Решение № 2115 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2115 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100512240 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20153626 от 08.07.2021 г. по гр. дело № 47141/2019 г., по описа на СРС, 120 с-в, са отхвърлени предявените от М. Н. Д. срещу "ЗД "Б.И."" АД, по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за установяване на вземане в размер на сумата от 1200 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.12.2018 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане в размер на сумата от 49,67 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за периода 30.12.2019 г. – 27.05.2019 г.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК съдебни разноски в производството пред СРС в размер на сумата от 420 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца М. Н. Д., чрез пълномощника си – адв. Г. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички елементи от фактическия състав за 1 ангажиране отговорността на ответното дружество, противно на възприетото от страна на първоинстанционния съд. Счита, че са били установени по делото и претърпените от него неимуществени вреди, посредством събраните и неоспорени от ответника по делото показания на свид. Св. Д.. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявения иск, както и да присъди и направените в съдебното производство разноски.

Въззиваемият ответник "ЗД "Б.И." АД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени в отговора съображения. Счита, че ищецът не е установил, а в негова била разпределена доказателствената тежест, че вина за ТПТ е на застрахования по ГО водач. По същество, осспорва, че описаните от ищеца неимуществени вреди, доколкото не са свързани с физически травми, не представляват пряка и непосредствена вреда от ПТП и за тях не се предвижда репариране, съгласно Закона. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивния съд. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззивника.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав обхваща три групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца; 2) наличието на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3) наличието на застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател.

Страните не спорят, а и от представеното по делото извлечение от Гаранционен фонд (л. 50 от първоинстанционното дело) се установява, че за периода 10.12.2018 г. до 09.12.2019 г. за л.а. „Опел Астра“, с peг. № *******, е била налице сключена застраховка „Гражданска 2 отговорност“ на автомобилистите при ответника „ЗД Б.И.“ АД, по силата на която ответното дружество е обезпечило ГО на водача на л.а. „Опел Астра“, с peг. № *******.

По отношение на спорния по делото въпрос, касаещ вината за настъпване на процесното ПТП от 30.12.2018 г. следва да се отбележи, че по делото е представен Протокол за ПТП № 1725404 от 30.12.2018 г., съставен от длъжностно лице – полицай И. при ОПП СДВР и подписан без възражения от участниците в ПТП –то. Съгласно чл. 2 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, вр. чл. 125а, ал. 1, вр. чл. 125 ЗДвП, протоколите, съставяни за пътнотранспортни нарушения два основни вида: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за ПТП с материални щети и 2/ двустранен констативен протокол за ПТП, издаван без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.

Съгласно константната съдебна практика, обективирана и в решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., по описа на ВКС, I ТО, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти, както и за техния обем, е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП.

Когато удостовереният в протокола факт съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В случая е съставен протокол за ПТП с материални щети, по презумпция служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание.

3

По аргумент от чл. 125, ал. 1, т. 5 ЗДвП, обаче, дори в случаите на ПТП, съпроводено единствено от материални щети, службите за контрол на МВР следва задължително да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство, какъвто е настоящият случай. В този случай, двустранен протокол не се попълва, по арг. от чл. 5, изр. 2 от Наредбата, а такъв следва да бъде издаден от контролния орган, посетил мястото. Така при посещения на мястото на ПТП-то за служителите на МВР е открита възможността да възприемат пряко и лично факти, пряко свързани с механизма на ПТП, в зависимост от времевата отдалеченост на огледа на местопроизшествието от момента на настъпването му, поради което и издаденият от тях протокол за ПТП притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за определяне на начина на реализиране на механизма на ПТП.

От протокол за ПТП № 1725404 от 30.12.2018 г. (л. 8 по делото) се установява, че полицаите са пристигнали на местопроизшествието почти веднага след регистриране на сигнала за ПТП и са извършили оглед, при който са могли непосредствено да възприемат голяма част от обстоятелствата около процесното ПТП. Следователно, и при гореизложеното, обвързваща съда доказателствена сила следва да има вписаната в протокола констатация, относно причинените щети върху автомобилите, участвали в ПТП и тяхното разположение по съответния автомобил, както и разположението на автомобилите на пътното платно след ПТП, което се установява от начертаната схема на ПТП и описанието в този смисъл. В този смисъл съдът е обвързан да възприеме, че щетите по МПС марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *******, са в предната част на автомобила, докато щетите на л.а., марка „Ситроен“, модел „Ц 4“, рег. № *******, са в задна дясна част на автомобила. Наред с това, се установява, че л.а., марка „Ситроен“след ПТП се е намирал в насрещното платно на бул. „Ломско шосе“, в напречно положение и извън движение.

От друга страна, вписаните в протокола обстоятелства относно механизма на ПТП не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което следва да бъдат ценени с цялата доказателствена съвкупност. По отношение на доказателствената стойност на тази част от протокола следва да се вземе предвид и обстоятелството, че същият е изготвен пред участвалите в ПТП лица и е двустранно подписан от тях, без да са направени възражения от тяхна страна, поради което съставлява извънсъдебно признание за това, че пътнотранспортното произшествие е настъпило така, както е посочено в протокола.

Нещо повече, за установяване на механизма на ПТП е допусната и приетата без възражения от страните САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и от което се установява, че същото е причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра”, peг. № *******, тъй като, при наличието на пътен знак Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство", не пропуска идващия от лявата му страна лек автомобил „Ситроен Ц 4“, с peг. № *******, който се движи по път с предимство, и 4 реализира ПТП с него.

Противно на възприетото от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема, че макар и в действителност при изготвянето на заключението вещото лице да е ползвало данните от приложения по делото протокол за ПТП при установяване на механизма на ПТП, то не ги е възприело a priori за верни, а е извършило проверка на верността им, чрез софтуерен продукт за симулация на ПТП и чрез приложение „Google Earth”. Както по-горе бе посочено, обстоятелствата, пряко свързани с механизма на ПТП, възприети след реализирането му, при огледа от органите на МВР, относно местоположението на автомобилите на пътното платно след ПТП и местонахождението на посочените щети върху всеки от автомобилите, се ползва с обвързваща доказателствена сила, поради което служенето с тези данни при извършване на заключението е правилно и законосъобразно. Посредством използваните методи, на база извършените при огледа от полицейския орган констатации за местоположението на щетите по съответните превозни средства, на разположението на кръстовището и като е взело предвид съществуващата пътна маркировка на самото кръстовище, вещото лице е достигнало до посочените в заключението изводи относно механизма на ПТП и вината за реализирането му.