Решение № 22486 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22486 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110142712 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът .................... твърди, че на 27.12.2022 г. в .................., на паркинг на магазин .............., Възраждане при маневра за излизане лек автомобил марка ............... реализира ПТП с паркирания лек автомобил марка ...................

Излага, че за настъпилото произшествие е съставен ДКП за ПТП. Сочи, че във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред .................... е образувана щета № ............. по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № ............... със срок на валидност от 01.03.2022 г. до 28.02.2023 г. Твърди, че при извършения оглед на лек автомобил марка .............. били констатирани увреждания по задна броня. Излага, че заплатил на автосервиза, извършил ремонта сума в размер 771,29 лв. с платежно нареждане с ................. Сочи, че към датата на ПТП, отговорността на виновния водач на лек автомобил марка ................ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Излага, че до ответника била изпратена покана за заплащане на сумата от 796,29 лв. с включени 25,00 лв. ликвидационни разноски. С Прихващане № .............. с изх. № ................. за уреждане на взаимни задължения по регресни претенции, ответникът признал и изплатил сумата от 469,25 лв. Остатъкът от сумата в размер на 327,04 лева останал непогасен.

Моли за осъждане на ответника – ............... да му заплати сума в размер на 50 лева, частичен иск от вземане в общ размер 327,04 лева, представляващо разликата между изплатеното обезщетение за имуществени вреди по щета № ............. и възстановеното от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2025 г., до окончателното 1 изплащане. Претендира разноски.

Ответникът ............... в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва размера на вредите и на претендираните ликвидационни разноски, като намира претенциите за завишени и неотговарящи на действителните.

Признава, че е имал качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното събитие, и покриваща отговорността на водача на лек автомобил марка ..............., както и че е заплатил на ищеца сумата от 469,25 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция по процесната щета. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, в това число наличие на обстоятелства, налагащи изплащане на обезщетение над средните пазарни стойности.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с изключение размера на вредите в това число наличие на обстоятелства, налагащи изплащане на обезщетение над средните пазарни стойности, са обявени за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване. За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено и обстоятелството, че ответникът е извършил плащане по щетата в размер от 469,25 лв. преди предявяването на иска.

Всички факти, включени във фактическия състав на вземането, с изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано, като същите се установяват и от събраните по делото писмени доказателства и заключение на САТЕ, а и се признават от ответника извънсъдебно, с оглед извършеното плащане по регресната претенция на ищеца.

Спорен между страните е въпросът – в какъв размер е възникнало регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната (средна пазарна) стойност на 2 вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. При това делинквентът (застрахователят на неговата гражданска отговорност) дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.

Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части (в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част), поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът (застрахователят на гражданската му отговорност) понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б“ от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС, съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта.

Съгласно приетото по делото заключението на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, размерът на щетите по лек автомобил марка .................. към датата на ПТП – 27.12.2022 г., изчислен по цени на официален за марката и модела сервиз, възлиза на 771,29 лева, а с включени 25 лева ликвидационни разноски – на 795,29 лева, а изчислен по средни пазарни цени – възлиза на 508,68 лева респ. на 533,68 лева с включени 25 лева ликвидационни разноски.

С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличие на обстоятелства, налагащи изплащане на обезщетение над средните пазарни стойности, за което не сочи доказателства. До приключване на съдебното дирене ищецът не е навел твърдения, нито е ангажирал доказателства за наличие на обстоятелства, налагащи изплащане на обезщетение над средните пазарни стойности респ. за необходимост от извършване на ремонта в официален сервиз, поради което няма основание обезщетението да бъде определено по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален фирмен сервиз. В случая ищецът не излага причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните, поради което дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли.

Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът на действителните вреди – сумата от 508,68 лева. На основание чл.

411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, в какъвто смисъл е и заключението на САТЕ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на сумата от 533,68 лева.

Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 469,25 лева преди завеждане на настоящия иск, поради което същият е останал 3 задължен за сумата от 64, 43 лева. Ищецът претендира по-малка сума – 50 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът в размер на 550 лева, представляващи заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА .............. да заплати на ................, ЕИК ................., на основание чл. 411 КЗ сумата от 50 лева, частичен иск от вземане в общ размер от 327,04 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка .................., настъпили в резултат на ПТП на 27.12.2022 г. в .................., на паркинг на магазин

.............., ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4