Определение № 4766 от 23.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4766 гр. София, 23.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20248002101288 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Г. срещу решение №.1474/13.12.23 по г.д.

№.2292/23 на ОС Варна, с което е потвърдено реш.№.3218/9.10.23 по г.д.№.9863/23 на РС Варна, 48с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Детска градина /ДГ/ №.5 “Слънчо“, [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност „старши учител“ в детска градина №.5 „Слънчо“; със Заповед №.РД 09-647/14.06.23 й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188 т.3 вр. с чл.190 ал.1 т.7, чл.187 ал.1 т.3, т.8 и т.10 КТ - за това, че на 18.05.23 по време на обедния сън в качеството й на старши учител в ДГ №.5 „Слънчо“, [населено място], е щипала детето А., вследствие на което причинила синини по тялото му, за това, че на 19.05.23 е упражнила физическо насилие по отношение на детето Р., вследствие на което причинила травматично увреждане с кръвонасядане в областта на лявата мишница, с което е допуснала нарушение на чл.37 от Правилника за вътрешния 1 трудов ред /ПВТР/ на ДГ „Слънчо“ и чл.52 ал.2 т.3 от Етичния кодекс /ЕК/ на работещите с деца в ДГ №.5 „Слънчо“, [населено място] – деяния, съставляващи нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.10 КТ, както и заради нарушения, описани като „системен тормоз“ върху децата от ДГ, „порочна практика“ - физически наказания над деца, „уронване достойнството на децата“, причиняване на „регулярни травматични увреждания с кръвонасядания“. Уволнението е оспорено с доводи, че не е спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ, заповедта е немотивирана, ищцата не е извършила описаните дисциплинарни нарушения, наложеното наказание е несъответно на евентуално извършеното дисциплинарно нарушение. Съдът /като е изяснил хронологично събитията и е обсъдил събраните доказателства, в това число писмени и свидетелски показания/ е намерил първите два довода за неоснователни. По делото е установено, че с отделни писмени искания /от 22.05.23 и 23.05.23, надлежно връчени на ищцата/ работодателят е изискал - на основание чл.193 ал.1 КТ и във връзка с постъпили в деловодството на детската градина оплакване и сигнал от родители на деца -писмени обяснения; исканията са описателни и подробни, а оплакването за липсва на достатъчна индивидуализация на нарушението /непосочване на дата или период от време, в който е осъществено нарушението/ е неоснователно /работодателят не е и длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност; когато му станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, какъвто е разглежданият случай, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация - достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията-реш.№.126/26.06.13 по г.д.№.1060/12, III ГО; реш.№.722/ 3.01.10 по г.д.

№.518/09, IV ГО и др./; в обясненията си ищцата е посочила, че на 19.05.23 по време на събличане за сън не е забелязала никакви следи, а на 22.05.23 в присъствие на пом. възпитател на групата погледнала гърба на детето А. и установила леко жълтеникаво петънце; по второто искане изложила, че не е упражнявала физическо насилие върху детето Р.. При това положение е намерено, че дадените писмени обяснения са относими именно към гореописаните нарушения, по отношение на тях ищцата не е била поставена в положение на изненада и следователно във връзка със същите процедурата по чл.193 ал.1 КТ е надлежно спазена. За основателни са намерени оплакванията, че по делото не са представени доказателства за изискани обяснения за визираните в заповедта нарушения, описани като „системен тормоз“ върху децата от ДГ, „порочна практика“-физически наказания над деца, „уронване достойнството на децата“, причиняване на „регулярни травматични увреждания с кръвонасядания“. Доколкото, обаче, този факт не дава автоматично основание за приложение на нормата на чл.193 ал.2 КТ, е прието, че следва да се извърши преценка дали нарушението, за което е изискано обяснение, е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 КТ и дали би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". Заповедта в частна за нарушенията, за които са изискани обяснения, е намерена за надлежно мотивирана. Прието е, че от съвкупната оценка на писмените и гласните доказателства се установява, че описаните в нея дисциплинарни 2 нарушения са извършени от Б. Г.. Съобразно длъжностната характеристика за „старши учител“, връчена й на 01.06.17, тя е била длъжна да спазва ПВТР и ЕК за работа с деца; да не допуска агресия в поведението си към тях; да прилага хуманни и демократични подходи във възпитателно-образователния процес, както и да носи отговорност за опазването на живота, физическото и психическо състояние на децата, като зачита личното достойнство, правата и индивидуалността им. При постъпване на работа на 01.06.17 е декларирала, че приема принципите за работа с деца, заложени в ЕК на детската градина - а именно да работи в найдобрия интерес на детето и в никакъв случай да не използва физически наказания и възпитателни методи, уронващи достойнството му /съгласно чл.52 ал.2 т.3 от ЕК в работата си персоналът в никакъв случай няма право да използва физически наказания и възпитателни методи, уронващи достойнството на детето, а съгласно чл.37 от ПВТР учителят не може да нарушава правата на детето, да унижава личното му достойнство, да прилага форми на психическо и физическо насилие върху него/. Отразено е, че от изложенията на родителите на децата А. и Р. в подадените от тях до директора на ДГ оплакване и сигнал, от Медицинско удостоверение №.527/22.05.23 /съдържащо заключение, че е налице кръвонасядане в областта на лявата мишница на детето Р., описаното травматично увреждане е в резултат на твърд, тъп предмет, би могло да бъде получено при стискане с ръка и др. в указаното време и е обусловило чувство на болка/, от Становище от 01.06.23 на Етичната комисия при ДГ „Слънчо“ - с извод за констатирано нетолерантно отношение от страна на ищцата към деца, както и от констатациите, залегнали в Констативен протокол за извършена проверка и проучване по сигнал от 05 и 06.06.23 от комисия при Държавна агенция за закрила на детето, извършила проверка в ДГ „Слънчо“ №.5 /в това число наблюдение и разговор с децата/ - както и от показанията на свидетелите майки на двете деца, се установяват описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.10 вр. чл.190 т.7 КТ - нарушение на заложените в чл.37 от ПВТР на ДГ „Слънчо“ и чл.52 ал.2 т.3 от ЕК на работещите с деца в ДГ №.5 „Слънчо“, [населено място], правила за поведение. Посочено е, че горните доказателства не са опровергани от други доказателства по делото, в съвкупност и взаимноподкрепящ порядък установяват по последователен начин факта на осъществяване на нарушенията на трудовата дисциплина, като изводът за доказаност на същите по субект, време и място на извършване, съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, се прави и при отчитане на спецификата на отношенията и обстоятелствата, при които са извършени.

Тези нарушения - с оглед характера на изпълняваната работа и естеството на трудовата функция - изискваща висока степен на отговорност, хуманност, етичност и морал, уважение и подкрепа към личността, както и зачитане на най-добрия интерес на детето, недопускаща в никакъв случай използване на физически наказания и възпитателни методи, уронващи достойнството на детето и съставляващи посегателства върху психическата и физическа му неприкосновеност /както в качеството му на дете, така и в качеството на човек/ - са приети за тежки, а наложеното наказание, с оглед тежестта му, за съответно на тяхната тежест предвид разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице 3 предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Мотивирана ли е „тежки“ нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ, когато в уволнителната заповед са описани несанкционирани нарушения и са посочени две други нарушения на трудовата дисциплина, за които е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че не са констатирани на посочените дати в заповедта?“; 2. „Следва ли съдът да извърши преценка на всички свидетелски показания и писмени доказателства, задължен ли е при наличието на противоречиви показания или доказателства при обосноваване на крайния извод да посочи защо дава вяра на едни доказателства, а на други не?“ /реш.

№.700/28.10.10 по г.д.№.91/10, ІV ГО, реш.№.176/28.05.11 по г.д.№.759/10, ІІ ГО, реш.

№.24/28.01.10 по г.д. №.4744/08, І ГО, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш.№.228/ 1.10.14 по г.д.№.1060/14, І ГО, и др./.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Първият въпрос е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по делото - а не общ и абстрактен, каквито са изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09, ОСГТК на ВКС, и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

Съгласно цитираната във връзка с втория въпрос практика, въззивният съд следва да извърши същата дейност, която извършва първоинстанционният при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, да прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма; следва да се обсъдят показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като се извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора, като съдът определя силата, с която страна по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. Изяснила е доводите и твърденията на страните, хронологията на спорните отношения, ангажираните доказателства, вкл. писмени и свидетелски показания. Посочила е, на база съвкупната им преценка и взаимовръзка, кои факти във връзка с твърдяните нарушения намира за установени и защо. Изводите си е мотивирала посочвайки конкретни показания на свидетели и кореспондиращи с тях множество писмени доказателства, както и съобразявайки липсата на опровергаване на същите от други доказателства /в случая не е налице и противоречие между показанията на доведената от ищцата свидетелка и свидетелите на ответника, доколкото свидетелката на ищцата дава показания относно период, предхождащ четири години този на процесните дисциплинарни нарушения, и 4 заявява, че не знае нищо за тях/. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.