Решение № 150 от 15.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900103 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „АТМ БЪЛГАРИЯ“ ООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Г. Г., срещу решение № 77/27.09.2023г. по в.т.д. №141/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 12 от 30.03.2023 г. по т.д. № 26/2022г. на ОС – Ямбол, касаторът е осъден да заплати на “ГЕЯ – ДЕК” ЕООД сумата 50 000 лв., по частичен иск, представляваща част от платената авансово цена за два броя вятърни генератори AN BONUS 600/41, първо стартиране 1995г., по прекратен договор от 01.11.2007 г., заедно със законната лихва от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че изводът на АС – Бургас, че от разменената през 2020г. между страните кореспонденция се установявало съгласие на страните относно прекратяване на договора към момента на предявяване на иска, произтича от неправилно тълкуване на волята им, в противоречие с чл. 20 ЗЗД. Поддържа, че новата изпратена нотариална покана от 15.07.2020г. не може да санира възможността за предявяване на същия иск, тъй като няма промяна в договорното правоотношение и „Гея Дек“ ЕООД продължава да е неизправна 1 страна по договора и да дължи остатък от сумата в размер на 296 000 евро.

Сочи по подробно изложените доводи, че той е сключил договор с третото лице – „GE BE PRO“ МВН – Германия и е изпълнил задълженията си, като демонтажът на двата генератора е извършен още през 2009г. и е изразил готовност за изпращането им в България, но след плащане на остатъка от сумата, както било договорено. Касаторът поддържа и че незаконосъобразно съдът е приел, че не била изтекла погасителната давност, тъй като първата покана, с която е искано връщане на авансово платената сума е изпратена на 26.10.2010г., връчена на 02.11.2010г., и петгодишният давностен срок е изтекъл на 02.11.2015г. Сочи, че съгласно чл. 116, б. “б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иска, но само ако бъде уважен, а когато не е уважен, давността не се смята за прекъсната. Предвид горното воденият предходен процес не оказва влияние върху давността, тъй като искът е отхвърлен. С оглед на това счита, че неправилно АС – Бургас е приел, че давността е започнала да тече от датата на новата покана – 27.07.2020г., а не от 02.11.2010г. Касаторът поддържа и че не е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване, противно на приетото от въззивния съд.

Ответникът по касационната жалба - „ГЕЯ ДЕК“ ЕООД е подал отговор на касационната жалба от 10.01.2024г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. М. Х., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения. Поддържа оспорването чрез процесуалния си представител в проведеното пред ВКС съдебно заседание, като претендира постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена жалбата. Според него, въззивното решение било правилно като краен резултат, защото имало съвпадащи волеизявления за прекратяване на договорната връзка, а вината и причината за това били ирелевантни. Счита, че не е изтекла и давността, тъй като не била текла такава от 2010г., а след отпадане на договорната връзка.

С определение №1205 от 10.05.2024г. по к. т. д. № 103/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния преформулиран въпрос: „За предпоставките за прекратяване / разваляне на двустранен договор при неизпълнение от страната, упражняваща потестативното право“.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Както е възприел и апелативния съд, по делото е безспорно, че между страните е сключен договор от 01.11.2007г., по силата на който ответникът „АТМ БЪЛГАРИЯ“ ООД се задължил да закупи, достави, прехвърли собствеността на ищеца, монтира, приведе в действие и поддържа общо шест броя вятърни генератори, от които и два броя AN BONUS 600/41. Няма спор, че ищецът-възложител „ГЕЯ ДЕК“ ЕООД е платил авансово през 2008 г.

2 сумата 156 255,75 лв., за два от тях, като е уговорено в договора, че общата цена е в размер на 824 000 евро без ДДС, следва да се изплаща на вноски, като съгласно чл. 3 от договора цялата сума е дължима не по-късно от три седмици от демонтажа на ветрогенераторите, който е безспорно, че е извършен в началото на 2009г. Видно от разменената между страните кореспонденция ищецът е следвало да изплати остатъкът от цената за последните два генератора в срок до 08.06.2009г., за което е поканен изрично с писмо, като е безспорно и че нито тогава, нито към момента, е заплатен дължимия остатък от сумата. На 26.10.2010 г. ищецът изпратил до ответника нотариална покана, с която поискал връщане на сумата, платена за двата недоставени генератора.

На 10.10.2014 г. предявил претенцията си по съдебен ред, като било образувано т.д. № 68/2014 г. на ЯОС, по което се претендирало връщане на сумата 156 466,40 лв. - платена на отпаднало основание – договор от 01.11.2007 г. , развален с нотариалната покана от 26.10.2010 г. С влязлото в сила решение по т.д. № 68/2014 г. на ЯОС, искът е бил отхвърлен, тъй като е прието, че договорът не е развален с мотиви от ищеца, който е неизправна страна по същия.

На 15.07.2020 г. ищецът е изпратил до ответника нова нотариална покана, връчена му на 21.07.2020 г. , с която поискал в двуседмичен срок ответникът да представи писмени доказателства за готовността и възможността си да изпълни задълженията си по договора за доставка на два броя вятърни генератори AN BONUS 600/41 и в срок до 10.09.2020 г. да ги достави, прехвърли собствеността, монтира и приведе в действие. Ответникът отговорил, че счита, че ищецът-възложител се е отказал от договора още през 2010г. и е изцяло нередовна страна.

Въззивният съд е приел, че претенцията се основава на факти и обстоятелства, настъпили след приключването на устните състезания по предното дело – изпратена нова покана за изпълнение от 15.07.2020 г. и отказ да се изпълни, с оглед на което възражението по чл. 299 ГПК е неоснователно. АС - Бургас е приел, че от разменената между страните през м. юли 2020 г. кореспонденция (покана за реално изпълнение, отправена от ищеца -възложител до ответника-изпълнител, и отговора й било видно, че ответникът счита облигационната връзка между страните за прекратена и че няма намерение да изпълнява договора, поради което с предявяването през 2 0 2 2 г. на иска за връщане на даденото по договора, възложителят е обективирал приемане на становището на ответника, че договорът е прекратен, както и собствена воля за прекратяване на облигационната връзка между страните и желание за реституция на престираното. С оглед горното е приел, че към момента на предявяване на исковата молба (07.03.2022г. ) е налице съгласие на страните за прекратяване на договора и от този момент е отпаднало основанието, на което възложителят е престирал авансово част от цената за доставка и монтаж на два броя вятърни генератори AN BONUS 600/41 и от този момент съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за възложителя е 3 възникнало право да получи обратно дадената в изпълнение на прекратения договор парична сума. Въззивният съд е приел, че неизправността на ищеца би могла да обоснове насрещни претенции на ответника към ищеца за вреди от неизпълнението, каквито не са предмет делото, но след като ответникът „ясно, недвусмислено и с особена категоричност“ в отговора на нотариалната покана за изпълнение е заявил, че не се счита обвързан от договора и няма да го изпълни, е правно нетърпимо да задържи получената авансово част от цената, като това би противоречало на основен принцип на недопускане на неоснователно обогатяване.

Апелативният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че искът е погасен по давност, като е посочил, че най-ранният момент след приключването на предходното дело, в който една от страните е изразила воля, че счита договорът за прекратен, е 27.07.2020 г., а най-ранният момент, в който се констатира външно изразено съгласие и от страна на ищеца за прекратяването на договора, е предявяването на иска на 07.03.2022 г. и следователно не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД между отпадането на основанието и предявяването на иска за връщане на даденото по договора. С оглед горното е отменил решението на ОС – Ямбол и уважил предявения частичен иск.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

С решение № 42/11.05.2015 г. по т.д. № 1357/2013 г. по т.д. № 1357/2013 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че на основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД прекратяването на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен договорът, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените от страната обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 29/13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 100/03.07.2012 г. по т. д. № 307/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение по т. д. № 32/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и много други, която настоящият съдебен състав споделя изцяло, за да упражни кредиторът правото за извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице виновно неизпълнение на задължение на длъжника, за което последният отговаря. Развалянето на договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, се осъществява в няколко хипотези: 1/ когато е настъпила невъзможност за 4 изпълнение, за която длъжникът отговаря; 2/ или при отпадане на интереса на кредитора /безполезност/ от закъснялото изпълнение, настъпила в резултат на забава на длъжника; 3/ или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, т. е. да докаже настъпването на горепосочените предпоставки по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Както се приема в решение №239/03.07.2014г. по гр.д.№1019/2014г. на ВКС, 4 г.о. и в решение на Върховния касационен, ІІ г.о. № 653/08.07.2002 г. по гр. д. № 295/2002 г., давността за упражняване на правото за разваляне на договора по чл. 87 ал. 5 от ЗЗД е петгодишна и тече от неизпълнението на всяка от престациите, за които длъжниците са се задължили, а правото за разваляне на договора възниква при виновно неизпълнение от страна на длъжника - чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно не поканата или изявлението за разваляне се считат за начален момент на давностния срок за упражнение на потестативното право за разваляне на един договор, а изпадането на длъжника във виновно неизпълнение, което е основание за горното. Съгласно решение №151/09.12.2014г. по т.д.№1970/2013г., при неизправност на двете страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията и при липса на взаимна обусловеност при двустранен договор, всяка от тях може да развали договора.

Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5afbf986-fbbd-4ad7-abb6-1dba9b9f19bb