Определение № 2900 от 25.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2900 гр. Пловдив, 24.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502489 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против разпореждане №22349/01.08.2024г.,постановено по ч.гр.д.№11839/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХХIV гр.с-в,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Н. Б. за вземания по договор за паричен заем №5761198/13.12.2021г.,сключен с „Вива Кредит“ ООД за следните суми:главница в размер на 456,85лв.,договорна лихва в размер на 71,64лв. за период 27.12.2021г.-17.10.2022г. и законна лихва за забава в размер на 79,92лв. за периода 18.10.2022г.-25.06.2024г.Навежда доводи,че в договора за кредит не са налице неравноправни клаузи,поради което районния съд е отхвърлил заявлението и моли да се отмени така постановеното разпореждане и да се постанови друго,с което заявлението да се уважи.

Пловдивският окръжен съд,като разгледа данните по делото и прецени събраните доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:

Обжалвано е разпореждане,с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по отношение на горепосочените суми.Същия е счел,че са нарушени разпоредбите на чл.22 от ЗПК.

Според законодателните изменения в ГПК,винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители,съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи.В случая правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем,т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП,поради което и заповедния съд е процедирал правилно,извършвайки проверка за наличието на неравноправни клаузи в същия.По 1 същество настоящата инстанция намира,че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите по договора за кредит е правилна.Съгласно нормата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключването на договора.Процесният договор формално отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита.Но посочената обща дължима сума не съответства на действителната такава,което води до извод за обоснована вероятност не всички разходи да са включени в размера на изчислената дължима сума.С процесния договор за кредит длъжникът е задължен да предостави едно от посочените възможни обезпечения по кредита,като липсва алтернатива същият да не обезпечи кредита на едно от посочените в договора обезпечения,което е условие за сключване на договора.С оглед на това уговорените разходи по обезпечението на кредита,несъмнено са разход по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗПК във вр. с $1,т.1 от ДР на ЗПК,тъй като „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,вкл. лихви,такси и разноски,както и комисионните и възнагражденията за кредитните посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и длъжникът следва да заплати,вкл. разходите за допълнителни услуги.Действително,при изчисляване на ГПР,съгласно разпоредбата на чл.19,ал.3,т.1 от ЗПК,не се включват разходите,които потребителя заплаща при неизпълнение на договора за кредит.Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства.Да се приеме противното означава да се приеме да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК,ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,различни от задължението за връщане на кредита,размерът на които разходи не се включва в ГПР.При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза-в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита,не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,с което се нарушава императивната норма на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора,което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6,&1 от Директива 2005/29/ЕО,както и като нарушаване на изискването за недобросъвестност.Налага се следователно извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя,обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП.А съгласно чл.22 от ЗПК,когато договорът не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК същият е недействителен.

Съгласно чл.23 от ЗПК,при недействителност на договора,потребителят дължи само чистата стойност на кредита,без лихви и други разходи по кредита.Доколкото обаче са налице данни за извършени плащания от длъжника,то в конкретния случай не би могла да се присъди чистата стойност на кредита,тъй като в това производство,съдът не разполага с възможността да изследва размера на дължимия остатък от договора.Ето защо 2 разпореждането за отхвърляне на заявлението се явява правилно и законосъобразно.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №22349/01.08.2024г. по ч.гр.д.№11839/2024г. по описа на ПРС,ХХIV гр.с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3