са основани на общ правопораждащ юридически факт.

Нови и неясни обстоятелства, свързани с отношенията между страните през период от 2013г. до 2020г. и свързани с водени съдебни производства, се излагат от ищеца за останалите суми, сочени в уточняващата молба от 13.01.2021г. Съдът е приел, че исковата молба в частта, съдържаща претенциите за тези суми, остава нередовна с неотстранени нередовности, въпреки дадените указания, като ако ищецът търси разноски, което е правил във връзка с тези други производства, недопустимо е търсенето им по исков ред. Доколкото обаче, според РС, не е налице достатъчно яснота на обстоятелствата, на които се основават исканията за тези суми, исковата молба в тази част следва да бъде върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Претенцията за сума в размер на 7 209,04лв. за лихва за забава за периода от 10.01.2011г. до 29.10.2020г. (а по уточняваща молба от 13.01.2021г.

6 250,82лв.) остава неуточнена, т.к. не е посочено каква част от нея представлява лихвата върху отделните суми, вземанията за които 5 представляват отделни искове. Поради това, според РС, исковата молба и в частта за това претендирано вземане подлежи на връщане на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на ПлРС е частично незаконосъобразно

ПО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ОТНОСНО ПОДСЪДНОСТТА

ОС – Плевен приема, че в тази част атакуваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Правилно и законосъобразно РС – Плевен е приложил разпоредбите на ГПК и е стигнал до извода, че предявените претенции с оглед материалния интерес са родово подсъдни на Окръжен съд – Плевен.

ПО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА НЕДОПУСТИМОСТ НА

ИСКОВЕ

ПРЕДЯВЕНИ

Неправилен е изводът на Пл РС относно недопустимост на част от предявените искове. Изложените мотиви от първоинстанционния съд всъщност касаят основателността на предявения иск. Право и задължение на съда е да определи правната квалификация на предявените искове въз основа на фактическите твърдения в исковата молба. Налице е твърдение за неизпълнено задължение по договор за доброволна делба. Самият договор би бил доказателство по делото, но обстоятелството, че в него е вписано изпълнение на задължението не прави иска недопустим, както е посочил РС – Плевен. Това се отнася и за останалите суми, които се претендират като извършени разходи от ищеца във връзка с доброволната делба. РС следва да даде правна квалификация на предявените искове, което той не е посочил в мотивите си, но е направил извод за недопустимост на същите. Не е ясно 6 защо РС е приел, че сумите, платени при доброволната делба не могат да се претендират в друго исково производство при положение, че първо исково производство не е имало. Следва да се отмени атакуваното определение в тази част и делото да се върне за по нататъшни процесуални действия, внасяне на държавна такса след определянето й от съда и разглеждане на исковете по същество. В уточняващите молби е посочен вида на направените разходи по пера.

ПО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА

ПОРАДИ НЕОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕРЕДОВНОСТИ

Пл РС е постановил две определения с даване на указания на ищеца за уточняване на исковата молба. Първото определение от 9.11.2020г съдържа указания за излагане на обстоятелствата, на които се основава иска, да се посочи в какво се състои искането и да се внесе държавна такса в размер на 4% върху уточнената цена на иска. Погрешно е изискано и пълномощно за адв. И.Н., който не е процесуален представител на ищеца по делото.