Решение № 6325 от 22.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6325 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100509819 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 17533/06.06.2025 г. на от Етажна собственост на сграда с адрес гр. Горна Оряховица ж.к. „Ангел Кънчев“, ул. **** чрез процесуалния представител адв. М. П. срещу постановление от 14.05.2025 г. по изп. Дело № 20251110400128 по описа на ДСИ Д.А., с което е уважено възражението на длъжника К.С. за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя по пълномощие на взискателя в размер на 500 лв. и същият е намален на 200 лв. в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2024 г, за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В жалбата се сочи, че така уговореното между страните възнаграждение не се явява прекомерно с оглед на извършените процесуални действия. Взискателят твърди, че е посочил и изпълнителен способ за удовлетворяване на паричните вземания, поради което му се дължат разноски по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. Моли съда да отмени извършеното от ДСИ намаление и адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в пълния уговорен размер.

Препис от частната жалба е връчен на длъжника К.С.. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени възражения, в които излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното постановление. С оглед плащането на задължението в срока за доброволно изпълнение и извършените от пълномощника на взискателя процесуални действия счита така определения размер на адвокатското възнаграждение за справедлив.

В изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК, ДСИ Д.А. е приложил мотиви, в които застъпва позиция за неоснователност и недоказаност на частната жалба. Изтъква, че в случая на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено за извършени процесуални действия по образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1

1 от 09.07.2004 г.

Софийски градски съд, като взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Актът на съдебния изпълнител, с който се редуцира размерът на първоначално приетите разноски засяга пряко законните интереси на взискателя, тъй като отрича правото му да получи от длъжника в пълен размер уговореното адвокатско възнаграждение.

Произнасянето на съдебния изпълнител по отговорността за разноските не представлява същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорността за разноски. Поради това, при уважаване на възражението за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК, за взискателя възниква правото на жалба против акта, с който същите се намаляват /в този смисъл Решение № 393/15.05.2015 г. по гр. дело № 5473/2014 г., IV ГО на ВКС, определение № 1556/08.06.2015 г. по в. гр. дело № 1962/2015 г. на САС и др/.

Видно от представеното изпълнително дело, същото е образувано с молба от 22.01.2025 г., с която Етажна собственост на сграда с адрес гр. Горна Оряховица ж.к. „Ангел Кънчев“, ул. **** чрез процесуалния представител адв. М. П. иска връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника К.С. съгласно изпълнителен лист от 17.12.2024 г.

Посочени са и способи за принудително изпълнение в случай, че длъжникът не изпълни в срока за доброволно изпълнение, в това число запор върху банкови сметки, възбрана върху недвижимите имоти на длъжника и запор, опис и продажба на моторни превозни средства Поискано е и събирането на направените в изпълнителното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

Към молбата за образуване е приложен договор за правна помощ от 10.01.2025 г., за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Във връзка с образуваното изпълнително производство, на 24.04.2025 г. на длъжника К.С. е връчена покана за доброволно изпълнение на задълженията в общ размер 3 138,72 лв., в това число и 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.

С молба от 25.04.2025 г. длъжникът е приложил доказателства за заплащане на посочената в поканата за доброволно изпълнение сума и е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

На 14.05.2025 г. ДСИ Д.А. е постановил обжалваното в настоящото производство постановление, с което е намалил размера на приетото адвокатско възнаграждение от 500 лв. на 200 лв., като е приел, че се дължи такова само за образуване на изпълнително дело по чл.

10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за правилни доводите, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, които да обуславят заплащане на адвокатско възнаграждение в завишен размер. Същото е образувано за събирането на едно единствено вземане, на сравнително ниска стойност. В случая не се е налагало извършването на други действия от държавния съдебен изпълнител, освен изпращането на покана за доброволно изпълнение, тъй като дължимата сума е платена от длъжника в срок, а пълномощникът на взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело и е посочил начина на изпълнение, в съответствие с императивната норма на чл. 426, ал. 2 ГПК.

Като съобрази изложеното и фактически извършените действия, посредством които е осигурено събиране на вземанията, съдът счита, че в случая не са извършвани действия с 2 цел удовлетворяване на паричните вземания, респективно възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за водене на изпълнителното дело не се дължи и справедливия размер на адвокатското възнаграждение в случая се равнява на сумата от 200 лв., съобразно установените в съдебната практика критерии. Следователно обжалваното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 17533/06.06.2025 г. срещу постановление от 14.05.2025 г. по изп. Дело № 20251110400128 по описа на ДСИ Д.А..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3