Решение № 15302 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15302 гр. ***, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря З*** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20261110105097 по описа за 2026 година Предявен е иск с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Ищеца ***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлавано от *** – Главен изпълнителен директор и *** – Изпълнителен директор и член на УС, твърди в исковата си молба, че заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 022, 58 евро по договор за застраховка "Каско" за вреди на лек автомобил марка/модел „***” с ДК № ***, собственост на ***, и управляван от Т. Х. Д., настъпили при ПТП на 07.07.2022 г., около 18.30 часа, в *** изразяващо се в преминаване през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, необезопасена по съответния ред, вследствие което застрахования автомобил получил материални щети. Твърди, че щетите са в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на лицата, натоварени от ответника за поддържане на пътното платно в посочения участък. При така очертаните факти ищеца поддържа, че на основание чл. 411, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и във вр. с чл. 49 и 50 и във вр. чл.

45 ЗЗД, след заплащане на застрахователното обезщетение, в размер на 155, 28 1 лева, застрахователят встъпва в правата на застрахования, срещу юридическото лице, което носи отговорност за причинени вреди от виновното противоправно деяние (действие или бездействие) на служители, на които е възложено задължението да поддържат общинските пътища. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответника ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.

„***“ ***, представляван от кмета *** в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който навежда подробни възражения по съществото на спора, като оспорва иска както по основание, така и по размер, и моли същия да бъде отхвърлен с присъждане на разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ответника „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор до съда, не е представил доказателства, не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание.

Третото лице помагач на страната на ответника *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от управителя ***, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор до съда, не е представил доказателства, не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание.

Третото лице помагач на страната на ответника *** с ЕИК */**, със седалище и адрес на управление гр. ***, район *** представлявано от управителя *** в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор до съда, не е представил доказателства, не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор, съдът счита, че безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са следните факти от обективната действителност, представляващи част от фактическия състав на иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ: наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" относно лек автомобил марка/модел „***” с ДК № *** с ищцовото 2 дружество. изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 1 022, 58 евро, явяваща се разностойността на сумата в размер на 2 000 лева, на застрахованото лице. начисляване на сумата в размер на 7, 67 евро, явяваща се разностойността на сумата в размер на 15 лева, представляваща ликвидационни разноски в обичайния размер. изпращане от страна на ищеца и получаване от страна на ответника на покана за доброволно заплащане на сумата в размер на 1 030, 25 евро, явяваща се разностойността на сумата в размер на 2 015 лева, представляваща сбора от изплатеното обезщетение и ликвидационните разноски

2. По отношение на механизма на ПТП: Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи настъпването на процесното ПТП, неговия механизъм, както и причинната връзка между поведението на застрахованото лице (в случая лизингополучателят Т. Х. Д.) и настъпилите вреди. Съдът счита, че в настоящото производство нито един от тези елементи не е доказан при условията на пълно и главно доказване. В исковата молба се твърди, че на 07.07.2022 г., около 18.30 часа, в *** лек автомобил марка/модел „***” с ДК № ***, собственост на ***, и управляван от свидетелката Т. Х. Д., преминал през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, вследствие което било реализирано ПТП с материални щети. За изясняване на механизма на ПТП в хода на производството освен приетите и приложени от ищеца и ответника писмени доказателства са събрани гласни доказателства – свидетелските показания на Т. Х. Д., водач на процесния лек автомобил марка/модел „***” с ДК № *** и е допусната съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. М..

В исковата молба и в искането за оценка на вреди се твърди, че след инцидента „колелата не въртят“ и „колата не е в движение“. Доколкото не е налице твърдение, нито доказателства това обстоятелство да не отговаря на истината, приложение следва да намери чл. 125, т. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., съгласно които при ПТП с един участник, при което МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, мястото задължително се посещава от службите за контрол на МВР. Липсата на протокол за ПТП, съставен от 3 компетентен орган в случая е съществен недостатък в доказването, който лишава съда от обективни и безпристрастни констатации относно мястото, времето и механизма на събитието. Съдебната практика е последователна, че при липса на такъв официален документ, тежестта на ищеца да докаже тези факти с други надеждни доказателства е значително завишена, а в случая такива не бяха ангажирани. Същевременно от анализа на свидетелските показания не се установяват релевантните за решаване на делото факти от обективната действителност. Разпитаната в съдебно заседание свидетелка Т.

Х. Д., която е водач на автомобила не си спомня нито точната дата, нито дори месеца на събитието, нито размера и броя на дупките, нито в която лента на пътното платно се е движила. В общи линии схематичните показания на свидетелката указват на това, че същата или е участвала в множество ПТП, или не е била зад волана на процесното МПС. Същата не си спомня по кое време на денонощието е станало произшествието, указцва само, че може би е било следобед, и не е имало други автомобили, не си спомня атмосферните условията, нито интензивността на движението, не си спомня в коя лентата на пътното платно се е движила. Тъй като е минал значителен период от процесното ПТП, свидетелката не си спомня пътни знаци или отличителни знаци дали е имало на улицата. Свидетелката заявява също, че не си спомня мястото на ПТП да е посетено от органите на реда, като твърди, че е имало нормална видимост и не си спомня да е имало друго МПС, което да е заобиколила. Свидетелката не може да опише евентуалното препятствие и твърди, че не си спомня да е ползвала спирачката преди да падне в дупката.

Заявява, че няма свидетел на твърдяното ПТП и че е била сама. Водачът на процесният автомобил не е ползвал пътна помощ или репатрак. Това поражда обосновано съмнение както относно действителния механизъм на настъпване на уврежданията, така и относно момента на възникването им и евентуално последващо разширяване/натрупване на щети. Неправилното транспортиране на електрическия автомобил представлява груб принос към увреждането. По аналогия с практиката на ВКС по дело 910/2025г., където е прието съпричиняване от 80% при избор на опасен начин на придвижване, в настоящия случай приносът на водача е доминиращ.

С оглед недоказването на един от елементите на фактическия състав , а именно механизма на ПТП, не следва да се разглеждан останалите, а иска само на това основание следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърляне на 4 главния иск следва да бъде отхвърлен и иска за мораторна лихва.

С оглед изхода на делото право на разноски има ответника, на осн. чл.

78, ал. 3 и ал. 8 ГПК. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответника, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото, към минималния размер от 200 лева (102, 26 евро), какъвто следва да бъде и размера на разноските.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлавано от *** – Главен изпълнителен директор и *** – Изпълнителен директор и член на УС, срещу *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. "***" ***, представляван от *** кмет, искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. с чл. 50 и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 1 030, 25 евро (хиляда и тридесте евро и двадесет и пет евроцента), явяваща се равностойността на сумата в размер на 2 015 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2026 г., както и за сумата в размер на 420, 45 евро (четиристотин и двадесет евро и четиридесет и пет евроцента), явяваща се равностойността на сумата в размер на 822, 33 лева, представляваща мораторна лихва за периода 22.12.20222 г. – 25.02.2026 г. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлавано от *** – Главен изпълнителен директор и *** – Изпълнителен директор и член на УС, да заплати на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. "***" ***, представляван от *** кмет, сумата в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК – юрисконсултското възнаграждение.

5

Решението е постановено при участието на трет ите лица – помагачи „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** , *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, и *** с ЕИК */**, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6