Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8687 от 18.12.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 193/2019
Вид
Решение № 8687
Подписан
18.12.2019
В сила
11.01.2021
Състав
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1, изр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 18.12.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на дванадесети ноември година

2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева секретар:

Емилия Кривачкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 193 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на П.В.З., чрез адв. С., с която e предявил пряк иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното ЗД „Е.“ АД, да заплати сумата от 1 000 лв., частично от глобалната сума 32

500 лв., като обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 03.03.2017 г., по вина на водача на л.а. „Рено Клио“, с per. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 04.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 03.03.2017 г., около 12:16 часа, МПС марка „Рено“, модел „Клио“, с per. № *******, управлявано от И.Я.Д.се движи по общински път PDV 1216 /общ. Първомай/. В района на 1 км. + 200 м. водачът губи контрол над управляваното МПС, вследствие на което лекият автомобил се преобръща вдясно от пътя, по посоката си на движение. В пътния инцидент е пострадал доверителят ни П.В.З., който е пътувал на предна дясна седалка в процесния автомобил. За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/03.03.2017 г., по описа на РУП - Първомай. По отношение на виновния водач е взето административно отношение с АУАН № 744159/03.03.2017 г., по описа на РУП - Първомай и НП № 17-0325-000138/ 05.05.2017 г. по описа на РУП - Първомай. Посочва, че непосредствено след пътния инцидент пострадалият е прегледан на място от екип на ЦСМП - Пловдив, след което е освободен за домашно лечение. Тъй като ищецът се оплаквал от силно главоболие, на 06.03.2017 г., последният е посетил АПИМП-ИП, където след извършения преглед, са установени следните травматични увреждания: повърхностна травма на главата; разкъсно-контузна рана на лицето; контузия на долната част на гърба; контузия на таза; счупване на шиен прешлен С7. Насочен е за консултация с невролог, след което е освободен за домашно лечение за периода от 06.03.2017 г. до 10.03.2017 г. Оплакванията на ищеца от болки, главоболие и световъртеж продължили, поради което на 04.10.2017 г. той посетил специалист-невролог в АГП-СМП. След проведения преглед и изследвания, медицинското лице установило, че пострадалият е претърпял следните увреди, вследствие на получената при ПТП компресионна фрактура на шиен прешлен С7: шиен вертебрален синдром с ограничена подвижност, напрегната паравертебрална мускулатура, палпаторни болки паравертебрално двустранно. На същата дата е проведено и КТ изследване на шиен отдел на гръбначен стълб, при което е потвърдено, че при пострадалият е налице снишаване на шиен прешлен С7.

Предписана му е комплексна медикаментозна обезболяваща терапия и провеждане на рехабилитация.

По време на възстановителния период ищецът се оплаква от болки в тила и ограничени движения в областта на получената фрактура. Към момента движенията му в шийната област са все още ограничени и болезнени, което създава редица неудобства за него. Прогнозата на лекарите е, че е времето на мястото на фрактурата ще настъпят артрозни изменения, които ще обхванат и съседните прешлени поради полученото снишаване на прешлен С7. Посочва още, че в резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на пострадалия се влошило, което дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок и получените увреждания, П.З. се притеснява, че никога няма да е пълноценен човек, както преди инцидента, което са отразява крайно негативно на психиката на млад човек, който е едва на 19 години.

Навеждат се доводи, че гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното дружество. Твърди се, че П.З. предявил пред ответното дружество писмена претенция за изплащане на обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, и дружеството определило и изплатило сума в размер на 17 500 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие процесното ПТП.

Ответникът

ЗД „Е.“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно обезщетение и механизма на ПТП. Възразява, че е погасил задължението си към ищеца, заплащайки обезщетение в размер на 17 500лв.

Възразява описаните в исковата молба увреждания да са в резултат от процесното ПТП. Намира претенцията на ищцата за прекомерна и завишена.

С молба ищецът П.З. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане за изменение размера на иска за неимуществени вреди, като в о.с.з. на 11.12.2018г. по гр.д.№ 980/2018г. на СРС, ГО, 63-ти състав, районния съд е допуснал увеличение на иска за неимуществени вреди от 1000 лева на 32 500 лева, като делото е изпратено по подсъдност на СГС.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. С. поддържа предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество чрез юрк. Георгиев оспорва предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.

Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия неоспорен

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5, се установява, че ПТП е настъпило на 03.03.2017 г., около 12:16 ч. на Общински път 1216 на 1км и 200м. лек автомобил “Рено Клио” с Рег.№******* управляван от И.Я.Д.се движи в посока с.Татарево-кв. Дебър по път 1216 като на 1км.200м губи контрол върху автомобила и се преобръща в дясно по посока на движението. Отразено е, че пострадал при ПТП-то е пътник в лекия автомобил П.В.З.. /л.6-7 от делото на СРС/ Пред районния съд са представени и приети и АУАН № 0138 от 03.03.2017г. и НП № 17-0325-000138 от 05.05.2017г. на Началник на РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Първомай, съгласно които на И.Я.Д., е наложена глоба в размер на 20 лева. /л.

9-10 от делото на СРС /

По делото е представена писмена кореспонденция между страните, съгласно която ищецът П.З. с молба вх.№10843/03.08.2017г. е предявил пред ответното ЗД „Е.” АД претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.03.2017г., а ответното дружество е определило и изплатило сума в размер на 17 500 лева. /л.16-22 от делото на СРС/

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК пред районния съд е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Ц.Г., неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. От приетото заключението на СМЕ се установява, че при П.В.З. са установени охлузвания и разкъсно-контузна рана на лицето в областта на десния горен клепач. По повод продължаващи оплаквания три дни след ПТП, при преглед са установени данни за шийна травма, с амиелично, непълно, счупване от компресионен тип на тялото на седми шиен прешлен. Раната на лицето е зашита още в деня на инцидента. Вещото лице сочи, че по повод шийната травма е проведено лечение с имобилизация с шийна яка за 1/един/ месец, предписвано е обезболяващо медикаментозно лечение, а в последствие е провеждано и физиотерапия и рехабилитация. Провеждано е редовно проследяване вкл. и изследване с КТ на гръбначен стълб по повод шийната травма. Вещото лице сочи, че травмите на пострадалия са в причинна връзка с ПТП. Посочено е, че оздравителния процес при пострадалия след мекотъканните увреждания е приключил до 2 - 3 седмици, след инцидента, като от раната е останал белег. Експертът сочи, че средностатистически при благоприятно протичане на оздравителния процес след подобни на описаната шийна травма възстановяване настъпва за около 3-5 месеца. Съпроводена от силни болки и налага медикаментозно обезболяване. В конкретния случай независимо от лечението, като усложнения на травмата и към настоящия момент персистира болезнено и леко ограничено движение на шията, с напрегната паравертебрална мускулатура, което е резултат от развила се посттравматична спондилоаргроза. При провеждане на системно лечение е възможно тази симптоматиката с времето да се редуцира до степен на лек дискомфорт и да стане поносима и без медикаментозно обезболяване, но не и напълно да отшуми.

Травмата на прешленното тяло с леко снишаване на горната му повърхност дава основание да се приеме, че се касае за непълно счупване от компресионен тип.

Тази травма се отразява с изявената в конкретния случай симптоматика на болка, ограничени движения в шията и води до промяна в архитектониката на гръбначен стълб. При подобна травма в хода на възстановяване най-често настъпват промени в междупрешлинните стави от артрозен тип - спондилоартроза. Вещото лице сочи, че в развитието си това води дегенеративен процес с ошипяване и свързани с това усложнения. Д-р Г.пояснява, че при ищеца не е провеждано оперативно лечение за възстановяване на настъпилото снижение от компресионен тип на прешленното тяло. Това снишение на тялото на 7-ми шиен прешлен води и до анатомична промяна на ставните повърхност и на архитектониката на гръбначния стълб и развитие на дегенеративни промени. Поради това не е възможно да се очаква от травмата да настъпи пълно възстановяване.

В о.с.з. проведено на 11.12.2018г. пред районния съд вещото лице д-р Г.допълва, че експертизата е изготвена след извършен личен преглед на ищеца на 21.11.2018г., като белегът е видим. Обосновава, че симптомът на Лермит е симптом на шийната травма. То е като удар с ток, преминаващ по хода на целия гръбначен стълб - създава се такова усещане за удар от ток. Това говори за една по- сериозна шийна травма със счупване на прешлен. Освен това има и нарушена архитектоника на гръбначния стълб. Това не може да не дава отражение на изхождащите от гръбначния стълб на това ниво нервни коренчета. Пояснява още, че главоболието и световъртежът могат да се свържат с травмата на гръбначния стълб. При такива травми на гръбначния стълб много често се нарушава нормалната мозъчна трофика, тъй като вертебралните артерии преминават на това ниво, а те са едни от основните съдове, които доставят кислород за мозъка. А мозъкът е органът от човешкото тяло, който най- много се нуждае от адекватно кръвоснабдавяне и оросяване. Така, че е възможно главоболието и световъртежът да са последица от тази тежка шийна травма, както и с развитите около счупването промени в меките тъкани. Вещото лице допълва още, че ищецът е насочен за консултация към невролог, възможно е да е бил насочен и към физиотерапия и рехабилитация от медицински лица. Д-р Г.сочи, че преценката дали е необходимо операционна намеса следва да се направи въз основа на актуалното състояние, анализ на медицинската документация, защото освен вида на травмата следва да се прецени и неговото физиологично състояние, рентген и други преценки - рисковете и възможните ползи от провеждането на такова лечение. Оперативното лечение може да коригира състоянието на прешленното тяло - провежда се такава остеопластика - може да стабилизира временно или постоянно шийния отдел на гръбначния стълб, след оперативното лечение. Може да се направи дебридно на тъканите, като се обелени мястото, от където излизат нервните коренчета, с което да се повлияе на болковия синдром. Допълва още, че тази посттравматична спондилоартроза се дължи на това, че е нарушено нормалното състояние, нормалната архитектоника на гръбначния стълб, вследствие полученото снишение на прешленното тяло, а в следствие на травмата са се образували сраствания. При такъв тип увреждане, винаги се получава нарушаване на архитектониката на гръбначния стълб.