Решение № 913 от 10.05.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№913/10.5.2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На двадесет и втори април Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД

№ 5677 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Д.” ООД, представлявано от Х. Д. Е., против Наказателно постановление № 375 319- F 401 279 / 12.11.2018г. на Началника на Отдел

„Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП

, с което на „Д. ” ООД, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 600 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.

С жалбата не се оспорва, че не е била издадена касова бележка за извършено плащане , но се твърди, че купувачът не е изчакал извършването на продажбата и издаването на касов бон, а се е легитимирал и е започнал проверката.На следващо място се навеждат доводи, че с оглед размера на дневния оборот за около 15 дни, то в обекта е създадена организация за провеждане на установената фискална политика, свързана с издаване на касови бележки , регистриране на продажбите и отчитане на реализираните приходи.Поради това и се твърди, че в случая наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което той не е сторил.Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното постановление , а в условията на алтернативност - наложената санкция да бъде намалена в предвидения в закона минимум.В жалбата се навеждат още доводи за това, че ако постановлението бъде потвърдено, то ще бъде изпълнена и наложената от данъчните органи принудителна административна мярка „ запечатване на обект“ за срок от 7 дни, което сериозно би затруднило дейността на дружеството.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. П. отново пледира за отмяна на постановлението, като твърди, че с оглед на всички обстоятелства, свързани с нарушението, същото представлява маловажен случай.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от процесуален представител , който оспорва жалбата и моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На

14.08.2018г. данъчните служители – св.М.Д. и Н.Д., в изпълнение на своите задължения се намирали в КК „Златни пясъци“.Около 11,30ч. св.Д. решил да си закупи закуска рогче на цена 1 лв. от намиращ се в близост търговски обект- Пекарна „Добруджа“. Той заплатил сумата на работещата в обекта с две монети от по 50ст. , която му дала закуската, но не издала касов бон.Свидетелят се върнал при колегите си, разговарял с тях дали още някой не иска закуска и след това се върнал в търговския обект, където се легитимирал и извършил проверка.Установило се, че пекарната се стопанисва от „Д.“ ООД и че в нея има монтиран ЕКАФП. Било установено, че фактическата наличност в обекта е 253 лв., че има служебно въвеждане на 100лв. в касата, както и че разчетената касова наличност е 152лв., т.е. имало разлика от 1 лв. между касовата и фактическа наличност.Бил изведен и междинен дневен финансов отчет, в който било отразено, че след часа на покупката са били извършени и други продажби, за които били издадени касови бонове.

Своите констатациите св. Д. отразил в констативен протокол и представляващ търговеца бил поканен да се яви в сградата на ТД на НАП за документална проверка.

Поради установеното нарушение, на 22.08.2018 год. св.Д. съставил против „Д.“ ООД, акт за установяване на административно нарушение, в който посочил, че на 14.08.2018г. при извършена в 11,30ч. покупка на закуска на стойност 1 лв., не е бил издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация и работещ

ЕКАПФ. Описаното нарушение било квалифицирано като такова по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ .Така съставения акт бил връчен на представляващият дружеството, като тогава и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП № 375 319- F 401 279 / 12.11.2018г., с което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС, като било констатирано, че нарушението е извършено за първи път. За него, на ”Д.” ООД било наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 600лв. на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан М.Д. -актосъставител , чиито показания съдът кредитира като пълни, последователни и логични.От тях се установи, че нарушението е констатирано при извършена покупка, както и че свидетелят е изчакал известно време след продажбата и едва тогава е започнал проверката.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима .

Наказателното постановление № № 375 319-

F 401 279 / 12.11.2018г.. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ- ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на ЦУна НАП. Актът също е бил съставен от компетентно лице-св.

Д., който е инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна и като такъв е оправомощен с посочената заповед именно да съставя актове за нарушения по ЗДДС. Актът е бил издаден в предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение. Наказателното постановление също е било издадено в шестмесечния преклузивен срок. В хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят , което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Следва да се отбележи, че в случая предмет на разглеждане е издаденото против „Д.“ ООД наказателно постановление, а не издадената ЗППАМ, като начините и реда за нейното обжалване са визирани в АПК.

По делото безспорно е установено, а и не се оспорва, че на 14.08.2018г. в търговски обект, стопанисван от „Д.“ ООД е било извършено плащане на закуска на стойност 1лв. , за което не е била издадена касова бележка от въведения в експлоатация ЕКАПФ.Това е било установено при извършената покупка от данъчния служител и се потвърждава от установените в хода на проверката касови и фактически наличности. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална, касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

Разпоредбата на чл. 25 от Наредба Н-18/2006 г. пък предвижда, че касова бележка се издава за всяка продажба при извършване на плащането.В случая такова плащане е било извършено, но не е бил издаден касов бон в момента на неговото приемане , въпреки че монтираното фискално устройство е било работещо. Твърденията в жалбата, че инспектора по приходите не е изчакал извършването на продажбата и направо е започнал проверката, се опровергават от показанията на св.Д. и от съдържанието на приложения по преписката междинен финансов отчет.От него е видно, че след покупката на свидетеля са били извършени и други продажби, за които са били издадени касови бонове, от което може да се направи извод, че описаните възражения са неоснователни.Поради това съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение е извършено.

Съдът намира обаче, че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за

„маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.В конкретния случай, видно от съдържанието на постановлението, е че нарушението е извършено за първи път, т.е. налице е инцидентен случай.От друга страна установено е неиздаване на една касова бележка за извършена продажба на стойност 1 лев.Действително, стойността на предлаганите стоки е от 1лв. до 1,50лв., но само по себе си това обстоятелство не следва да се приема като такова, изключващо приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради това, като съобрази всички обстоятелства, свързани с допуснатото нарушение , съдът намира че то е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид и че с него не е бил нарушен грубо и в съществена степен предвиденият в закона ред за деклариране и отчитане на доходи. С оглед на това, съдът намира че нарушението е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това съдът намира, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.

Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 375 319- F

401 279 / 12.11.2018г. на Началника на

Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП

, с което на „Д. ” ООД, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 600 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на

АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: