Решение № 137 от 25.06.2024, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Гражданско дело 22/2023
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Людмила Людмилова Митрева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 137 гр. Сливница, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20231890100022 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Ж. В. М. срещу Община Драгоман, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че Ж. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „П.Х.“ №**, е собственик на поземлен имот, находящ се в местността „Локва“, гр. Драгоман, представляващ нива, с площ от 3536 кв.м., при граници по документ за собственост: запад – черен път, на север Я.Й.Т., от изток- Н. П. С. и наследници на К.А., и от юг – К.Г.Г. , който имот е идентичен с имот с идентификатор № *** по одобрената със заповед №РД-18 - 1045/02.05.2018 г. на изп. директор на АГКК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е закупила процесния имот от своята баба Н.П.С., за което е бил изготвен нотариален акт №30, том №1, дело №79/1995 г., като имотът е бил описан като нива в местността „Локва“, с площ от 4940 кв.м., при съседи от западчерен път, от юг- К.Г.Г., от север- Я.Й.Т., от изток Н. П. С. и наследниците на К.А.. Сочи се, че нейната баба е била придобила имотът чрез успешно проведена процедура по реда на ЗСПЗЗ, като имотът и е бил възстановен с решение №1103 от 11.03.1993 г. на ПК- Драгоман.
Твърди се, че след като имотът граничи с регулационната граница на гр. Драгоман, то при неговото възстановяване, респективно при продажбата му е бил индивидуализиран от длъжностни лица при община Драгоман със ситуационна скица изх.№9 от 10.01.1994 г.
Ищцата сочи, че общината неправилно е била посочена като собственик на имота и поради тази причина се обуславя интереса и да предяви иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се излагат съображения, че искът може да е основателен, но че от изложените към този момент твърдения в исковата молба и приложените към нея документи не може да се обоснове извод, че соченият от ищцата имот е идентичен с имот с идентификатор ***. Твърди се, че синът на ищцата е подал документи за наемане на земеделски земи от община Драгоман, като сред посочените от него имоти е и процесният имот..
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация 124, ал.1 ГПК.
За да бъде уважен искът ищецът следва да установи, че е собственик на процесния имот на годно правно основание
Спорно по делото са границите на имота, върху който се разпростира правото на собственост на ищцата.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 30, том 1, дело № 79/1995 г. от 09.02.1995 г. /л.6/ се установява, че Н.П.С. продава на Ж. В. Д., следния недвижим имот: нива от 4940 кв.м., в местността Локва, в землището на гр.
Драгоман, при съседи от запад – черен път, от юг – К.Г.Г., от север Я.Й.Т. и от изток – Н.П.С. и наследници на К.А..
Представена е и скица на имота, издадена от общ. Драгоман от 10.01.1994 г., в която е отразена формата, границите и площта на имота /л.7/
От представената от Общинска служба земеделие – гр. Драгоман /Приложение № 1 на задната корица на делото/ преписка се установява, че с Решение № 1103 от 11.03.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Драгоман е възстановено правото на собственост, в съществуващи стари реални граници, на Н.П.С. върху нива от 7 дка, находяща се в землището на гр. Драгоман, местност Локва при съседи: запад – черен път, от юг – К.Г.Г., от север Я.Й.Т. и от изток – Н.П.С. и наследници на К.А..
По граници възстановеният имот съвпада с имота придобит от ищцата с Нотариалния акт от 09.02.1995 г., но не и по площ.
Със същото решение на Н.П.С. е възстановено правото на собственост и върху нива с площ от 1.916 дка, в землището на гр. Драгоман в местността Локва.
Съдът приема, че именно Решението на Поземлената комисия към общ. Драгоман е основанието въз основа на което Н.П.С. се легитимира като собственик на имота прехвърлен от нея на ищцата с Нотариалния акт от 09.02.1995 г. с площ от 4940 кв.м. Следва да се посочи, че доколкото решението е влязло в сила през 1993 г., а именно преди измененията на чл. чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 45 от 1995 г./ не е било необходимо прилагане към същото на скица, за да е завършен фактическия състав по възстановяване собствеността върху земите.
Това обстоятелство не се оспорва от ответника.
От приетата по делото допълнителна Съдебно-техническа експертиза /л.86/ се установява, че възстановените имоти са идентични с имот с планоснимачен № 470 от плана от 1964 г., който е с обща площ от 7800 кв.м. Вещото лице е констатирало незначителни разлики, а именно, че в Решението за възстановяване са описани два имота, а в плана от 1964 г. имотът е един, както е налице и разлика в площта от 12 % в полза на имотите по решението на Поземлената комисия. Вещото лице обосновава, че тези разлики произтичат от това, че в решението на ПК са ползвани данни от опис- декларации от 21.07.1956 г., изготвени преди одобрението на плана от 1964 г.
От приетата по делото основна Съдебно-техническа експертиза /л.62/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че е налице идентичност между имота, описан в НА и отразен на скицата от 10.01.1994 г. с част от имот с идентификатор № *** с площ от 2720 кв.м., заключена между точки 1,2,3,7,6 и 8 и оцветена в син цвят в скица № 1 от СТЕ и част от имот с идентификатор № *** с площ от 1160 кв.м., заключена между точки 7,3,4,5 и 6, оцветена в червен цвят в скица № 1 от СТЕ или имота по нотариалния акт е заключен между точките 1,2,3,4,5,6, 8 и 1.
2
Вещото лице достига до този извод като разглежда описанието на имота с площ и граници по нотариалния акт, скицата от 10.01.1994 г., както и след запознаване с плановата основа на община Драгоман за процесния имот, а именно плана от 1964 г. /обезсилен/ и плана от 1986 г. /действащ/
Вещото лице обосновава, че процесният имот по плана от 1964 г. представлява западната част на имот с планоснимачен № 470, а по плана от 1986 г. – представлява продължението в посока запад на имот с планоснимачен № 834.
Вещото лице е изходило от данните за границите на процесния имот, като част от имот със стар пл.№ 470, както и съществуващ на място черен път от запад, при липса на данни за друг съществуващ във времето черен път в западната част на имота.
В скица № 2 от основната СТЕ вещото лице е определило местоположението на найзападната част на имот с планоснимачен № 470 по плана от 1964 г. към сега действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри на общ. Драгоман, като от същата се вижда, че западната граница не е с черен път.
Ответникът признава, че именно този имот, отразен в скица № 2 от основната СТЕ, е придобила ищцата, като оспорва собствеността в частта, граничеща на запад със съществуващ на място черен път.
Съдът приема, че доколкото един имот се индивидуализира по своята площ, местонахождение и по своите граници, то както по решението на ПК, така и с нотариалния акт конкретно е индивидуализирана западната граница на имота, а именно черен път.
Съществуващ реално на място черен път е именно този, отразен в скица № 1 от основната СТЕ и по скицата, издадена от общ. Драгоман от 10.01.1994 г., приложена към Нотариалния акт. Ответникът не е въвел твърдения, както и не е доказал, че този път през годините е изместван и, че към момента на възстановяване на земите на Н.П.С., респективно придобиването на процесния имот от ищцата, пътят като западна граница е бил съобразно скица № 2 от основната СТЕ.
От показанията на свидетеля Д. Р. Д. /протокол от о.с.з. от
24.10.2024 г. л.73/, бивш съпруг на ищцата, се установява, че към момента на придобиване на имот от ищцата западна граница е била черен път, от север имотите на Костадинка Гоцева, от юг – Йоца Таксов и от изток имоти на Надежда Савова, придобити в последствие от ищцата, като именно в тези граници имотът е обработван от бащата на ищцата, след това от нея, чрез нейните синове в продължение на повече от 30 години, като имотът никога не е бил изоставян, а се обработвал и до днес.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед възможната заинтересованост на свидетеля, съдът кредитира показанията му като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят дава сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел.
Дори и да се приеме, че западната граница на процесния имот е тази, отразена в Скица № 2 от основната СТЕ, съответстваща на имот с планоснимачен № 470 по плана от 1964 г., то от показанията на свидетеля Д. се установи, че в продължение на 30 години, от придобиването му през 1995 г. до настоящия момент, имотът е владян от ищцата именно в съществуващите на място граници и в частност на запад до съществуващ черен път.
Ирелевантно в случая е, че синовете на ищцата, считано от 2023 г. ползват имота по силата на договор за наем. Това обстоятелство не се отразява на правото на собственост на ищцата, доколкото по делото се установи, че то е придобито през 1995 г. със сключване на договора за покупко-продажба, а наред с това към 2005 г. е изтекла в нейна полза и придобивна давност. Сключването на договор за наем не води до признание на правата на собственост на ответника, още повече, че исковата молба е заведена преди сключването на 3 договорите за наем. Сключването на същите съдът отчита, като способ за защита правата на ищцата, правото да владее имота, след актуването на имотите, в които попада процесния като частна общинска собственост и изнасянето им на търг за отдаването им под наем, видно от представения от ответника Протокол № 2 от 24.02.2023 г. и Заповед от 23.03.2023 г. на кмета на общ. Драгоман за това /л.32-35/.
С оглед изложеното съдът приема, че ищцата е придобила собствеността именно върху част от имот с идентификатор № *** с площ от 2720 кв.м., заключена между точки 1,2,3,7,6 и 8 и оцветена в син цвят в скица № 1 от СТЕ и част от имот с идентификатор № *** с площ от 1160 кв.м., заключена между точки 7,3,4,5 и 6, оцветена в червен цвят в скица № 1 от СТЕ, като имотът по нотариалния акт е заключен между точките 1,2,3,4,5,6, 8 и 1.
Ищцата е уточнила претенцията си относно границите и площта на имота, предмет на установителния иск, с допълнителна молба, депозирана и приета в о.с.з на 23.04.2024 г.
/л.92/.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването, е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.
Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. В този смисъл е Решение № 203 по гр.д.№ 1703/2016г. на ВКС, І г.о.
В настоящия случай процесния имот безспорно е заявен за възстановяване и не следва да влиза във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което Община Драгоман не е придобила земите на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и оттам неправилно частта от имот с идентификатор № *** с площ от 2720 кв.м., заключена между точки 1,2,3,7,6 и 8 и оцветена в син цвят в скица № 1 от СТЕ и частта от имот с идентификатор № *** с площ от 1160 кв.м., заключена между точки 7,3,4,5 и 6, оцветена в червен цвят в скица № 1 от СТЕ са актувани като частна общинска собственост с Акт за това от 18.08.2022 г. /л.27/ и Акт от 10.10.2022 г. /л.69/
С оглед всичко изложено искът на ищцата ще бъде уважен като същата бъде призната спрямо община Драгоман за собственик на поземлен имот, находящ се в местността „Локва“, гр. Драгоман, представляващ нива, с площ от 3880 кв.м., при граници по документ за собственост: запад – черен път, на север Я.Й.Т., от изток- Н. П. С. и наследници на К.А., и от юг – К.Г.Г., о т който имот 2720 кв.м. попада в имот с идентификатор № *** и 1160 кв.м., попадат в имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Драгоман, одобрени със Заповед № РД-18-1045/02.05.2018 г. на ИД на АГКК, който имот е заключен между точките 1,2,3,4,5,6,8,1 в комбинираната скица на л.5 от Съдебно-техническата експертиза, находяща се на л. 62 от делото, преподписана от съда, която скица е неразделна част от решението, придобити чрез договор за покупко-продажба и давност.