Определение № 260198 от 25.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 260198 Година, 2020 Град

Бургас

Бургаският окръжен съд…..……..………… граждански състав …………………………..

На двадесет и пети август ..………………………......

Година две хиляди и двадесета в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ……………………………………..

Съдебни заседатели: ……………………………………..

Секретар …………..……………………..………………………………………………..………

Прокурор

………………………………..………………………………………….……..………. като разгледа докладваното от …….....……. Р.

Калиманова ……………………………. гражданско дело № …..… 903 .....…. по описа за ………. 2020………. година.

Производството по настоящото дело е образувано по исковите претенции на ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Комсомолска“ №11, представлявано от Янаки Димитров Досев чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес ***, Булстат *********, с адрес град Несебър, ул. „Еделвайс“ №10, представлявана от Кмета на същата Николай Кирилов Димитров за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищецът е собственик на сграда „Рибен павилион №7“, представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на построяване: 2004 година, с граници на имота:

***, с административен адрес град Несебър, ***, получена като дял от договор за съвместна дейност от 06.02.2004 година. При условията на евентуалност се поддържа установителен иск за правото на собственост върху така описаната сграда на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Също при условията на евентуалност се поддържа от ищеца и осъдителен иск против посочения от него ответник за заплащане на сумата от 50000 лева, представляваща направени от него подобрения в така описания имот и за признаване право на задържане на последния до заплащане от страна на ответника на стойността на претендираните подобрения. Отправено също така и искане да бъдат присъдени на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ищецът в исковата си молба твърди, че на 06.02.2004 година с Община Несебър и още 18 други лица създали гражданско дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, като сключили „Договор за съвместна дейност“. Вследствие на дейността на гражданското дружество той придобил собствеността върху сграда „Рибен павилион № 7“, представляваща сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с идентификатор № *** по ККР на град Несебър.

Съгласно уговорките в договора за гражданско дружество, страните поели задължението да обединят усилията си за изграждането на конкретно посочени в чл. 1 от договора обекти. Постигнато било съгласие дейностите да се извършват от името и за сметка на съдружниците, при запазване на тяхната организационна, икономическа и юридическа самостоятелност. Дружеството било учредено с краен срок - до изграждането на обектите и приемането им с разрешение за ползване, като съгласно чл. 18, т. „б“ то се прекратявало с постигане на целите му. Ответникът поел задължение да внесе в собственост на гражданското дружество свой собствен недвижим имот и да предостави проекти за изграждането на обектите по договора, а останалите съдружници поели задължението да финансират и изградят обектите, предмет на договора за своя сметка. Било предвидено още, че имуществото на дружеството се състои от вноски, внесени в пари или в други вещи и имоти, както и придобитото от дейността му, като внесените пари и заместими вещи, както и такива, които се унищожават чрез употреба ставали обща собственост на съдружниците; останалите вещи се считали за общо ползване, като внеслият ги съдружник запазвал правата върху тях. С договора било уговорено също така, че след прекратяване на дружеството собствеността върху земята и върху обектите по чл. 1, б „б“, „в“, „г“ и „д“ остава в полза на общината, а обектите по б. „а“ се предоставяли за ползване на останалите съдружниците за срок от петнадесет години, заедно с прилежащите към тях територии, като за ищеца било посочено, че получава павилион № 7.

Всички съдружници с изключение на извън ответника изпълнили поетите от тях задължения, като в частност ищецът внесъл първоначална вноска от 20000 лева, както и други парични средства за изграждането на обектите, предмет на договора. Финансирането не се ограничило само до степен на „груб строеж“, както било посочено в договора, а до окончателното им изграждане и издаването на разрешения за въвеждане в експлоатация. Последните били издадени на 16.08.2004 година, 19.08.2004 година и 16.09.2004 година. От това следвало, целите на договора за съвместна дейност били постигнати, поради което дружеството било прекратено на 16.09.2004 година. Според ищеца, гражданското дружество било прекратено и на основание чл. 363 от ЗЗД, тъй като двама от участниците не били регистрирани в търговския регистър и на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР били заличени в съдебния регистър, считано от 01.01.2012 година, а друг участник бил починал, без да била ясна точната дата на това събитие.

След прекратяване на дружеството, на 03.12.2005 година, бившите съдружници се събрали и съставили протокол, подписите под който не били заверявани пред нотариус. По-късно се появил протокол с нотариална заверка на подписите, който бил вписан в Служба по вписванията - град Несебър, без да са налице основания за това.

Сочи се, правото на собственост на ищеца върху процесния павилион № 7 възникнало въз основа на договора за съвместна дейност от 06.02.2004 година. В той тази връзка се позовава на разпоредбите на чл. 9 и 10 от същия. От тяхното съдържание е изведен извода, че внесените пари и недвижими имоти били станали обща собственост на съдружниците в гражданското дружество, както и придобитото от дейността му, включително обектите по чл. 1 от договора.

При излизане от дружеството всеки съдружник можел да иска своя дял от общата собственост. В процесния случай това право възникнало с неговото прекратяване на 16.09.2004 година. В допълнение се сочи, че датата на прекратяване на дружеството можела да бъде и по-ранна в случай, че смъртта на единия от съдружниците - физическо лице била настъпила преди посочената дата. По отношение на размера на дяловете се излагат съображения, че съгласно закона, ако не било уговорено друго, те били равни. В тази връзка ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 11, т.“а“ и т. „б“ от договора за съвместна дейност и чл.

360 от ЗЗД, като счита, че в дружествения договор дяловете на съдружниците не били изчислени правилно, тъй като по отношение на ответника била остойностена и записана цялата стойност на неговата вноска, докато за останалите съдружници това не било сторено, а били посочени само авансовите им вноски от по 20000 лева. Твърди нищожност на клаузата чл. 15, изр. 1-во от договора като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 360, изр. 2-ро от ЗЗД.

В резултата на анализ на уговорката в чл. 13 от дружествения договор ищецът е заключил, че съдружниците уговорили ответната община да придобие всички обекти, описани в чл. 1 от договора, с изключение на тези по б „а“. Последните следвало да бъдат получени в собственост от останалите съдружници. Уговорката за бъдещо „безвъзмездно ползване“ на изградените павилиони ищецът също за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД поради невъзможен предмет, тъй като тя касаела все още не възникнала вещ. Сочи се още, че за да се отдавала от някого вещ за безвъзмездно ползване, то той трябвало да е неин собственик, а в случая изграденото в едно гражданско дружество ставало обща собственост на съдружниците, поради което не можело един от съсобствениците да отдава за ползване имот, който сам не притежава. Все в тази връзка се изтърква и това, че съгласно чл. 39 от ЗОС, правото на безвъзмездно ползване върху имоти-частна общинска собственост се учредявало след провеждането на публичен търг или публично оповестен конкурс, въз основа на решение на Общинския съвет, взето с мнозинство от 2/3 от общия брой на съветниците, като срокът за ползване не можел да бъде по-дълъг от 10 години. Законът предвиждал възможност за учредяване на безвъзмездно ползване върху имоти-частна общинска собственост на определени в него лица и без провеждането на посочените процедури, като в този случай решението се вземало с мнозинство от половината от общия брой на съветниците. Аналогична разпоредба се съдържала и в Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество - чл. 54 от същата. Поради императивния характер на посочените разпоредби, уговорката в чл. 13 от договора за съвместна дейност била абсолютно нищожна. Според ищеца, тази клауза имала своето значение единствено в смисъл на ползване на общата вещ до прекратяване на дружеството. Заявява се, че печалбите и загубите в една гражданско дружество се разпределяли съразмерно с дружествения дял, поради което уговорката ответника да внесе в дружеството недвижимия имот само за ползване, както и да получи в собственост всички обекти, изградени от съвместната дейност била недействителна. Следвало да се приеме, че всички павилиони били разпределени и съответно останали в собственост на съдружниците, а не им били предоставени за ползване.

Посоченото по-горе не се променяло и от съставения и подписан Протокол № 6/03.12.2005 година.

В тази връзка се сочи, че към датата на съставяне на протокола гражданското дружество вече не съществувало, тъй като било прекратено на 16.09.2004 година - с постигане на целта си. Учреденото на

06.02.2004 година гражданско дружество било без наименование, докато в протокола от 03.12.2005 година било посочено гражданско дружество с такова „Пристанище Юг“, докато съдружниците на прекратеното дружество не били вземали решение за наименоването му по този или друг начин. По отношение на отразените в протокола изявления на Кмета на община Несебър се заявява, че за същите важало изложеното за клаузата на чл. 13 от договора за съвместна дейност, като са преповторени разсъжденията относно императивния характер на разпоредбите на чл. 39 от ЗОС и чл. 54 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. В тази връзка се поддържа от ищеца, че клаузата на т. 2.2 от Протокола не била породила действие, тъй като била нищожна поради противоречие със закона. Протоколът, обаче удостоверявал, че към датата на съставянето му лицата, изброени в т. 2.4 владеели както построените павилиони, така и рибна борса, инфраструктура, тоалетна и трафопост. От друга страна се посочва, че обективираното изявление по т. 2 от решенията за прекратяване на дружеството нямало правни последици, тъй като дружеството било вече прекратено по силата на чл. 363, б. „а“ от ЗЗД и чл. 4 от договора и за това не е било нужно решение на съдружниците. По отношение на т. 2.1 от Протокола се излагат съображения, че същата няма правни последици, още по-малко вещноправни такива, тъй като съставянето на акт за общинска собственост нямало правопораждащо действие и не създавало, нито изменяло или погасявало правото на собственост на общината върху имоти. Наред с това се твърди, че към момента на обективиране на изявлението по тази точка, подписалите протокола страни не били съдружници, а именно в такова качество те били подписали документа. Според ищеца, въпросното изявление още веднъж потвърждавало, че бившите съдружници били станали собственици на изградените павилиони. В заключение се заявява, че не били налице предпоставките за вписване на процесния протокол в Службата по вписванията, тъй като с него не се създавали, изменяли или прекратявали вещни права, които подлежали на вписване, поради което вписването се явявало незаконосъобразно.

Като основание за придобиване на собствеността върху процесния павилион № 7 ищецът изтъква и изтекла в негова полза придобивна давност. В тази връзка заявява, че завладял имота и упражнявал фактическа власт като собственик веднага след издаване на удостоверението за въвеждане на последния в експлоатация. Твърди, че бил добросъвестен владелец, поради което в случая била приложима разпоредбата на чл. 79 във връзка с чл. 70 от ЗЗД. Заявява, че бил извършил подобрения в имота, упражнявал собственическите си права и заплащал редовно дължимите данъци и такси за имота. Манифестирал собственическите си права като правил изявления пред приятели, туристи, включително пред ответника, че бил собственик на спорния павилион и отхвърлял всякакви претенции към него, поради което бил придобил собствеността в резултат на непрекъснато, несмущавано и спокойно владение повече от 10 години. Счита, че не може да му бъде противопоставена клаузата на чл. 13 от договора за съвместна дейност поради нейната нищожност, с която той бил наясно още при подписване на договора, както и при подписване на протокола от 03.12.2005 година.