Решение № 123 от 23.07.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Разград, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20253300500271 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Ж. Е. Е. и Д. Е. Е., против С Решение № 241/11.04.2025г. по гр.д. 1633/2024г. РС-Разград, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален, по иск на ищеца Е. М. Е., предявен срещу ответниците Ж. Е. Е. и Д. Е. Е., сключения между Е. М. Е. и Ж. Е. Е., по време на брака му е Д. Е. Е., договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** – жилище,апартамент, по КККР с адм.адрес гр. Разград, ж. к. ********, със застроена площ от 36.23 кв.м., състоящ се от: коридор, стая, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № *** с полезна площ от 8.98 кв.м., при граници: коридор, избено помещение № ***, избено помещение № ***, както и 2.61 % ид. ч. от общите части на сградата и съответен процент идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ****, т.***, per.

№***, д.№***г., поради неизпълнение на договорните задължения на приобретателите по договора. Осъдени са да заплатят на ищеца разноските по делото в общ размер на 834,79 лв.

Считат съдебното решение за незаконосъобразно, необосновано, постановено при неспазване на материалния и процесуален закон. Относно установените факти липсва анализ и правни изводи на всички събрани доказателства. Въпреки направеното възражение 1 за нередовност, съдът допуснал разгледал и се произнесъл по нередовна искова молба.

Допуснал и се произнесъл по нови факти и обстоятелства, които не са предмет на иска.

Постановеното решение е в пълно противоречие с установената съдебната, уважавайки недоказан по безспорен и категоричен начин иск. Съдебното решение в по-голямата си част се основава на житейската логика и на предположения.Молят съда да отмени Решение №241/11.04.2025г. по гр.д. 1633/2024г. на РРС и да отхвърли предявения иск, като им присъди направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемият Е. М. Е. счита въззивната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.Съдебното решение е правновалидно, допустимо и правилно. Съдебният състав е установил правилно фактите по делото, допуснал е и е събрал всички относими и допустими по ГПК доказателства, изследвал е и е анализирал доказателствения материал при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и е достигнал до логически обоснован и правилен правен извод за основателност на предявения иск, като е приел, че ответниците, чиято е тежестта за доказване изпълнението на сключения алеаторен договор, не са установили с допустими по ГПК доказателства, че са изправна страна по договора за издръжка и гледане, считано от 2022г., когато страните са преустановили отношенията си. В мотивите си съдът е дал отговор на всички насрещни възражения на ответниците, съобразил е и събраните допълнително писмени доказателства и настъпилите, след завеждане на иска правно-релевантни факти в съответствие с разпоредбата на чл.235, ап.3 от ГПК. При безспорна установеност по делото на отсъствие на всякаква връзка между страните по делото считано от 2022г. правилно, обосновано и законосъобразно съда е приел, че липсва каквото и да било изпълнение на задължението за грижа от страна на ответниците спрямо ищеца, което сочи на пълно неизпълнение на договора. Логически правилни и съответни на правилата на формалната логика са съжденията на съда, че към 2017г. когато е сключен процесния договор за издръжка и гледане страните не са могли да предвидят отнапред, че вместо задължение за грижи, ще бъде продаден нежилищен имот през 2022г. и с част от средствата по тази сделка ще се заплати дължимата издръжка на ищеца. Правните изводи на съда не се основават на предположения, а на събрания по делото доказателствен материал, установяващ категорично, че здравословното състояние на ищеца е влошено, че същия има нужда от грижи и издръжка и, че грижа не е давана от страна на ответниците, тъй като същите са във влошени отношения с ищеца от 2022г. когато е продаден нежилищния имот, прехвърлен с договор за издръжка и гледане от ищеца в полза на ответниците, като страните не поддържат никакъв контакт.Намира правните изводи на съда са обосновани и законосъобразни . Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди изцяло съдебното решение. Претендира разноските пред въззивната инстанция.

Във въззивната инстанция не са събирани доказателства по реда на чл.266 ГПК. Пред първата инстанция са установени следните факти: Жалбоподателите са съпрузи, като жалбоподателя и въззиваемия са баща и син. На 09.08.2017г. въззиваемия прехвърлил свой имот с административен адрес гр. ****, ж.к. *********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, с предназначение на обекта жилище, апартамент със 2 застроена площ 36,23 кв. м., състоящ се от коридор, стая, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № *** с площ от 8,98 кв. м., както и 2,61 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, на своя син, срещу поето насрещно задължение за гледане и издръжка. Сделката е обективирана в н.а. № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***г. по описа на нотариус Р.И., вписан в СВ с вх. рег. № ****** г., акт № ****, том ****, дело № ***г. Имотът бил собственост на въззиваемия от 18.03.2016г.,когато го закупил за 20 000лв., с предоставен от ОББ АД кредит.

В хода на процеса въззиваемият е претърпял оперативна интервенция по повод вентрална херния, като в периода 05.11.2024г.-15.12.2024 г. е бил в болнични.

Преди това, на 01.08.2016г. въззиваемият прехвърлил на своя син Ж. и друг свой имотсамостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, с предназначение на обекта: за офис, със застроена площ 47.60 кв. м., срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, като си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на този имот. Сделката е обективирана в н.а. № ****, т. ***, рег. № ***, дело № ***г.. Преди прехвърлянето въззиваемият отдавал имота под наем и получавал за това месечен наем от 500лв. Жалбоподателите продали имота на 15.03.2022г. /н.а. № ***, т. ***, рег. № *****, дело № *****./ за сумата 49 999 евро, от които на неустановена дата предоставили на въззиваемия 40000лв.

Св.П. установява,че Е. от 20 години работи във фирмата на жена му за внос на автомобили като продавач-консултант, на минимална заплата. Е. е прехвърлил имоти на Ж. зеа „доизглеждане“ – магазин и апартамент. След раздялата в фактическата си съжителница Е. си купил малка боксониера с банков кредит. Имал и един магазин на бул. България и вземал наем от него. Ж. искал да си купи къща в ***, която била много скъпа – около 300 000, Е. трябвало да му помогне с първоначалната вноска. Уговорката била да се продаде този магазин, малко преди пандемията. Сделката не се осъществила, но магазина вече бил продаден. Е. и Ж. се скарали, тъй като Ж. похарчил парите за скъпа кола и за ремонт на имот на тъст му. Двамата не си говорели от две години. Е. получил от Ж. 20000 от продажбата на имота, но не знае дали евро или лева, които пари жалбоподателите му оставили, за да си покрива текущи разходи, да си купи по-хубав автомобил. Е. бил казал, че първоначалната уговорка при прехвърлянето на магазина либа Ж. да му дава парите от наема. След продажбата на магазина Е. и Ж. не контактували помежду си, били в обтегнати отношенията. Никой от свидетелите не е чулав Ж. да изпраща средства на баща си. Зимата на 2024-2025г. Е. бил три месеца в болнични. Докато Е. бил в болницата, никой от близките му не се интересувал от неговото състояние, само приятелите му се интересували. Е. не е продавал автомобили, изпращани от Ж., през автокъщата. Не е получавал бонуси и премии за работата си. Ако е препродавал личните си автомобили, това е било преди продажбата на магазина. Ж. изпращал автомобили, но на брат си и като лични превозни средства на Е..

Заплатата на Е. е за 4-часов работен ден и в момента е около 500-600 лв. В останалото време Е. пътувал до гр.*** при негови колеги, ходел по пазарите, но не си докарвал допълнителни 3 доходи от това. Преди да започне работа във фирмата, Е. пътувал често до *** и ***, от където носел коли за препродажба. Когато пътувал до ***, отсядал при Ж.. Въпреки, че магазина бил прехвърлен на Ж., Е. получавал парите от наема. Според свидетелите Е. живее в боксониерата, като неин собственик с право за гледане и издръжка, а Ж. щял да получи апартамента след смъртта на Е.. В момента сам се издържа и долу-горе се справя. В момента Е. живеел с една жена и тя много му помагала. Докато бил на легло, жената си взела отпуска да го гледа.

Св. Р., като кмет на с. *** твърди,че Е. е в бизнеса с коли от много години. Не знае дали работи от името на фирма, но знае, че ги продава. И сега продължавал да се занимава с този бизнес. Откакто живеел в ***, Ж. помагал на Е., като му намирал коли. След това Е. ходел, вземал ги и ги внасял в България. В такива случаи Е. отсядал в техния дом. Ж. му споделял, че баща му ще му прехвърли апартамента, имал и магазин в гр. *****, който Е. искал да се продаде и да му даде малко пари за неговия бизнес с колите, като оборотни. Не е чувал и от Ж. баща му да има здравословен проблем. Не знае Е. да е искал помощ от сина си за лекари.

Св. Д. , тъст на Ж. и баща на Д., твърди че Е. искал да продаде магазина, защото се занимавал с коли. След продажбата на магазина Ж. дал на баща си 20 000 евро, а с останалите пари Ж. трябвало да си купи имот в ***. Когато Е. ходел в *** на две-три седмици за коли, оставал при зет му. В България тези коли Е. ги продавал, като парите от продажбата оставали за него. Знае, че Е. прехвърлил на Ж. магазина и апартамента. Е. искал да се продаде магазина, защото имал кредит, за да може да помогне на сина си и да му даде пари за закупуване на автомобили. Магазинът се давал под наем за 500лв. и наема го вземал Е.. Апартаментът бил даден на Ж. на доизглеждане. Е. не бил искал помощ от Ж.. Преди години Е. бил опериран от херния. Свидетелят твърди, че е правил ремонт на къщата си със свои пари. Е. и Ж. били в много добри отношения до момента, в който продали магазина, след което се скарали и тогава им се влошили отношенията. Не е чувал Е. да е лежал в болницата, освен преди години в гр. Разград, когато бил опериран от херния.

Въз основа на така установените факти, съдът намира,че първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод за пълна липса на изпълнение на задълженията на приобретателите по алеаторния договор спрямо прехвърлителя. Събраните по делото доказателства са анализирани, като въз основа на тях първоинстанционния съд е стигнал до обоснования извод,че приобретателите по договора не са предоставяли в нито един момент, нито физическа грижа, нито парични средства. Съобразил е и установената съдебна практика, че издръжката включваща пълната необходима грижа и необходимата издръжка ,които да осигурят нормален живот, както и че тази грижа /фактическа и парична/ се дължи постоянно и непрекъснато, лично или чрез трети лица, ако не е уговорено лично изпълнение.

Жалбоподателите излагат довод, че съдът не е преценил правилно волята на страните, относно обема на предоставената грижа и парична издръжка. Действително уговореното и поето от жалбоподателите задължение е посочено като „гледавето и издръжката на Е., като му се осигури спокоен и нормален начин на живот, какъвто е водил досега, докато е жив“.

4

Така формулирано задължението, предполага тълкуване волята на страните. Това тълкуване обаче не е свободно, а при съобразяване характера и обема на дължимата грижа и парична издръжка, следва да се вземат под внимание конкретните нужди на кредитора.