Решение № 5311 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5311 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110141246 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Г. Н. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против А Т. В.,ЕГН **********,с адрес с.Ч,с искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10000 лева ( 5112,92 евро ) – обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 26.03.2025 г. ищецът Г. бил уведомен от разследващ полицай относно необходимостта от явяване в полицията за даване на сведения за откраднат автомобил като по този начин узнал,че неговата племенница ответницата В. го е набедила в престъпление. Ищецът сочи,че поради проблеми с развода си и за да опази имуществото си прехвърлил своя кола на името на ответницата като по същото време страните били в добри отношения и уговорката била автомобилът и една каравана,разположена в двора на ответницата да останат за нея след смъртта на ищеца. Ищецът твърди,че в началото на 2024 г. се оказало,че няма достъп до караваната,поради което се преместил на квартира в София. Ищецът сочи,че имал издадено пълномощно за колата и същата се намирала пред блока,където се намира квартирата му. Ищецът Г. сочи,че е изпитал психологически срив,когато узнал,че А го обвинява в кражба,изпитал тревоги,стрес,проявило се безсъние,както и проблеми с кръвното налягане.

Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.

Ответницата А Т. В. намира иска за допустим,но неоснователен. Сочи,че правото на жалба е конституционно регламентирано. Заявява,че автомобилът е нейна собственост,а пълномощното,което била дала на ищеца е било оттеглено. Ответницата твърди,че е искала предаване на автомобила и е защитавала правото си на собственост. Моли съда да отхвърли исковата 1 претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представени са свидетелства за регистрация на МПС рено сценик на името на Г. Н. Г. и Наташа Т. Д.

Прието е експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „С П“,с което е призната намалена работоспособност на Г. Н. Г..

С нотариално заверено пълномощно от 2016 г. А Т. В. упълномощава Г.

Н. Г. да управлява в страната и чужбина лек автомобил рено сценик,както и да я представлява пред органите на КАТ,ДАИ.

С декларация от м.07.2024 г. А Т. В. оттегля пълномощното към Г. Н. Г. за автомобила.

С нотариална покана,връчена на Г. Н. Г. на 11.12.2024 г.,А В. уведомява за оттегленото пълномощно и кани Г. да й предаде автомобила.

По делото е приложена прокурорска преписка,от която се установява,че е образувана по сигнал,подаден от П В З,а в рамките на преписката са събрани сведения от Г. Г. и А В..

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетелката Д се установява,че познава Г. Г. от 2011 г.,а с ответницата се запознала една или две години по-късно като Г. Г. е живял в Чепинци при ответницата,но впоследствие отношенията им се влошили. Според показанията на свидетелката Д автомобил рено първоначално бил прехвърлен на нея,а впоследствие на името на А като на свидетелката не е известно какви са уговорките за тази кола. На свидетелката Д е известно,че А подала жалба в полицията за кражба на автомобила. От показанията на свидетелката Д се установява,че Г. имал намерение да продаде автомобила на друго лице,но А не се явила при нотариуса. Свидетелката Д е депозирала показания,че след разпита в полицията Г. Г. се почувствал зле,ставало му лошо. Разпитана в съдебно заседание,свидетелката Р е казала,че познава Г. от дълги години,защото са родом от едно населено място,а с А се запознала покрай познанството с Г.. Свидетелката Р е казала,че посещава квартирата на Г. няколко пъти в седмицата,за да му помага в домакинството и да напомня да си взема лекарствата и през м.април 2024 г. узнала от Г.,че е намерил купувач за колата и трябвало да предаде документи на А,но впоследствие А не се явила при нотариуса. Свидетелката Р депозира показания,че по някакви причини колата е на името на А,но всичко във връзка с колата за поддръжката й е заплащано от Г.. От показанията на свидетелката Р се установява,че колата рено стои паркирана пред блока,където живее Г. като автомобилът не е в движение. Свидетелката Р е казала,че след като ходил до полицията по повод сигнала,че е откраднал колата,Г. имал проблеми с нервите. От показанията на свидетелката Илиева се установява,че познава А,защото работят заедно,знае,че е племенница на Г.,А нямала документи за колата,нито ключ,а се притеснявала,че трябва да заплаща данъци. Според свидетелката Илиева имало заповед за принудително вземане на автомобила. Свидетелката Н.а,разпитана в съдебно заседание,е казала,че работи заедно с А и познава 2

Г.,който й е роднина,знае,че автомобил,който е на името на А е бил управляван от Г. и дори Г. понякога я е карал на работа. Според свидетелката Н.а А получила заповед за вземане на автомобила и свидетелката й помогнала да намери репатрак,за да прибере автомобила до Чепинци.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че са възникнали вреди,вредите са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия на ответната страна,с които се нарушава правилото да не се вреди другиму. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е установена оборима презумпция за вината. Съобразявайки правилото за разпределение на доказателствената тежест,установено съгласно чл.154 от ГПК,страната ищец следва да проведе доказване,че е реализирано деяние,настъпили са вреди и да установи причинноследствената връзка между тях. Когато на страна в производството е възложена доказателствената тежест,доказването следва да бъде пълно,т.е. от доказателствата да се установява по категоричен и несъмнен начин реализирането на съответните предпоставки.

Софийският районен съд приема,че исковата претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне. Диспозитивното начало на гражданския процес овластява съда да се произнесе в рамките на формулираното от страната ищец искане,а в конкретния случай ищецът Г. основава исковата си претенция на твърдения,че за него са настъпили вреди вследствие подадена жалба от ответницата В. до полицията. Подаването на жалба представлява принципно правомерно действие,тъй като всеки гражданин има право да сезира полицейски органи,поради което съдът счита,че липсва материалноправна предпоставка за уважаване на иска и искът подлежи на отхвърляне. От една страна,съдът намира,че следва да бъде отчетено,че полицейската проверка е започнала по сигнал от П З,а не от ответницата,а макар да се установява,че след оттегляне пълномощното до ищеца ответницата е упълномощила З по повод на автомобила,сезирането на полицейски орган представлява позволено от закона действие. Исковата претенция по реда на чл.45 от ЗЗД е регламентирана,за да бъде предоставена защита вследствие непозволено увреждане,т.е. когато ответната страна реализира неправомерни действия или бездейства,когато е длъжна да действа.

Упражняването правото на подаване на сигнал до полицията има правомерен характер,поради което такова действие не представлява основание за ангажиране деликтната отговорност на страната ответник. Когато страната ответник реализира правомерно действие – дава сведение на полицията,ангажиране на деликтната й отговорност би било допустимо само ако е упражнено превратно правото на сезиране на полицейските служители.

Софийският районен съд приема,че превратно упражняване на правото за подаване на сигнал до полицията би било налице само в хипотезата,когато подателят на сигнала знае,че изложените в сигнала обстоятелства са неверни и когато подава сигнала единствено,за да навреди на другиго. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния касационен съд,обективирана в решение № 758/11.02.2011 г.,постановено по гражд.дело № 1243/2009 г. по описа на ВКС.

От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства не 3 може да бъде направен извод,че ответницата В. е злоупотребила с правото си да сигнализира полицията,поради което искът подлежи на отхвърляне. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че от събраните по делото доказателства се установява,че от юридическа гледна точка собственик на автомобила е ответницата В.,докато пълномощното към ищеца Г. относно правото да управлява автомобила и да представлява В. се явява оттеглено в момент,по-ранен спрямо момента на подаване на сигнала. В хода на производството ищецът Г. не доказва да разполага с изходящо от ответницата изявление в писмена форма относно това,че във вътрешните им отношения за собственик на автомобила ще бъде считан ищецът Г.,т.е. ищецът не доказва наличието на симулативност на сделките,с които автомобилът първоначално е бил прехвърлен на свидетелката Д,а впоследствие от Д на ответницата В. и предвид която симулативност автомобилът да се счита негова лична собственост. С оглед обстоятелството,че ответната страна В. е собственик на автомобила рено,сигнализиране от нейна страна на полицейските органи,представлява позволено от закона действие и за неговото реализиране не може да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответната страна.

Така мотивиран,съдът приема,че липсва една от изискуемите при условията на кумулативност материалноправни предпоставки за уважаване на иска,поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от Г. Н.

Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против А Т. В.,ЕГН **********,с адрес с.Ч, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10000 лева ( 5112,92 евро ) ( пет хиляди сто и дванадесет евро деветдесет и два евроцента ) – обезщетение за неимуществени вреди вследствие подаване на жалба до 09 РУ – СДВР.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4