Решение № 3 от 06.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр.Пловдив, 06.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВКА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ при секретаря Андреана Динкова и прокурора Галин Гавраилов, след като разгледа докладваното от съдията Веселин Хаджиев ВНАХД № 1726 по описа на ОС Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Решение №

1595/19.09.2018 г., постановено по АНД № 3037/2018г., Районен съд Пловдив е признал обвиняемия Г. А., роден на *** г., немски гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, живущ ***, неосъждан, с паспорт серия ***, ЛНЧ ********** за виновен в това, че на 20.08.2013 г. в гр. Х., обл. П., по хулигански подбуди е причинил другимо - на А.Г.И., лека телесна повреда изразяваща се в повърхностна прободно-порезна рана в лявата коремна област, без данни за проникване в коремната кухина, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78а, ал.1, вр. с чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Със същото решение, съдът, на основание чл. 189, ал.3 от НПК е осъдил обвиняемия Г. А. да заплати по сметка на РУП Хисар сумата от 186,00 /сто осемдесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото, а разноските за извършения превод е оставил за сметка на Държавата.

Решението е обжалвано от обв.Г. А. чрез защитника му адв.Р.Е.С.. В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като съдът е приел неправилно фактическата обстановка. Излагат се доводи, че решение е неправилно, несправедливо и необосновано, тъй като няма доказателства, които еднопосочно и безсъмнено да доказват вината на обвиняемия, а напротив – доказано е, че същият е бил най-малко увреден в степента, в която претендира и пострадалото лице, както и че не са налице хулигански подбуди. Твърди се, че извършеното, дори да бъде квалифицирано като лека телесна повреда с разстройство на здравето, е погасено, поради изтекла давност. Излагат се съображения, че деянието не е извършено по хулигански подбуди, тъй като между обвиняемия и пострадалия имало лични отношения.

Освен това, тъй като има нанесени двустранно телесни повреди от еднаква степен, без наличието на квалифициращ елемент, е било налице и възможност да се приложи института на реторсията.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение, като обвиняемият бъде признат от въззивния съд за невинен.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че жалбата е неоснователна. На мнение е, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, и като такова моли същото да се потвърди.

Защитникът на обвиняемият А. – адв. С., поддържа жалбата.

Обвиняемият Г. А. – чрез превод на заклет преводач от немски на български и от български на немски, поддържа жалбата си. Съгласен е с всичко, заявено от защитника му.

В последната си дума, обвиняемият А. смята, че всичко е казано по случая.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Обвиняемият Г. А. е роден на *** г. в ***, немски гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, понастоящем живущ ***, неосъждан, с паспорт серия ***, ЛНЧ **********. Същият се установил трайно в Република България като започнал да изгражда къща в гр.Х..

Строежът напредвал бавно и продължил около седем години. През това време с малки прекъсвания обвиняемият пребивавал именно в България. Създал приятелства тук като с познати и приятели говорел на сърбохърватски език. Поради близостта на този език с българския, нямал проблеми в комуникацията с хората. Често посещавал и минералните извори в гр.Х.. Така на 20.08.2013 г. той отново посетил извора на центъра на града. По същото време там се намирал свид.А.И. от гр.С.. Последният бил придружаван от жената, с която живеел на семейни начала – свид.К.Т., както и от дъщеря си – свид.М.И.. Тримата били на почивка в хотел „Аугуста“, но използвали възможността да си наливат минерална вода. Това правели като на един от чучурите на чешмата поставили 10 литрова туба, а на няколко от останалите по-малки бутилки. Последните изливали пак в 10 литрова туба. Въпреки това имало и други свободни чучури. Пълненето обаче ставало бавно, тъй като дебитът на водата бил малък. Именно последното подразнило обв.Г. А.. Той избутал дъщерята на пострадалия свидетел от един от чучурите и на глас започнал да псува, фамилията на свид.И.. Последният не желаел да влиза в схватка, но застанал между дъщеря си и обвиняемия, с цел да предпази първата – тогава около 12 годишна. Обвиняемият започнал да нарича свидетеля И. „мафиот“ и продължил да негодува, че ползва повече от един чучур на чешмата. След като си напълнил шишетата, които носел в чанта, обв.Г. А. се оттеглил, а свид.И. продължил да пълни туби и да ги носи към паркираната си наблизо кола. Когато качвал последната туба, усетил че някой се приближава зад гърба му. Обърнал се и в този момент почувствал пареща болка в областта на корема от лява страна.

Възприел нападателя си в лице, който бил именно обв.Г. А.. Последният държал в дясната си ръка нож. Опитал да нанесе втори удар, но пострадалият И. успял с лявата си ръка да го отклони. Същевременно започнал да вика за помощ. Това накарало обвиняемия да прекрати нападението си и да се отдалечи. Преди това обаче, пострадалият успял да извади телефона си и да направи снимки в лице на нападателя си. Освен това сигнализирал на тел.112 за случая. Виковете на свидетеля И. привлекли вниманието на свидетелката Г.Н., която работела наблизо.

Тя ясно видяла раната в областта на корема на пострадалия, който в този момент бил вдигнал ризата си нагоре. Освен това видяла и метален предмет в ръката на обвиняемия, който проблеснал на слънцето. В този момент именно обвиняемият започнал да бяга по улица „Гладстон“ в посока Пощата. Пострадалият от своя страна също последвал нападателя си. Привлечен от разправията, се приближил и съпругът на свидетелката Г.К. - свид. Н.К.В.. Първата му разказала какво видяла. В това време свид.В.В. и Д.Т. – полицейски служители в автопатрул по опазване на обществения ред, получили сигнала и предприели издирване на нападателя и пострадалия. На кръстовището на улица „Димитър Благоев“ и бул.“Христо Ботев“ в гр.Х. възприели пострадалия И., който ги видял и започнал да им маха. Те се приближили до него и той им разказал, че бил нападнат от мъж, който го пробол в корема. Двамата полицейски служители ясно възприели раната в коремната област на пострадалия, която още кървяла и наличието на кръв по ризата му. Освен това, на телефона си И. показал снимките, които направил на нападателя си. Полицейските служители разпознали обв.Г. А.. Междувременно минал автомобил на противопожарната служба и с него пострадалия бил отведен за оказване на медицинска помощ. Свидетелите В.В. и Д.Т. продължили издирването на нападателя. Малко след това го забелязали да пресича бул.“Христо Ботев“. Спрели до него и му разпоредили да се качи в патрулния автомобил. Обвиняемият сторил това. На полицейските служители направило впечатление, че обв.Г. А. стиска между средния и безименния пръст на дясна ръка ключ за автомобил. Веднага го откарали в сградата на Бърза помощ, където пострадалият И. го посочил именно като нападателя, причинил му прободната рана. След това отвели обвиняемия в районното управление. Пред полицейските служители той признал, че имало спор с пострадалия за водата, но твърдял, че първо бил ударен от свид. И. по главата с шамар и в израз на самозащита му отвърнал като го пробол с ключа. Междувременно пострадалият бил настанен в УМБАЛ „Св.Георги“ в гр. Пловдив, където останал до 23.08.2013 г., а на 26.08.13 г. се снабдил и със СМУ от отделението по съдебна медицина при същото здравно заведение. Били му издадени и три болнични листа за времето до 07.10.2013 г.

Тъй като обв.Г. А. се оплаквал от главоболие и световъртеж, той също бил прегледан от лекар на 20.08.13 г., за което била издадена карта № 1709, а на следващия ден постъпил и в УМБАЛ „Св.Георги“ в гр. Пловдив, за което също има издаден лист за преглед и карта. Поставена била диагноза комоцио капитис, комоцио церебрис. Края на месец септември пак посетил здравното заведение с подобни оплаквания.

Гореописаната фактическа обстановка, Районният съд е намерил за установена частично от обясненията на обв. Г. А., дадени в хода на досъдебна и съдебна фаза на наказателното производство, от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А.Г.И., Г.К.

Николова, Н.К.В., В.И. В., Д.Г.Т., К.Л.Т., М.А.И.а, както и от показанията на свидетеля С.Р.Д., депозирани пред първостепенния съд, а така също от приложените по делото писмени доказателства.

С изключение на св. Д., който обаче не е очевидец на инцидента и излага само впечатленията си от личността на обвиняемия, показанията на всички останали свидетели са еднопосочни и непротиворечащи си, като изложеното от тях кореспондира със заявеното от пострадалия А.И.. Никой от свидетелите не е станал пряк очевидец на нанасянето на удара от страна на обвиняемия, нито пък на такъв, нанесен от пострадалия на обвиняемия Г., какъвто удар последният твърди да е получил, но разгледани и съпоставени в тяхната цялост, показанията на свидетелите допринасят в достатъчна степен за изясняване на релевантни към предмета на доказване обстоятелства.

Св. Г.Н., след като е чула виковете на мъж „Помощ…защо ме дупчиш“, се е обърнала в тази посока и видяла пострадалия и нараняването му в областта на корема. Видяла е и обвиняемия с метален предмет в ръка, на разстояние 1-2 метра от пострадалия. Обвиняемият започнал да бяга по улица „Гладстон“ в посока Пощата, а пострадалият го последвал. Свидетелите В.В. и Д.Т. – полицейски служители в автопатрул по опазване на обществения ред, получили сигнала и предприели издирване на нападателя и пострадалия, като забелязали пострадалия И., който като ги видял и започнал да им маха. Те се приближили до него и той им разказал, че бил нападнат от мъж, който го пробол в корема, като и двамата са възприели все още кървящата му рана в областта на корема. Възприятията на тези свидетели, макар и не очевидци, допринасят за изясняване на фактическата обстановка от гледна точка състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента. Малко по-късно същите са издирили и задържали обвиняемия. Последният бил разпознат от пострадалия И.

(към този момент вече в сградата на Бърза помощ), като мъжа, който го е наранил. Приетата по делото СМЕ на пострадалия И. установява характера на полученото нараняване като - повърхностна прободно-порезна рана в лява коремна област, без данни за проникване на коремна кухина, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Приета е и СМЕ на обвиняемия Г., от която е видно, че на 20.08.2013 г. е имал сътресение на мозъка. По делото обаче, освен обясненията на обвиняемия, няма други доказателства касаещи времето, мястото и начина, по който тези наранявания са получени от последния.

При така установеното от фактическа страна, първостепенният съд е направил законосъобразен и обоснован извод, че именно обвиняемият Г. А. е извършителят на деянието, като е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.131, ал.1, т.12,във вр. с чл.130, ал.1 от НК за това, че на 20.08.2013г. в гр. Х., обл. П. по хулигански подбуди е причинил другиму - на А.Г.И., лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностно прободно-порезна рана в лявата коремна област, без данни за проникване в коремната кухина, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.