Решение № 1604 от 24.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1604 гр. Пловдив, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20205330110461 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029 против А. Л. П., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2153.82 лева - главница, формираща вноските за периода 20.02.2015 г. до 20.10.2016 г., дължима по договор за потребителски заем № *** , сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, както и сумата в размер на 670.94 лева –обезщетение за забава за периода от 10.12.2016 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.12.2019 г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20379/2019 г. на ПРС.

В исковата молба и уточнения към нея се твърди, че на 03.07.2014 г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен договор за потребителски заем № ***, по силата на който на лицето била предоставена сумата от 2602.61 лева. Сочи, че с полагането на подписа си кредитополучателят е удостоверил, че е получил сумата на заема в брой от представител на заемодателя. Съгласно разпоредбите на договора за потребителски заем, ответницата се е задължила да върне заема, заедно с добавка /договорната лихва/, на 48 броя погасителни вноски. По договора е останала неплатена главница в размер на търсената сума. По договора ответникът е заплатил сума в общ размер на 2140.06 лева. Начислена и законна лихва върху цялата главница за периода от 10.12.2016 г. до 01.11.2019 г. в общ размер на 670.94 лева. За вземанията си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 ГПК.

С уточнителна молба от 27.10.2021 г., неразделна част от исковата молба ищецът 1 уточнява претенцията си за главница, като търси такава в размер на 2153.82 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител.Оспорва ответникът да се намирал в каквито и да било правоотношения с ищеца, от които да произтича твърдяното вземане. Счита, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 от ЗПК. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна и не е породила действие, доколкото противоречи на добрите нрави. Ответникът не бил уведомен за цесията. Счита, че такова уведомление не може да бъде редовно и в настоящото производство, доколкото книжата по делото са връчени на ответника по реда на чл.47 ГПК, а не лично. Твърди, че уведомлението за цесията, за да е редовно и да има действие спрямо ответника, е следва да бъде направено от предишния кредитор – цедента. Не било налице и надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита. Иска се отхвърляне на иска, евентуално уважаване на възражението за прихващане.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 20379/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.

240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. .

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за потребителски заем с номер ***, предаването на сумата на ответника, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, прехвърлянето на вземанията с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, уведомяването на длъжника, уговорка за заплащане на застрахователни премии, както и да установи вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си, както и възраженията си за недействителност на договора и клаузи от него.

От представения по делото договор за потребителски заем *** /л.5/ е видно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на заемодател и ответника А. Л.

П., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил на ответника заемна сума в размер на 2602.61 лева, която сума заемателят, съгласно последното изречение от договора удостоверява, че е получил с подписването на 2 договора. Уговорен е между страните годишен лихвен процент по заема 76.17 % и ГПР 115.91 %. Уговорено, че е кредитът ще се заплаща на 28 броя месечни вноски с първа вноска 18.07.2014 г. и последна вноска 20.10.2016 г. на стойност всяка вноска 215.67 лева.

Безспорно между страните е обстоятелството, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

Ответникът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9, 10 и т.11 ЗПК, доколкото не било ясно как е формиран ГПР.

В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.

Видно от процесния договор за кредит, в Раздел Параметри и Условия е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 76.17 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива условия не са поставяни. Лихвата е фиксирана за целия срок на договора и не подлежи на промяна, за да се посочат условията, от които да се влия размера на лихвата.

Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 3028.14 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 2602.61 лева, застрахователната премия от 408.09 лева и общо дължима сума по договора 6038.84 лева, който размер е фиксиран за целия период на договора.

Съдът не открива нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК..

В договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 6038.84 лева и

В случая безспорно е, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва, предвид което не са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, в него не се предвижда да се включват други разходи по кредита, единствения такъв е възнаградителната лихва, която е фиксирана и не се променя и поради което и ГПР е непроменяем.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 115.91 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани суми, какъв заем се отпуска, при каква 3 възнаградителна лихва, каква застрахователна премия. Други вземания по този договор няма. Наред с това договорът е подписан преди приемането на чл.19, ал.4 ЗПК, като е нямало ограничения в размера на ГПР. Вземанията, формиращи ГПР, към датата на сключване на договора, са били ограничени от спазване на принципа на добрите нрави.

Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло.

Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

Видно от самия договор за кредит в него е инкорпориран погасителен план, като са посочени броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските, периодичността на вноските, както и размерът на всяка една от вноските и остатъка на дължимата главница.

Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.

Наред с възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит, съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т. 11 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания и право да се откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в раздел Удостоверения от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница 4 от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.