Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 12.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 64/2024
Вид
Решение № 89
Подписан
12.07.2024
В сила
12.07.2024
Състав
Пламен Александров Александров, Васка Динкова Халачева, Невена Калинова Калинова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. К., 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Васка Д. Халачева

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500064 по описа за 2024 година

С решение № 260002/29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 93/2020 г., Районен съд – К. е изнесъл на публична продан следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. К., с адрес: гр. К., ул.“А. *“ № *, ет. 6, обект – складове група „А“, намиращ се на ет. 6 в сграда с идентификатор № ***, разположена в ПИ с идентификатор № ***, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 166.96 кв. м., ведно с прилежащите 6.649 % идеални части от общите части на сградата в размер на 52.72 кв. м. и от правото на строеж, при посочени съседи. Осъдил е Г. М. К. да заплати на М. Л. М. и А. М. М. в общ дял сумата в размер на 4 000 лева, представляваща ½ част от сумата, която наследодателката М. А. М. е заплатила за довършване на процесния имот от груб строеж във вид годен за въвеждането му в експлоатация, ведно със законната лихва върху тази сума, както и сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползата, от която е била лишена наследодателката М. А. М. и ищците М. Л. М. и А. М. М., за периода от 1

01.01.2015 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане. С решението съдът е отхвърлил исковете на П. Г. Б. за осъждане на М. Л. М. и А. М. М. в общ дял за заплащане на сумата от 800 лева за ремонт на тераса с квадратура от 45 кв. м., извършен в периода 09.2018 г. – 10.2018 г., както и за осъждане на Г. М. К. да му заплати сумата от 800 лева за ремонт на процесната тераса. Отхвърлил е искането на Г. М. К. за осъждане на П. Г. Б. за заплащане на сумата ат 1 219 лева за заплатени данък сгради и такса смет, за периода 2018 г. – 2020 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – съделител Г. М. К., който чрез своя процесуален представител, го обжалва единствено в частта, с която е осъден да заплати на М. Л. М. и А. М. М. сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползата, от която е била лишена наследодателката М. А. М. и ищците М. Л. М. и А. М. М., за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г. Счита решението в обжалваната част за неправилно. Излага съображения, че липсват доказателства, че наследодателката на М. Л. М. и А. М. М. – М. А. М., била лишена от правото си на ползване на своята част от съсобствеността. При условията на евентуалност сочи, че искът не е неоснователен в претендирания размер, тъй като съгласно назначената съдебно – техническа експертиза размера на претендирания наем за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г. бил в размер на 1 436.24 лева. Поради изложеното, моли съда да отмени решението в обжалваната му част като се отхвърли иска за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба от съделителите М. Л. М. и А. М. М., както и от съделителите Г. П. Б. и К. П. Б., конституирани като наследници на П. Г. Б., не е постъпил.

В съдебно заседание съделителите М. Л. М. и А. М. М. , чрез своя представител по пълномощие, оспорват жалбата, като считат същата за основателна за размера над 1 436.07 лева до присъдения размер от 5 000 лева и неоснователна в останалата й част. Молят съда да потвърди решението на районния съд до размера от 1 436.07 лева. Претендират разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

2

Атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо в тази част.

Установява се по делото, че с влязло в сила решение № 260049 от 12.02.2021 г. е допуснато да се извърши делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. К., с адрес: гр. К., ул.“А. *“ № *, ет. *, обект – складове група „А“, намиращ се на ет. 6 в сграда с идентификатор № ***, разположена в ПИ с идентификатор № ***, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 166.96 кв. м., ведно с прилежащите 6.649 % идеални части от общите части на сградата в размер на 52.72 кв. м. и от правото на строеж, при посочени съседи, между съделителите: М. Л. М. и А. М. М. – в общ дял, Г.

М. К. и П. Г. Б., при квоти: 26.04% идеални части – общ дял за съделителите М. Л. М. и А. М. М. , 23.97% идеални части за Г. М. К. и 49.99% за съделителя П. Г. Б..

С решение № 260002 от 29.05.2023 г. първоинстанционният съд е извършил делба на допуснатия до делба, посочен по-горе, недвижим имот, като го е изнесъл на публична продан, осъдил е Г. М. К. да заплати на М. Л. М. и А. М. М. в общ дял сумата в размер на 4 000 лева, представляваща ½ част от сумата, която наследодателката М. А. М. е заплатила за довършване на процесния имот от груб строеж във вид годен за въвеждането му в експлоатация, ведно със законната лихва върху тази сума, както и сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползата, от която е била лишена наследодателката М. А. М. и ищците М. Л. М. и А. М. М., за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, отхвърлил е исковете на П. Г. Б. за осъждане на М. Л. М. и А. М.

М. в общ дял за заплащане на сумата от 800 лева за ремонт на тераса с квадратура от 45 кв. м., извършен в периода 09.2018 г. – 10.2018 г., както и за осъждане на Г. М. К. да му заплати сумата от 800 лева за ремонт на процесната тераса, и е отхвърлил и искането на Г. М. К. за осъждане на П. Г. Б. за заплащане на сумата от 1 219 лева за заплатени данък сгради и такса смет, за периода 2018 г. – 2020 г.

Решението е обжалвано от Г. М. К. единствено в частта, с която е 3 осъден да заплати на М. Л. М. и А. М. М. сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползата, от която е била лишена наследодателката М. А. М. и ищците М. Л. М. и А. М. М., за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

След постановяване на решението съделителят П. Г. Б. е починал и като съделители са конституирани неговите наследници К. П. Б. и Г. П. Б..

Установява се по делото, че в ъв втората фаза на делбата, в съдебно заседание на 18.01.2023 г., е приета за съвместно разглеждане предявена от М.

Л. М. и А. М. М. против Г. М. К. претенция за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за ползата, от която е била лишена наследодателката М. А. М. от ползването на допуснатия до делба недвижим имот, за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г.

Видно от протокола от проведеното на 18.01.2023 г. съдебно заседание, съделителят Г. М. К. не е оспорил твърдението за ползване на допуснатия до делба недвижим имот за претендирания период – от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г., а е противопоставил възражение, че по предявен иск наследодателката М.

А. М. не е била призната за собственик на ½ идеална част от имота, а такъв бил само Г. М. К., както и че този имот не можел да носи доходи, тъй като бил в незавършено състояние – имал стени и мазилка, но бил без подова настилка.

Така релевираните от съделителя Г. М. К. доводи са неоснователни. От приложеното към настоящото дело гр. д. № 420/2017 г. на Районен съд – К. се установява, че с влязло в сила решение е бил отхвърлен предявен от М. А. М.

– наследодателка на съделителите М. Л. М. и А. М. М., против Г. М. К. установителен иск за собственост на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. К., представляващ таванско помещение № 3, изградено в северозападното крило на шести – мансарден етаж на построената жилищна сграда на ул. „А. І“ в гр. К., със застроена площ от 80 кв. м., идентичен с част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***

(недвижимия имот, предмет на настоящото дело за делба), собственост на П.

Г. Б. и М. А. М., със застроена площ от 166.98 кв. м. Или, установява се, че влязлото в сила решение, с което е бил отхвърлен предявения от М. А. М.

4 установителен иск за собственост на ½ идеална част, касае само част от допуснатия до делба процесен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 166.98 кв. м.

От друга страна, установено е по делото, че с влязло в сила решение процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, е допуснат до делба между съделителите М. Л. М. и А. М. М. , като наследници на М. А. М., Г. М. К. и П.

Г. Б., при посочени квоти.

Неоснователен е и довода, че процесния недвижим имот не можел да носи доходи, тъй като бил в незавършено състояние – имал стени и мазилка, но бил без подова настилка. От назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява степента на извършените СМР в имота, в това число и полагането на подова замазка. Установява се също, че средната пазарна наемна цена на процесния обект, за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г., е в размер на 5 515.06 лева, като за притежаваните от съделителите М. Л. М. и А. М. М. идеални части от него се следва наемна цена в размер на 1 436.07 лева.

Що се касае до довода във въззивната жалба, че липсват доказателства, че наследодателката на М. Л. М. и А. М. М. – М. А. М., е била лишена от правото си на ползване на своята част от съсобствеността, то следва да се посочи, че това обстоятелство не е било оспорено от съделителя Г. М. К., поради което довода в тази насока е преклудиран. Независимо от изложеното, от приложеното към настоящото дело гр. д. № 420/2017 г. на Районен съд – К. се установява, че съделителят Г. М. К. е упражнявал фактическата власт върху имота, демонстрирал е намерение за своене и е държал ключ от входната врата.

От гореизложеното е видно, че предвид лишаването на наследодателката на съделителите М. Л. М. и А. М. М. от ползването на процесния недвижим имот, за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г., и с оглед притежаваните от тях идеални части от имота, на същите им се следва обезщетение в размер на 1 436.07 лева. При това положение, следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която е осъден Г. М. К. да заплати на М. Л. М. и А. М. М. обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за 5 ползата, от която е била лишена наследодателката М. А. М. и съделителите М.

Л. М. и А. М. М., за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г., за разликата над 1 436.07 лева до присъдения размер от 5 000 лева, като иска се отхвърли в тази му част. В останалата обжалвана част решението е правилно и като такова следва да се потвърди.

При този изход на делото – основателност на жалбата за сумата от 3 563.93 лева, представляваща разликата над дължимия размер от 1 436.07 лева до присъдения размер от 5 000 лева, респективно – неоснователност на жалбата за сумата от 1 436.07 лева, на въззивника Г. М. К. се следват разноски в размер на 641.51 лева от общо направените от него за въззивната инстанция в размер на 900 лева, а на въззиваемата А. М. М. се следват разноски в размер на 229.77 лева от общо направените от нея такива в размер на 800 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260002 от 29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 93/2020 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е осъден Г. М. К. да заплати на М. Л. М. и А. М. М. обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползата, от която е била лишена наследодателката М. А. М. и съделителите М.