Решение № 5423 от 13.08.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 13.08.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8273 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.30 ал.3 ЗС.

Ищецът

Етажна собственост на сграда в гр. София, бул. „*******, твърди, че на проведено ОС на етажните собственици на 06.11.2005 г. ответникът е избрана за управител на ЕС и и е възложено да подпише договор за наем с „М.“ ЕАД за отдаване под наем на обща част на етажната собственост /подпокривно пространство/ на целия блок, но ответникът сключила договор за наем от името на ЕС на вх.Г на посочената по-горе сграда. Сочи още, че на 19.09.2011 г. е проведено ОС на етажните собственици на бл.10, на което е взето решение за подписване на анекс към договора за наем от 25.11.2005 г., за което също е упълномощен ответникът, като на 18.10.2011 г. тя е подписала анекс №1 също от името на етажните собственици на вх.Г на същата сграда, с който анекс е продължен срокът на договора с 5 г. и е предоговорена наемната цена. Поддържа, че процесното подпокривно пространство е обща част на цялата сграда по силата на разпоредбата на чл.38 ЗС, а през периода мес.10.2013 г. – мес.06.2016 г. наемателят е изплащал наемната цена на ответника в качеството и на съсобственик, като същата дължи да предаде наема, получен при отдаване на общата част от сградата, поради което претендира сумата от 33 000,00 лв., представляваща получените наемни вноски за процесния период. Претендира и разноски Ответникът Е.Г.М. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че страна по процесния договор за наем и анекса към него е ЕС на вх.****, находящ се в гр.

София, бул. „*******. Оспорва да е получавала процесната наемна цена в качеството и на съсобственик, като твърди, че е получавала сумите в качеството и на управител на ЕС на вх.Г, както и че сумите са разпределяни между съсобствениците на същия вход. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици на бл.10 на процесната СЕС, проведено на 06.11.2005 г., на което е взето решение за сключване с „Мобилтел“ АД на договор за наем на част от подпокривно пространство на бл.10, за сключване на който е упълномощен ответникът в качеството и на управител на ЕС.

Представен е по делото договор за наем от 28.11.2005 г., сключен между етажните собственици на вх.Г на процесната СЕС, представлявани от ответника в качеството и на управител на ЕС, и „М.“ ЕАД, като предмет на договора част от подпокривното пространство на вх.Г, а месечната наемната цена е в размер на 250,00 евро.

Представен е и протокол от ОС на етажните собственици на бл.10, проведено на 19.09.2011 г., на което е взето решение за сключване на анекс към описания по-горе договор за наем за продължаване на срока на договора с 5 г. и за промяна на месечната наемна цена на 1000,00 лв., считано от 01.06.2011 г.

Представен е и анекс №1 от 18.10.2011 г. към описания по-горе договор за наем, сключен между етажните собственици на вх.Г, представлявани от ответника в качеството и на председател на управителния съвет на ЕС, с който анекс договорът за наем е продължен с 5 г. и месечната наемна цена е опредЕ.на сумата от 1000,00 лв.

Видно от представения по делото протокол за проведено на 20.04.2013 г. ОС на етажните собственици на бл.10, ответникът е освободена като управител на ЕС и е избран нов такъв.

Представен е и протокол от ОС на етажните собственици на вх.Г при бл.10, проведено на 06.10.2016 г., на което е взето решение за продължаване на процесния договор за наем с още 5 г., както и за упълномощаване на ответника в качеството и на управител на ЕС да сключи анекс към договор за наем.

По делото е представен и анекс №2 от 18.12.2016 г. към процесния договор за наем, сключен от етажните собственици на вх.Г, бл.10, представлявани от ответника в качеството и на управител на ЕС, с който е анекс срокът на процесния договор за наем е продължен с още 5 г.

Представени са писма от „М.“ ЕАД, изх. №№4965/27.08.2013 г., 6044/22.10.2013 г. и 4500/01.08.2013 г., в които се сочи, че преводите на процесната наемна цена са извършване по банкова сметка ***.Г, бл.10.

От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесната жилищна сграда се състои от четири входа, като покривната плоча е обща и по нея не се забелязват фуги и бордове, които да отделят отделните входове, като има вертикална температурна фуга между вх.В и вх.Г. В о.с.з. вещото лице сочи още, че вероятно и на покрива има температурна фуга, но там е поставена изолация и фугата не се вижда, както и че ако има бордове и между покривните плочи, то те също не се виждат, защото има поставена изолация.

Други относими доказателства не са ангажирани.

За да бъде уважена искова претенция по чл.30 ал.3 ЗС е необходимо е да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки - да съществува съсобственост, да са реализирани ползи от съсобствената вещ, които да са получени от някой от съсобствениците. С този иск се цели да бъде дадено право на защита на съсобственик, който е лишен от ползите от съсобствената вещ да получи припадащата се част от реализираните приходи от вещта. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.3 ЗС, съсобствениците участват съобразно дела си в съсобствеността в ползите и тежестите относно съсобствената вещ. Това означава, че ако от съсобствената вещ са получени приходи, какъвто представлява наемът, всеки съсобственик има право да получи съответна цена от наема съобразно притежавания дял в съсобствеността.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените и описани по-горе договор за наем и анекси към него се установява, че е сключен договор за наем, респ. реализирани се приходи от наемна цена за покривното пространство, както и е доказан размерът на уговорената наемна цена, които договор за наем и анекси са сключени обаче с ЕС на вх.Г на процесната жилищна сграда, представлявани от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.38 ЗС, покривът на сграда, представляваща етажна собственост, е обща част. Той е обща част по своето естество и принадлежи общо на всички етажни собственици.

Уважаването на иска по чл.30 ал.3 ЗС е обусловено от провеждането на доказване наличието на право на съсобственост. В конкретния случай исковата претенция се основава на твърдения, че покривното пространство, което е отдадено под наем, представлява обща част на сградата, респ. етажните събственици от целия бл.10 притежават ид.ч. от същото и имат право да получават припадащата се част от наемната цена. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че покривът представлява обща част от сградата. От заключението по СТЕ не се установи категорично дали между входовете има дилатационни фуги, поради поставената на покрива изолация, което означава, не е доказано покривното пространство да представлява обща част за блока, което води до извод за неоснователността на процесната искова претенция.

За пълнота на изложението, следва да се посочи още, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не ангажира никакви доказателства са установяване на обстоятелството, че наемните вноски през процесния период са получавани от ответника в качеството и на съсобственик, а не в качеството и на управител на ЕС на вх.Г при бл.10, каквито са твърденията на ответника, а и в каквато насока има твърдения и от самия ищец в исковата молба, което се установява и от събраните по делото косвени доказателства – описаните по-горе писма от „М.“ ЕАД.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед искането по чл.78 ал.3 ГПК и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1530,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост на сграда в гр. София, бул. „*******, срещу Е.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.30 ал.3 ЗС за заплащане на сумата от 33 000,00 лв., представляваща получена наемна цена за периода мес.10.2013 г. – мес.06.2016 г., съгласно договор за наем от 25.11.2005 г. и анекс №1/18.10.2011 г., на обща част на сградата – подпокривно пространство.

ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда в гр. София, бул. „*******, да заплати на Е. Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1530,00 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: