Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 690 от 11.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 742/2022
Вид
Решение № 690
Подписан
11.07.2022
В сила
12.07.2023
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Таня Ташкова Русева Маркова, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 38 · Закон за собствеността
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 40 · Закон за собствеността
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.63 · Закон за собствеността
  • чл.63, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл. 64 · Закон за собствеността
  • чл. 641 · Закон за собствеността
  • чл. 64 ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 74 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността
  • чл. 98 · Закон за собствеността
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • §1 т. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.147, ал.1, т.4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 22 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Бургас, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500742 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на О.В. З. ,гражданка на *** *** ,чрез процесуалния й представител –ищец по гр.д. № 876/2019 г. по описа на Несебърския районен съд против решение № 430/10.03.2022 г. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени исковете на въззивницата против „Сън сет 2011 „ООД ,със седалище гр. Св.Влас,при участието на трето лице – помагач „Сънрайз Дивелъпмънтс“ЕООД-гр.Бургас за осъждане на ответника да не пропускат трети лица и да преустановят препятствието на свободния достъп на ищцата и съответно ползването на дворната инфраструктура и басейн , изграден в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас ,с площ на имота 949 кв.м. ,с административен адрес – гр.*** ул.*** „,както и в частта относно присъдените в пола на ответника разноски по делото .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е неправилно и необосновно ,постановено с неточни мотиви ,неотговарящи на фактическата обстановка .

На първо място се твърди ,че неправилни са изводите на 1 първоинстанционния съд,че по делото не са доказани твърденията на ищцата ,че ответната страна й пречи да ползва басейна и прилежащата дворна инфраструктура;че когато земята е сградите в нея са прехвърлени отделно на различни собственици ,земята не е обща част и правото на собственост върху земята не може да бъде ограничено;че когато собствникът на терена е продал сградата и правото на строеж и си е запазил правото на собственост върху земята е налице т.нар. супурфициарна собственост , а не обща част на сградата ,като е приел и че придобиването на басейна остава подчинено на правилото на чл. 92 ЗС и басейнът може да се ползва самостоятелно ;че не намира приложение правилото на §1 т. 2 от ЗР на ЗУЕС,тъй като не ставало дума за комплексно застрояване;че тезата ищеца е неправилна ,защото се допуска смесване и отъждествяване на понатията „прилежаща площ „ с принадлежност към етажната собственост ;че липсата на договор между етажните собственици и собственика на земята не може да позволи етажните собственици да решават как ще се ползват съоръженията в двора ,които те не притежават;че са неприемливи указанията ,дадени в решението по гр.д. № 4660/2018 г. на първо г.о. на ВКС и че решението е инцидентно ,като се присъединява към донктринерната му критика .

Подробно се излагат доводи против тези изводи на районния съд :

Категорично се счита ,че когато земята и сградите в нея са прехвърлени на различни собственици ,то собственикът на застроения поземлен имот притежава само „голата собственост“ и правото му на собственост в имота е ограничено.Подчертава се ,че приращението и спосолб за придобиване на права ,но не и способ за прехвмърляне на такива .Счита се ,че именно за такова комплексно застрояване по смисъла на ;1 т. 2 от ДР на ЗУЕС става дума/като тази хипотеза се отличава от комплексно застрояване на група сгради по смисъла на чл. 22 ЗУТ/.

Счита се ,че в случая разглеждания казус е идентичен с този ,разглеждан по гр.д. № 4660/2-18 г. на ВКС .Подробно се разяснява разликата между института на прилежащата площ по ЗУЕС и института на несамостоятелните вещи –принадлежности по смисъла на ЗС.Развива се тезата ,че щом като в процесния имот е изграден комплекс от сгради в етажна собственост от една страна и съвкупност от елементи на дворната инфраструктура от друга страна /вкл. и басейна/ и след като елементите от 2 дворната инфраструктура са предназначени за ползване само и единствено от етажните собственици и са разположени върху целия имот,то тогава целиятт двор с останалите елементи от дворната инфраструктура трябва да се разглеждт като прилежаща площ към етажната собственост по смисъла на §1 т. 2 от ДР на ЗУЕС.От тук и извода че голият собственик на земята ,обременена с право на строеж на сградите в етажната собственост ,не може да ползва приналежащата към етажната собственост площ на двора именно защото е „гол“ собственик Защото за разлика от хипотезата на чл. 92 ЗС,в хипотезата на чл. 64 ЗС „водеща „ е сградата и собственикът на земята не може да претендира за ползването на голата собственост ,нито за някакви нарушени права на собственост .

Излагат се подробни аргументи в защита на тезата на ищцовата страна ,изграждайки тази теза на аргументи в решението по гр.д. № 4660/2018 г. на ВКС ,като се сочи ,че тезата не е нова и е трайно наложена в безпротиворечивата практика на върховната инстанция,а всички цитирани от районния съд решения на ВКС касаят единствено прилагането на чл. 64 от ЗС ,но не и правилата на ЗУЕС.

Що се касае до доказателства относно начина ,по който ответниците пречят за упражняването на правото на собственост на ищцата , се сочи ,че на първо място самият факт ,че ответниците оспорват иска и се позовават на приращението по чл. 92 ЗС е напълно достатъчен ,за да се приеме ,че между страните е възникнал правен спор.Представени са обаче и конкретни доказателства за преченето – свид. В.,В..Свидетелите на ответната страна-св.

К. и Х. не са изнесли данни ,които да опровергаят ищцовата теза ,като се счита ,че съдът неправилно е преценил и кредитирал свидетелските показания.Подробно се обсъждат тези показания и категорично се изразява становище ,че следва да бъдат кредитирани ищцовите свидетели ,които разказват за това ,което са видели ,докато ответниковите свидетели говорят за това ,че не са видели осъществяването на спорните факти ,но и двамата свидетели на ответниците са в близка връзка и са заинтересовани от изхода на спора ,а и показанията им са противоречиви и нелогични .

Моли се за отмяна на решението и уважаване изцяло на претенциите ,както и за заплащане на разноски.

Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано 3 лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответното дружество оспорва въззивната жалба и счита ,че съдът не е допуснал визираните нарушения.Сочи ,че и двете групи свидетели са категорични ,че през посочения период етажните собственици са имали достъп до басейна и до цялата дворна инфроструктура,както и че ищцата не е била възпрепятствана от никой да ползва басейна .Напротив ,тя не го е ползвала по свой избол ,но басейнът и пространството около него са ползвани от нейни близки роднини – съпругът и дъщеря й.

Освен това ,установено било по делото ,че процесният басейн не е предвиден в архитектурния проект и не е част от дворната инфраструктура на планираното строителство ,поради което сградата е била въведена в експлоятация ,без извършване на строителството на басейна и озеленяването на имота.Същият е изграден в свободната зона на имота и в никакъв случай не препятства достъпа до жилищнвата сграда Дружеството –ответник е облагородило поземления имот с озеленяване и алеи ,като е изградило в собствения си имот басейн с помпена инсталация,филтър ,плочник ,преливник ,шахти и барбекю със свои средства .Безспорно е,че в имота има едно застроително петно , а не няколко отделни сгради и в настоящия случай спорен въззиваемата страна не е налице комплексно застрояване с напълно отделни една от друга сгради ,а застрояването представлява две сгради ,обединени в общ архитектурен обем.Строежът не е от застворен тип ,между басейна и сградите няма функционална или техническа връзка.затова правилно районният съд е приел ,че собствениците на самостоятелни обекти са придобили единствено правото на строеж върху терена по смисъла на чл.63 ЗС,както и правото по чл-.64 ЗС да се ползват от земята съобразно предназначението на постройката.Застроеното върху собствения терен по арг.от чл. 92 ЗС също ще се придобие от собственика на земята ,дори и в терена да е учредена суперфициарна собственост за постройната и отделните обекти в нея ,щот това застрояване няма функционална връзка със сградата в етажната собственост .Няма доказателства ,че при закупуване на отделните обекти етажните собственици са придобили съответни идеални части от техническото съоръжение басейн,или от имота,в който същият е изграден,защото той представлява вид благоустрояване в комплекса ,а не придаваема част към сградата .В случая е приложима разпоредбата на чл. 92 4

ЗС , а не на чл. 98 ЗС.Затова и правилно е прието ,че не следва да се признават управителните правомощия на етажната собственост ,както и на отделните етажни собственици ,без да се отчита ,че те се разпростират самоволно върху отвелна собственост на инвеститора .След като не е включен в обеа на учреденото право на строеж процесният басейн и дворната инфраструктура не могат да имат характер на обща част към ЕС,а собственикът на земята не е длъжен да търпи решенията на ОСЕС относно тяхното поддържане и управление .Затова и ползването на басейна и другите съоръжения от етажните собственици следва да става само въз основа на договорни отношения с тях , а не в качеството на етажни собственици ,но въпреки това е установено по делото ,че на ищцата не й е пречено да използва басейна безпрепятствено ,вкл. и цялото й семейство .

В крайна сметка обстойтелството ,че ищцата е собственик на самостоятелен обект в построената в имота жилищна сграда ,без да притежава собственост върху дворното място ,съгл.чл. 64 ал. 1 ЗС й дава право да се ползва от земята ,но само доколкото това е необходимо за използването на собствения й самостоятелен абект според неговото предназначение.Затова ,дори и да се приеме ,че ответникът възпрепятства достъпа й до басейна и зоната за отдих ,д тези действия той не засяга правото й на собственост ,нито правото да ползва поземления имот ,доколкото това е необходимо за ползването на собствения й самостоятелен обект в сградата .Установено било ,че до 2016 г. ищцата е имала договорни отношения с ответника за поддръжка и ползване на басейна/ и е признавала собственическите му права / ,но след този период е прекратила договора и е престанала да плаща за ползването на басейна и другите съоръжения ,които се поддържат от ответното дружество .Затова се счита ,че атакуваното решение е правилно и се настоява за потвърждаването му ,както и да присъждане на разноските по делото .

И двете страни не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд намира за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 109 от ЗС,като ищцата е претендирала осъждането на ответника „Сън Сет 2011“ООД-гр.Св.Влас и 5 управителя му И.Ю. Х./при участието на третото лице –помагач „Сънрайз дивелъпмънтс“ЕООД-гр.Бургас /да не допускат трети лица и да преустановят препятстването на свободния достъп на ищцата З. и съответно ползването на дворната инфраструктура и басейн ,изградени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на АГКК ,с площ на имота – 942 кв.м.

,с трайно предназначение на имота-урбанизирана ;начин на трайно ползване –средно застрояване /от 10 до 15 м./,с административен адрес – гр.*** ул.*** Община ***.

Твърдяло се е от ищцата,че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Св.Влас,община Несебър ,с административен адрес – гр.*** ул.*** ет.* ап.** ,с площ от 92,89 кв.м. ,прилежащи части 12,45 кв.м. ид.части от общите части на сградата,като апартаментът се намира в една от двете жилищни сгради ,образуващи комплекс в един урегулиран поземлен имот ,в който комплекс са изградени и допълнители постройки и съоръжения- басейн и елементи на инфраструктура /алеи,градинско осветление ,озеленяване и др./,същият е ограден и с ограничен достъп по начин комплексът да се ползва единствено от собствениците на самостоятелните обекти .В тази връзка е бил представен нот. акт № *** т-* рег-№ ***,д.№ ***/20** г. на нотариус М.Бакърджиева ,обективиращ покупко-продажбата на описания имот от ищцата .