Протокол № 551 от 24.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 624/2024
- Вид
- Протокол № 551
- Подписан
- 24.10.2024
- В сила
- 24.10.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 56 · Конституция на Република България
ПРОТОКОЛ
№ 551 гр. Пазарджик, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500624 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Й. Т., редовно призован, се явява лично.
За него се явява адв. Ч. Ч., надлежно упълномощен.
Ответницата И. И., редовно призована, не се явява.
За нея се явява адв. К. С., надлежно упълномощен от първата инстанция.
Адв.Ч.: Да се даде ход на делото.
Адв.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззвно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по г ражданско дело 1
№20235220100846 по описа за 2023 година на съда са отхвърлени исковете на Й. Т. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.“ №2, ет.2, ап.6 против И. С. И. с ЕГН:
********** от с. К. Д., общ. Пазарджик, ул. „Д. Б.“ №38 за заплащането на сумата от 13000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от деликт, от които:
1000 /хиляда/ лева за обидите: „лъжец“ и „некомпетентен“, отправени на 01.08.2022 г. около 15.30 часа в денталния кабинет в гр. Пазарджик, ул.
„К. В.“ №10 ет.3 каб. № 19, ведно със законната лихвата за забава от настъпването на вредите до плащането;
1000 / хиляда/ лева за обидата: „започна едно държание на измамник“, съдържаща се в жалба на И. С. И. до Етичната комисия на Български зъболекарски съюз - град Пазарджик от 30.08.2022 г., ведно със законната лихвата за забава от настъпването на вредите до плащането;
10 000 / десет хиляди/ лева за клеветите“ „ограбил държавата“, „бил дошъл от Сърбия, за да краде от държавата и да укрива данъци“, „трябва да си доучи“, „никога не ми е давал касова бележка“, отправени на 01.08.2022 г. около 15.30 часа в денталния кабинет в гр. Пазарджик, ул.
„К. В." №10 ет.3 каб. № 19, ведно със законната лихвата за забава от настъпването на вредите до плащането;
1000 / хиляда/ лева за клеветите: „никога не ми е давал касова бележка“, „как може да си позволява да манипулира пациента си, това което Т. и М. показаха грозно и нагло поведение не е нормално“, „мислех ги за сериозни хора“, „нагло отговаряне“, съдържащи се в жалба до Етичната комисия към Българския зъболекарски съюз - град Пазарджик от 30.08.2022 г., ведно със законната лихвата за забава от настъпването на вредите до плащането.
Осъден е Й. Т. да заплати на ответника И. С. И. съдебни разноски в размер на 2800 лв.
В срок така постановеното решение пълномощника му адв.Ч.. е обжалвано от Й. Т. , чрез
Моли решението да бъде отменено и постановено друго , с което предявените от него искове – уважени и присъдени разноски за дете инстанции.
Обжалваното решение било неправилно, постановено при съществени 2 нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение. В нарушение на чл.172 от ГПК съдът извършил неправилна преценка на свидетелските показания, което пък от своя страна довело до необоснованост на постановения съдебен акт.
Съдът не съобразил, съдебната практика, според която законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост или предубеденост от изхода на делото - роднините, настойника или попечителя на посочилата го страна, осиновителите, осиновените, тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, пълномощниците, посочени от техните доверители. Във всички случаи, свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Към показанията на такива свидетели съдът безспорно трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна При съобразяване на съдебната практика и разпоредбата на чл. 172 ГПК, следвало да се приеме,че от една страна в случая св.М. К. не се явява заинтересована от изхода на конкретния спор, тъй като в резултат на показанията й, за нея или за неин роднини и близки не би възникнала определена облага или отговорност. Обстоятелството, че ищеца и свидетелката са колеги, не ги прави близки по смисъла на сочената по-горе разпоредба и не би повлияло на вярното възприемане на правнорелевантните факти.
Показанията на тази свидетелка следвало да бъдат кредитирани, тъй като са логични, последователни, резултат са от лични нейни впечатления и не са опровергани от другите доказателства по делото. Тези показания не съдържали вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно значимите за спора факти, нито съдържали противоречия с останалите 3 доказателства по делото.
Такова противоречие нямало и в показания на свидетелите - Х. Н. А. и Г.
И. Т., полицейските служители посетили кабинета на ищеца, относно наличието на чакащи пациенти пред кабинета на ищеца, които според първата инстанция са били там почти по същото време.
Първоинстанционният съд не съобразил обстоятелството ,че свидетелите са възприемали осъществяването на релевантните за делото факти не едновременно, а по различно време. Показанията не били преценявани в съвкупност с целят доказателствен материал.
Показанията на св.К. били достатъчно конкретни и годни самостоятелно да обосноват извод за релевантните за спора факти и обстоятелства ,относно търпените от ищеца неимуществени вреди. Тази свидетелка е присъствала на скандала в кабинета на ищеца, понеже се наложило да се консултира с него за един от своите пациенти. Твърди, че когато дошла пред кабинета на ищеца там имало чакащи, а от вътре се чували викове. Влязла и видяла ищеца, д-р М. и жена-пациент, която се държала грубо, много неетично, използвала неетични думи, че колегата й не си е свършил работата, че е некомпетентен, че е лъжец.
Чула я да казва на ищеца: „Вие не сте си свършили работата, както аз поисках.
Вие сте некомпетентен. Трябва да се върнете в Сърбия да си доучите. Лъжете.
Не си плащате данъците.“ Свидетелката се стъписала и казала, че ще дойде по-късно, след което си тръгнала. Забелязала, че след този случай ищецът бил много притеснен, уплашен. Ищеца не повишил тон, просто бил много притеснен и молел пациентката да се успокои. На другият ден в обедната почивка, в кафето, всичките говорели за този неприятен случай, и били потресени, защото това не се е случвало до сега, и нямали подобни случаи с други пациенти.
Показанията на другата свидетелка - Спаска М., също не били кредитирани от първата инстанция. За да откаже да кредитира ги кредитира , първата инстанция се задоволила с установеното, че свидетелката съжителства с ищеца и при условията на чл.172 от ГПК е приела, че това е предпоставка за нейната заинтересованост, без да ги прецени съобразявайки и останалите доказателства по делото.
Към показанията на такива свидетели безспорно трябвало да се подходи със засилена критичност, но нямало пречка въз основа на такива показания да 4 бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна.
Показанията на св.М. също били достатъчно конкретни и са от естество да обосноват извод за релевантните за спора факти и обстоятелства относно търпените от ищеца неимуществени вреди. Свидетелката установявала, че при последното посещение в кабинета на 01.08.2022 г. ответницата И. още с влизането повишила тон, започнала да обижда ищеца, че е лъжец, некомпетентен и трябва да отиде да си доучи и че укрива данъци. Наложило се да повикат полиция, която да изведе ответницата И. от кабинета. Всичко това се развило пред колежката й свидетелката К.. Това се отразило зле на психичното състояние на ищеца, който бил доста разстроен, изнервен, притеснен и имал безсъние.
От цялостната преценка на доказателствата било установено , че на 01.08.2022 г. в денталния кабинет в гр. Пазарджик, ул. „К. В.“ №10 ет.З каб. № 19 в присъствието на ищеца и в присъствието на другите две свидетелки -М. и К. ответницата нарекла ищеца: „лъжец“ и „некомпетентен“. Освен това го наклеветила, като казала, че „ограбил държавата“, „бил дошъл от Сърбия, за да краде от държавата и да укрива данъци“, „никога не ми е давал касова бележка“.
За да е налице обида е необходимо да са казани думи, които са неприлични, вулгарни, цинични, оскърбяващи честта и достойнството на лицето, преценени в съответствие със съвременните стандарти за морал.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета /чл. 147, ал. 1 от НК/. С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка.
Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия: Укоримо от гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно, който е от естество да накърни доброто му име в обществото, да компрометира честта и достойнството.
Употребените изрази
„лъжец“ и „некомпетентен“ осъществявали
5 признаците на обида, а твърденията, че „ограбил държавата“, „бил дошъл от Сърбия, за да краде от държавата и да укрива данъци“, „никога не ми е давал касова бележка“, като позорни обстоятелства, осъществяват признаците на клевета. Още повече, че всички процесни изявления следва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка и с оглед цялостното поведение на ответницата, а не изолирано и самостоятелно.
От писмените доказателства се установявало, че на 30.08.2022 г. И. е подала жалба срещу ищеца до етичната комисия на зъболекарския съюз в гр.
Пазарджик. Поради това тя била изслушана и прегледана от Комисията за професионална етика към РК на БЗС - Пазарджик, която на свое последващо заседание проведено на 28.12.2022 г., макар да е приела, че жалбата й е просрочена е изразила своето становище за случилото се. Комисията е счела, че няма никакви причини за подадената жалба.
В жалбата на И. С. И. до Етичната комисия на Български зъболекарски съюз - град Пазарджик от 30.08.2022 г. било посочено, че ищецът се е държал нагло, като измамник, убеждавайки я, че нищо не я боли. Манипулирал я като й обяснявал, че медицински документи се издавали само на пациенти по здравна каса.
Безспорно нормата чл. 56 от Конституцията прокламира принцип на конституционно гарантираното право на частните лица на защита на техните нарушени права, което право обаче, не е неограничено, тъй като то опира до границата, установена от нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията - да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Жалбоподателят се позовава на чл.58 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията.С подадената от ответницата жалба била е нарушена именно посочената рамка, установена от визираните норми на Конституцията. Тъй като с обидите и клеветнически твърдения, изнесени в процесната жалба, е засегнато доброто имена ищеца в обществото и човешкото му достойнство.
Всички изявления на ответницата следвало да се разглеждат в тяхната взаимна връзка и в контекста на цялата жалба, а не изолирано и самостоятелно. Цялата жалба безспорно съдържала внушения за неморално, недостойно и некомпетентно поведение на ищеца, на който са приписани множество позорящи обстоятелства.