Решение № 276 от 01.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. С.З., 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900246 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.463 КЗ във вр. чл. 17 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука".

В исковата молба се посочва, че ищецът М. А. К. е пострадал като общ работник при трудова злополука на 12.11.2021г. около 11,45ч. в с.К., община К.. Пострадалият е извършвал ремонт-заваряване на седалка, която се намира извън каросерията на автомобила и се използва от шофьора при работа на товаро - разтоварни дейности на отпадъци. По време на тази дейност ищецът е паднал върху циментов под. При падането е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, счупване на черепния покрив и черепната основа в ляво, кръвоизлив на твърдата мозъчна извивка вляво с мозъчна компресия, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и сътресение на мозъка. Гръдна травма / счупвания на четвърто, пето, шесто и осмо леви ребра, контузии на белите дробове. Контузия на шията. Контузия на корема. Контузия на крайниците.

Посочва се, че във връзка с настъпилата злополука, в Районна прокуратура С.З., ТО - К. е образувано ДП № ЗМ 1543/2021г. на РУ К. /пр.пр.

10955/2021г.на РП-С.З., ТО К./, приключило с Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 12.09.2022г. с констатация за неустановяване на конкретните причини /загуба на равновесие или др./, довели до падането на ищеца.

Твърди се, че така описаната злополука, е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 127/24.11.2021г., издадено от Национален 1 осигурителен институт-Териториално поделение С.З..

Посочва се, че работодател на ищеца по време на настъпване на злополуката е „М.“ ООД, ЕИК: ***, село К..

В исковата молба се посочва, че вследствие на травмите ищецът бил временно в нетрудоспособност - от датата на злополуката до 09.06.2022г.

Сочи се, че след изтичането на срока на временната нетрудоспособност с Експертно решение № 92348 от 19.10.2022г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „П." в гр. С.З., е определена трайно намалена трудоспособност на ищеца в размер на 50% за период до 01.10.2023г.

Твърди се, че причинената трайна нетрудоспособност е в пряка връзка с телесните увреждания, получени при трудовата злополука.

Заявява се, че ответникът е застраховал с групова застраховка „Задължителна трудова злополука" с полица № 0111210340000542 от 15.02.2021г. работници към работодателя на ищеца, „М.“ ООД, с.К., общ.К., сред които и ищецът М. А. К. под № 11 в списъка на застрахованите работници, представляващ неразделна част от горепосочената полица.

Посочва се, че по силата на сключения застрахователен договор, ответникът дължи обезщетение за настъпилите рискове, както следва: временна неработоспособност вследствие на трудова злополука над 120 календарни дни - 10% от месечната брутна работна заплата за всеки започнат месец на неработоспособност; трайна загуба на работоспособност от трудова злополука - процент от седемкратния размер от годишната брутна работна заплата, към момента на сключване на застраховката, равен на процента на загубена работоспособност, определен от ТЕЛК - 50%.

Посочва се също, че при ответника е образувана щета /претенция №211281344/ във връзка с настъпилото застрахователно събитие. За настъпилата временна нетрудоспособност вследствие на трудовата злополука, ответникът е одобрил и платил застрахователно обезщетение в размер на 633,50 лева /шестстотин тридесет и три и 0,50лева/, получено от ищеца на 20.07.2022г.

Заявява се, че за настъпилия риск „трайна загуба на работоспособност от трудова злополука" ответникът е отказал да плати застрахователно обезщетение, за което уведомил ищеца с писмо от 02.03.2023г.

В исковата молба се посочва, че към момента на сключване на застраховката, месечната брутна работна заплата на ищеца е била в размер на 905,00 лева /деветстотин и пет лева/. Неизплатеното застрахователно обезщетение от ответника възлиза на 38 010,00 лева /тридесет и осем хиляди и десет лева/, представляваща 50% от седемгодишния размер на брутните работни заплати в размер на 76 020,00 лева /седемдесет и шест хиляди и двадесет лева/.

Твърди се, че неоснователният отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за трайна загуба на работоспособност обуславя правния интерес 2 на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 38 010,00 лева /тридесет и осем хиляди и десет лева/, представляваща застрахователно обезщетение по покрит риск трайна загуба на работоспособност от трудова злополука, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В изпълнение на чл.127, ал.4 ГПК, се посочва банкова сметка за превод на дължими суми на М. А. К. по настоящото дело: IBAN: BG 28 IORT 8048 1088 4970 00 в Инвестбанк АД.

В отговора на исковата молба ответникът „Д.“ АД заявява, че намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.

Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество за извършване на застрахователно плащане по групова задължителна застраховка „Трудова злополука" в претендираните размери.

Не спори, че е налице валидно към датата на твърдяното събитие 12.11.2021 г. застрахователно правоотношение по групова задължителна застраховка

„Трудова злополука”, учредено с полица

№0111210340000542/15.02.2021 г., сключена между ответното дружество като застраховател и „М.” ООД като застраховащ, предоставящо покритие за рисковете, посочени изчерпателно в полицата за лицата, изброени в Списък на работещите в „М.“ ООД, съставляващ неразделна част от застрахователния договор.

Посочва се, че между страните не е спорно и наличието и валидността на посочените в т. 9 - 11 от раздел V. „Изключени рискове“ на Общите условия /ОУ/ по застраховката фактически състави на изключени рискове от покритието по полицата, поради което чл.20а от ЗЗД следва да намира приложение. Целите за договаряне на подобни изключения от риска намира за ясни и основателни - да бъдат ясно определени по съгласие на страните още при сключване на договора рамките на застрахователното покритие по полицата, да се стимулира ползвателят на застрахователни услуги към коректно и правомерно поведение от самото начало на договаряне на застрахователното правоотношение и към стриктно спазване на законовите разпоредби, както и да бъде запазено нивото на риска, на база на което е определено тарифното число, използвано за изчисляване на застрахователната премия по този вид застраховка.

Предвид изложеното, съобразявайки клаузите, договорени в приложимите към застраховката Общи условия, заявява, че оспорва настъпването на покрит по застраховката риск, като излага съображения.

Твърди, че от приложените към исковата молба документи относно твърдяната трудова злополука /Разпореждане № 127 от 24.11.2021г. на НОИ ТП С.З.; Декларация за трудова злополука вх. № 127/18.11.2021 г.; Протокол 3

№ 15/23.11.2021 г. на НОИ - ТП С.З.; Постановление по ДП № ЗМ 1543/2021 г. на РУ - К. (пр. пр. № 10955/2021 г. на РП - С.З., ТО - К.)/ е видно, че единствената причина за настъпването й и за реализиране на вредоносния резултат са противоправните действия на пострадалия работник. Последният е проявил не обикновена, а груба небрежност към собствената си безопасност, като в противоречие с всички установени правила за безопасност се е облегнал на външната седалка на товарния автомобил, която не бил заварил напълно, а само фиксирал /с точкови заварки/. Седалката, съвсем логично и според всички разумни очаквания, се е скъсала и работникът е паднал върху циментовия под, вследствие на което е получил всички твърдени увреди.

Заявява се, че доколкото М. К. е притежавал необходимата квалификация и правоспособност да изпълнява възложената му работа, получил е необходимия първоначален и периодичен инструктаж относно безопасния и правилен начин на изпълнение на трудовата си функция и е бил запознат надлежно с всички правила за здравословни и безопасни условия на труд, той е имал необходимите знания, умения и възможности да предвиди опасността от настъпване на злополуката и да вземе необходимите /в случая елементарни/ мерки да я предотврати. Като не е сторил това, работникът е проявил груба небрежност към собствената си безопасност.

В отговора на исковата молба се посочва, че описаната в предходните два параграфа фактическа обстановка, е препокрита от уговорените в т. 9 във вр. с т. 9.16 и т. 9.17 ОУ към застраховката изключени рискове, а именно:

„Застрахователните рискове по тези общи условия, както и последиците от тях, не се покриват в случаите, когато събитието е настъпило или е вследствие на:

9.16 злополука, настъпила със застрахования вследствие негова несъзнавана непредпазливост (небрежност);

9.17. злополука, настъпила със застрахования поради неспазени от него правила или инструкции за безопасност;.

Твърди се, че съгласно изричната договорка на страните по застрахователния договор, събитието, описано в преписка по щета №211281344 и представените към нея писмени доказателства - трудова злополука, настъпила поради небрежност на застрахованото лице, изразяваща се в неспазване от негова страна на елементарни правила за безопасност, не се покрива от застраховката, поради което последното не е застрахователно и за същото не се дължи плащане. Твърди, че в настоящия случай става въпрос за събитие, което по съгласие на страните още при сключване на застраховката и при очертаване рамките на застрахователното покритие е изрично изключено от обхвата на същото.

В тази връзка посочва, че в установената съдебна практика съдилищата приемат, че при наличието на обстоятелства, обосноваващи приложението на изрично договорен между страните по застраховката изключен риск от застрахователното покритие, застрахователят не дължи застрахователно 4 плащане. Горното положение е доразвито като е посочено, че с оглед свободата на договаряне, страните по застрахователния договор следва да постигнат съгласие за покритите и изключените рискове и да определят същите ясно и недвусмислено в Общите условия по застраховката /чл. 345, ал.

5 от КЗ/. Освен това, при несъгласие на застраховащия с Общите условия на съответния застраховател в частта относно клаузите за изключените рискове, той няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не приема. Веднъж приети от застраховащия, обаче, Общите условия по застраховката, включително и клаузите, уреждащи изключения от застрахователното покритие, имат силата на закон между съдоговорителите /чл. 20а от ЗЗД/ и намират приложение. Именно ясното определяне обхвата на застрахователното покритие, чрез точно и недвусмислено посочване в застрахователния договор на покритите и изключените рискове, е базата, въз основа на която страните определят тарифното число по полицата, а оттук и дължимата от застраховащия застрахователна премия.

Твърди се, че предвид изложеното, когато основанието за отказ е предвидено изрично и се извежда от Общите условия, т.е. когато съгласно чл.345, ал.5 от КЗ в застрахователния договор са определени ясно и недвусмислено покритите рискове и изключенията от покритие /какъвто е настоящият случай/, при настъпване на обстоятелства, обосноваващи приложението на уговорено изключение от покритието, интересът на застрахователя не подлежи на съдебна преценка. Възможността да се прави преценка на интереса на застрахователя е само в случай на неизпълнение на задължение на застрахования, което не е определено изрично от страните като изключен риск. Посочва съдебна практика.

Сочи, че предвид изложеното и доколкото „Д.“ АД е уредило цитираните клаузи по т.9 във вр. с т. 9.16 и т.9.17 от ОУ като изключени рискове, а не като основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, същите са законосъобразни и допустими. Щом тези клаузи са приети от застраховащия /чрез приемането на ОУ към застраховката/, те следва да намерят приложение.