Определение № 645 от 22.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645 гр. Ловеч, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500477 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 614/04.07.2024 г., по ч.гр.д. № 365/2024 г. на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против В. К. К..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че в приложение към заявлението документи, вкл. договора за банков кредит, се съдържа информация за общо дължимите вноски, за платените и просрочени вноски, за размер на сумата по договора и общо дължимата сума.

Според частния жалбоподател, заповедното производство е специално съдебно производство, в което не следвало да проверява съществуването на вземането, а дали същото се оспорва. Частният жалбоподател счита, че не е налице несъответствие в заявлението по отношение на означените в него вземания за главница и лихви; поддържа, че сумата по застрахователната премия по застраховката бива отпусната под формата на кредит от банката и се заплаща от кредитополучателя чрез масово платежно нареждане; че сключването на застрахователния договор не се явявало условие за сключване на договора за кредит и с оглед на това разходите за заплащане на застрахователни премии не следвало да се включват в размера на ГПР.

Посочва се, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит и че в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е означено ясно какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

1

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, частната жалба е подадена на 24.07.2024 г., а броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (17.07.2024 г.), същият е изтекъл на 24.07.2024 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението, приемайки, че в приложения към него договор за банков кредит се съдържат неравноправни клаузи, вкл. относно уговорките, от които произтича главницата.

Разпореждането е правилно, като изложените в него съображения за неравноправност на уговорките в договора съответстват на закона.

Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователна премия по застрахователния договор. В приложените към заявлението документи е видно, че в главницата от 2497,47 лв. са включени и застрахователните премии, платени от кредитната институция на застрахователя, както и че върху същата сума са начислявани и лихвите по заявлението – възнаградителни, наказателни и за забава. Уговорката в договора за кредит, установяваща заплащане на застрахователни премии по застрахователния договор (чл. 7.1 и 7.2.3), е неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП. Тя е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии. С клаузата, установяваща поемане на задължение за заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и с установения от нея механизъм за директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). Предвидената в чл. 19 от договора факултативна възможност за сключване на договор за застраховка е привидна, защото заявлението за установяване на договорни отношения е с предварително установено от кредитора съдържание, доколкото в него е наличен и реквизит за заявено желание и за дадено съгласие за сключване на застраховка/и, чието попълване се свежда до поставяне на отметка в едно от двете полета „да“ или „не“, без възможност за 2 собственоръчно изписване на текст, в съответствие с или изразяващ такова желание. При така установения начин за попълване на заявлението, не би могло да се приеме, че кандидатстващият за кредит е изявил ясно и несъмнено желанието си и за сключване на договор за застраховка с конкретни характеристики относно същественото му съдържание, в частност цената на дължимите застрахователни премии.

Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът също не издава заповед за изпълнение, а е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК). В този смисъл са неоснователни оплакванията в частната жалба, вкл. в основания им аспект за несъблюдаване от районния съд на особеностите на заповедното производство, в което съдът не трябвало да проверява съществуването на вземането, а само дали същото се оспорва.

Извършената от съда преценка за неравноправност на конкретните уговорки от договора е в съответствие с цитираната процесуална разпоредба, като наред с това, тя не се свежда до проверка съществуване на вземането, каквото разбиране е застъпено в частната жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 614/04.07. 2 0 2 4 г., по ч.гр.д. № 365/2024 г. на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против В.

К. К..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3