Решение № 764 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110209382 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН

Образувано е по жалба от Р. Р. Ч., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №25-4332-007833/08.04.2025 г., издадено от Г. В. Б. - Началник група към СДВР, ОПП СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се оспорват приетите за установени от административнонаказващия орган (АНО) фактически положения относно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото не е обсъдена хипотезата на случайно Д.ние, изключващо вината за настъпилото произшествие.

Жалбоподателят твърди, че административнонаказващият орган е игнорирал особеностите на пътния участък, свързани с отсъствие на нужната маркировка, която да позволи съобразяване на поведението на водачите с изградени помощни съоръжения върху пътното платно във връзка с извършвани ремонтни дейности. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага своята версия за събитията. Поддържа жалбата си с изложените в нея аргументи. Представлява се от процесуален представителадв. Д., която допълва доводите в иницииращия въззивното производство документ с твърдението, че причината за настъпилото произшествие следва да се търси в необезопасяването на поставени метални скелета във връзка с ремонтните дейности по пътния участък и разпилените пясък и чакъл на пътното платно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от изложените в нея 1 аргументи.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 06.03.2025 г., около 21:00 ч., лек автомобил „Мерцедес Б170 НГТ“, с рег. № ***, управляван от Р. Р. Ч., се придвижвал по платното на бул. „Ломско шосе“, в гр. София, с посока от с. Волуяк към гр. Костинброд. Водачът бил придружаван от трите си деца.

Пътната настилка била суха, времето било тихо, без валежи, а видимостта не била затруднена или ограничена. С оглед късния час трафикът не бил интензивен. Превозното средство трябвало да премине през участък от пътя, разположен непосредствено под изграждания нов сегмент от автомагистрала А-6, където се извършвали ремонтни дейности.

По този повод платното за движение на бул. „Ломско шосе“ било стеснено посредством метална рамка, закрепена от двете страни на пътя. Мястото било сигнализирано с пътни знаци и светлинна индикация, съобразно утвърдената временна организация на движението, която била достъпна за възприемане от водачите.

Когато достигнала до стеснението на пътя, описано по- горе и разположено под строителния обект на автомагистрала А- 6, поради разсипани върху платното пясък и чакъл, както и застъпвайки подложка на металната рамка, която била изместена върху активната лента за движение, автомобилът на Ч. поднесъл и тя изгубила управление върху него.

Превозното средство се отклонило вдясно, излязло от пътя и се ударило с предницата си в насип от чакъл, придържан от метална тънка мрежа.

За случилото се жалбоподателката сигнализирала незабавно на телефон за спешни повиквания с номератор 112, като останала на място.

Авариралият автомобил бил забелязан от свид. Д.Д.А., която преминавала с личния си автомобил покрай мястото, на което след удара в страничния насип останала Ч..

Свидетелката също преустановила движението си и предложила помощта си на жалбоподателката.

По повод инцидента на място пристигнал полицейски екип в състав П. Д. Ч. и Д. И.

З., заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ към ОПП -СДВР. По данни на водача – участник в ПТП и непосредствен оглед на превозното му средство, служителите на реда изготвили протокол за ПТП №2025-1022-3391-1/06.03.2025 г., в които били описани щетите по превозното средство, както и обстоятелствата по случая. На Ч., като управлявала засегнатия автомобил, била предоставена бланка на декларация, в която тя вписала сведения за механизма на пътното произшествие. Била изготвена и скица.

При така установените обстоятелства, свидетелят Ч. приел, че е извършено административно нарушение и съставил срещу Р. Р. Ч. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с бл. №3239351/06.03.2025 г., в който били отразени констатираните обстоятелства и тяхната правна квалификация, а именно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, „поради несъобразена скорост с конкретните условия на видимост“.

Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля – Д. И. З.. Същият бил връчен на жалбоподателя Ч., която го подписала без възражения. Такива постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като в тях били изложени съображения, идентични на тези, ангажирани в иницииращата на стоящото производство жалба. По този повод били изискани допълнителни писмени разяснения от актосъставителя. В тях той посочил като особеност на пътната обстановка наличието на метална рамка, стесняваща пътното платно, сигнализирана със светещи елементи и пътни знаци.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №25-4332-007833/08.04.2025 г., от Г. В. Б. - Началник група към ОПП-СДВР, с което, при възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на Ч. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Препис от него бил връчен лично на въззивника на 12.06.2025 г. Жалбата срещу него била подадена чрез наказващия орган на същата дата, при спазване на установения от закона преклузивен срок.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства - показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Д.А., П. Д. Ч. и Д. И. З., обяснения на жалб. Ч., в писмените 2 доказателства по делото: протокол за ПТП с №№2025-1022-3391-1/06.03.2025 г., докладна записка, справка - картон на водача Ч., декларация на водач – участник в ПТП, скица на ПТП, заповеди на Министъра на вътрешните работи и на директора на СДВР, писмени отговори от СДВР с вх. №244351/14.07.2025 г., вх.№385500/02.12.2025 г. и вх.

№1880/06.01.2026 г., с приложен снимков материал към тях, молба от адв. Д. с приложен снимков материал, заявление от жалбоподателя с приложен снимков материал, писмени отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, с вх.№395015/02.12.2025 г., вх.

№420530/23.12.2025 г. и вх.№13340/16.01.2026 г., с приложена схема на пътна сигнализация, касаеща временна организация на движението по повод извършвани ремонтни дейности в участъка на пътен възел „Костинброд“, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите З. и Ч., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви. Те съдържат доказателствени данни относно обективните характеристики на нарушението и неговото място. Пропуските и липсата на подробни спомени в разказа на полицейските служители съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната работа (установяване на множество нарушения почти ежедневно и попълване на документация по сходни казуси). Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по изясняване на обстоятелствата относно настъпилото пътно-транспортно произшествие и извършеното от участника в него пред контролния орган деклариране на относими факти. Свидетелите З. и Ч., макар и неочевидци на инцидента, са се отзовали на подадения сигнал и са възприели на място автомобила на жалбоподателя, претърпял повреди. Категорични са, че са се водили по информацията, предоставена им от Ч., която е споделила пред тях механизма на реализираното ПТП, като по случая са изготвили протокол. Така изложените обстоятелства, впрочем, не се отричат дори от жалбоподателката, видно от изявлението й относно причините за инцидента в попълнената от нея декларация, както и обясненията й в съдебното следствие, които съдът не възприема като преднамерени и поставени единствено в услуга на защитната теза.

Последователността, логическата свързаност и непротиворечивост на изложението на свидетелите З. и Ч. дава основание на съда да заключи, че така предоставената информация не е фрагментарна и не указва наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти. В този смисъл съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните лица в обсъжданите пасажи и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

Не така убедителни обаче са разказите на полицейските служители относно фактическите им установявания, касаещи скоростта на придвижване на водача и поконкретно обстоятелствата, поради които са достигнали до извод, че въззивникът е причинила инцидента в резултат на поддържана скорост, несъобразена с конкретните условия на видимост. По този въпрос свидетелите не са в състояние да посочат конкретно установени стойности, като отричат да са преглеждали записи от камери за видеонаблюдение, доколкото такива нямало в посочения участък. Споделят, че изводите си са направили въз основа непосредствено придобити впечатления върху мястото на ПТП, разположението на превозното средство след неговото настъпване и пораженията върху него, респ. водача на засегнатия автомобил. Макар и обективно пресъздадено така заявеното от тях не пояснява мотивите на органите да ангажират отговорността на Р. Ч. именно за причиняване на ПТП в резултат на „несъобразена с конкретните условия на видимост скорост“. Още повече когато в спомените и на двамата се откриват сведения за налично стеснение на пътя от монтирана над него метална рамка – част от строително съоръжение, оплакване от водача на катастрофиралия автомобил, свързано именно с изместване на тази рамка върху пътното платно, което насочва към различна хипотеза измежду изброените в текста на чл.20, ал.2 от ЗДвП, свързана със състоянието на пътя – самостоятелно и различно от посоченото в тезата на наказващия орган обстоятелство, което водачите са длъжни да съобразяват. Изводът се налага и при прочит на изразеното от двамата полицейски служители категорично становище, че в конкретния пътен участък видимостта е била нормална и не са съществували обстоятелства, които я ограничават или компрометират предвид добрата осветеност и обезпеченост с надлежна пътна сигнализация. Последното разкрива съответствие и с показанията на свид. А., която заявява, че видимостта в ремонтирания участък и в близост до металната рамка е била нормална. Кореспондира и с 3 обясненията на водача Ч. и съдържанието на изготвената от нея декларация, в които акцентът е поставен върху пътното стеснение и разположението на част от металната рамка върху активната лента на пътното платно. Допълнение се черпи и от съпоставката между описанието на механизма на инцидента от жалбоподателя, в частност усетеното от него поднасяне на автомобила и забелязаните впоследствие зацапвания от строителни материали върху пътя и представените по делото от ОПП- СДВР цветни снимки, върху които ясно се визуализират следи от чакъл и пясък върху асфалтовата покривка на пътното платно.