Решение № 2 от 27.01.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Административно наказателно дело 283/2025
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 27.01.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Радомир, 27.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200283 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник група в ОД МВР – Перник, РУ - Р. е наложил на жалбоподателя М. Д. М. административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата и в съдебно заседание правни доводи, моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
В АУАН, серия GA № . г., е описано от фактическа страна, че на 03.10.2025 г., в 17:06 1 ч., в гр. Р., на ул. „Р. Д.“, с посока на движение от гр. Перник към гр. Кюстендил жалбоподателят М. М. е управлявал лек автомобил „М. А.“, с рег. № ., собственост на „Т.“ ЕООД, като при извършената проверка на кръстовището с ул. „И. С.в“ се констатирало, че управляваното МПС, което е регистрирано на територията на Р България, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В изпълнение на служебните си задължения актосъставителят М. К. Д., на длъжност „полицай“ при РУ - Р., е съставил процесния АУАН, в присъствието на свидетеля М. Д. В..
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.
Въз основа на така съставения
АУАН, след като е разгледал административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № . г., като е приел, че жалбоподателят М. Д. М. е извършил административно нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева.
От правна страна:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Съдът констатира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство.
На следващо място, разпоредбата на чл. 461, т. 1 КЗ предвижда задължителен характер на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а според чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.
В чл. 638, ал. 3 КЗ е предвидена санкция за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева.
Приложените по делото доказателства сочат, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят е управлявал чуждо МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателят отговаря на изискването да е лице по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като не притежава, но управлява моторно превозно средство, регистрирано на територията на Р България, по повод използването му е налице отрицателният факт – липсата на сключена застраховка ГО.
2
Независимо от горното обаче, съдът счита, че макар и формално деянието да покрива признаците на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН във връзка с чл. 93, т. 9 НК.
Съгласно чл. 28 ЗАНН административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложението на чл. 28 ЗАНН. При преценката си в настоящия случай съдът съобрази събраните доказателства и възприетата фактическа обстановка.
По делото бе установено, че в деня на проверката и преди нейното извършване жалбоподателят е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, с период на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 04.10.2025 г. до 23:59 ч. на 03.10.2026 г., видно от застрахователна полица № BG/08/125003327917/03.10.2025 г. В издадената квитанция за извършено плащане на застрахователната премия, обаче е посочено, че периодът на застрахователното покритие е от 03.10.2025 г. до 03.10.2026 г.
Същият срок е отразен и в контролния талон, представляващ неразделна част от застрахователната полица. От друга страна, представените доказателства (справка за нарушител – водач) установяват, че жалбоподателят не е санкциониран за други нарушения по този кодекс, не се установяват и причинени щети на хора или имущество или да е създаден риск за сигурността на движението. От изложеното следва, че липсата на валидна застраховка се дължи на пропуск в уточняване на параметрите на новия договор, съответно невниманието е и причината несобственикът на МПС, който го е управлявал, да провери налична ли е валидна полица за автомобила, поради което не е извършил нарушението умишлено. Съдът приема, че обществената опасност както на деянието, така и на дееца не са завишени и се приемат за по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв вид нарушения.
При всички установени и изброени по-горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказан жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвиква вредни последици. В конкретния случай 3 защитените с нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ обществени отношения не са увредени в такава степен, оправдаваща реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя чрез налагането на имуществена санкция.
При наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а да го предупреди, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание.
Като не е сторил това, а и като не се е обосновал защо не прилага тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е нарушил закона, което обоснова на самостоятелно основание отмяна на процесното наказателно постановление.
Предвид горното, съдът счита, че макар и да е осъществено нарушение, то е с пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние.
Спрямо жалбоподателя е приложена необоснована административна санкция, като наказващият орган е подходил формално, без да отчете конкретните обстоятелства. Съгласно актуалната редакция на чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник група в ОД МВР – Перник, РУ - Радомир, с което на М. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН нарушителя М. Д. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Радомир, 27.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200283 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник група в ОД МВР – Перник, РУ - Р. е наложил на жалбоподателя М. Д. М. административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата и в съдебно заседание правни доводи, моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
В АУАН, серия GA № . г., е описано от фактическа страна, че на 03.10.2025 г., в 17:06 1 ч., в гр. Р., на ул. „Р. Д.“, с посока на движение от гр. Перник към гр. Кюстендил жалбоподателят М. М. е управлявал лек автомобил „М. А.“, с рег. № ., собственост на „Т.“ ЕООД, като при извършената проверка на кръстовището с ул. „И. С.в“ се констатирало, че управляваното МПС, което е регистрирано на територията на Р България, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.