Определение № 300 от 19.03.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. София, 19.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500023 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от Д. Р. И. чрез адв. Г. от АК-Благоевград срещу определение № 558 от 27.11.2024 год. по гр.д. № 490/2024 год. на РС-Сливница, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решение № 199 от 15.10.2024 год. по същото дело в частта за разноските, а именно: за отмяна на решението частта, с която ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“ в размер на 400 лева и вместо това на ищеца да бъде присъдено реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Счита, че определението е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ответникът не взема становище по частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 490/2024 год. на РС-Сливница е образувано по искова молба на Д. Р. И. от гр. Д. срещу „Би енд Джи Кредит“ ООД, гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 65,76 лева – платена при липса на основание такса за експресно обслужване по договор за заем № 300806050, ведно със законната лихва. Исковата молба е подадена чрез адв. Д. М. - представител на адвокатско дружество „Д. М.“, с което ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие, приложен към исковата молба, като в договора изрично е посочено, че правната помощ се предоставя безплатно на клиента по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. По делото е представено пълномощно, с което адв.

М. е преупълномощил адв. И. Г. от АК-Благоевград с правата да извършва процесуално 1 представителство по гр.д. № 490/2024 год. по описа на РС-Сливница. Сключен е и договор за правна защита и съдействие /без дата/, с който ищецът Д. И. е упълномощил адв. Г. да го представлява по делото срещу уговорено възнаграждение в размер на 1800 лева, платено изцяло при подписване на договора. В първото открито съдебно заседание по делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца адв. Г. за даване ход на делото в нейно отсъствие поради служебна ангажираност, като същата е заявила от името на ищеца, че няма доказателствени искания; моли съда да уважи иска и претендира от съда да присъди на ищеца реално направените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК, е именно: за сумата 50 лв. заплатена държавна такса и 1800 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. В проведеното на 08.10.2024 год. открито съдебно заседание страните не са се явили и не са изпратили представители; съдът е дал ход на делото, обявил е за окончателен доклада по чл. 146 от ГПК и е обявил, че ще се произнесе с решение. Не е направено възражение от ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С решение № 199 от 15.10.2024 год. РС-Сливница е уважил изцяло предявения иск, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 65,76 лева – недължимо платена сума по клауза „такса експресно обслужване“ по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2024 год. до окончателното изплащане, както и сумана 50 лева – разноски за заплатена държавна такса. С решението ответникът е осъден да заплати на адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл. 38 от ЗА сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно адвокатско представителство по делото.

С молба от 28.10.2024 год. ищецът чрез пълномощника си адв. Г. е поискал изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК, като моли решението да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. М. възнаграждение в размер на 400 лева и вместо това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца реално сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева по представения списък с молбата, депозирана преди първото открито съдебно заседание.

С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение по съображения, че процесуален представител на ищеца по делото е адв. Д. М., с когото първоначално е сключен договор за безплатна правна помощ, а договорът с адв. Г. е сключен, след като тя е била преупълномощена от адв. М.. Позовава се на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, според която по делата се присъжда възнаграждение само за един адвокат, независимо колко процесуални представители е имала страната. Сочи още, че уговореното и заплатено в полза на адв. Г. адвокатско възнаграждение е нищожно, тъй като противоречи на чл. 36, ал. 2 от ЗА, според който размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, а в случая то не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, като адв. Г. не е извършила каквито и да било действия по делото, а единствено е депозирала молба в първото открито съдебно заседание с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от 2 правна страна:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима. Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като решението е връчено на ищеца на 28.10.2024 год., като на тази дата е постъпила и молбата по чл. 248 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС "Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства", а според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно - противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл. 36, ал. 2 ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

В случая с договора за правна защита и съдействие, с който ищецът Д. И. е упълномощил адв. Г. да го представлява по дело с цена на иска 65,76 лева, е уговорено възнаграждение в размер на 1800 лева, платено изцяло при подписване на договора.

Настоящата инстанция намира, че така сключеният договор за правна защита противоречи на добрите нрави и е нищожен /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Уговореното адвокатско възнаграждение не е справедливо и обосновано, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 ЗА.

Процесният договор е за същите правни действия, за които вече е сключен договор с адв. Д.

М., като тези действия са извършени от първоначално ангажирания адвокат, а уговореното адвокатско възнаграждение надвишава почти пет пъти минималният размер на адвокатското възнаграждение, както и надвишава тридесет пъти цената на иска. Налице е несправедливо, необосновано и свръхпрекомерно уговорено адвокатско възнаграждение, поради което договорът за правна помощ с адв. Г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави и не поражда правни последици. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъденото адвокатско възнаграждение за оказаната от адв. М. безплатна правна помощ в размер на 400 лева е съобразен с обема и сложността на работата, която процесуалният представител следва да извърши, за да осигури качествена правна защита на своя доверител и представлява справедливо възнаграждение за неговия труд. Уговарянето с договора с адв. Г. адвокатски хонорар в размер на 1800 лева вече няма за цел да възмезди труда на адвоката, доколкото тази цел е постигната още с първия договор. Ноторно известна 3 е последователната практика на съдилищата в Република България при разглеждане на възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК да не допускат чрез уговаряне на прекомерни адвокатски възнаграждения да се стига по същество до неоснователно обогатяване на едната от страните в процеса. Ето защо, вторият уговорен хонорар, бидейки явно прекомерен, има за цел да увреди насрещната страна, в случай, че тя пропусне срока за възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК. Очевидно е, че този хонорар вече няма характер на "възнаграждение" и отправеното до съда искане за присъждането му представлява забранено и от Конституцията на РБ злоупотреба с право.

Спрямо лицето, срещу което се реализира отговорността за разноски, тежестта трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, а не само да бъде съобразен материалният интерес, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., за да се гарантира принципа на правната сигурност и в неговия материален смисъл.

Освен това от разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗАдв (съгласно които адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което уговаря със своя клиент, и което трябва да е справедливо и обосновано по размер) следва, че когато една страна упълномощи двама адвокати да я представляват по дадено дело и само единият от тях извършва процесуални действия от нейно име по делото, тя дължи уговореното възнаграждение само на този адвокат и не дължи възнаграждение на другия адвокат, който не е извършил никакви действия от нейно име, освен ако това не е изрично уговорено между страната и адвокатите.

Когато доказателства за такава изрична уговорка не са представени по делото, а са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката, който не е извършил процесуални действия от нейно име по делото, такова плащане не може да се определи като направени (заплатени) разноски по делото, по смисъла на разпоредбите на чл.

78 от ГПК, поради което и не е налице основание такива разноски да се присъждат в полза на тази страна, респ. - да се възлагат тежест на насрещната страна по делото /вж. в този смисъл Определение № 236 от 16.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1714/2016 г., IV г. о., ГК и др./. В случая адв. Г. не е извършила каквито и да било процесуални действия по делото, освен депозиране на молба с приложен списък по чл. 80 от ГПК

Настоящият състав споделя и практиката на ВКС на РБ /опр. № 174/26.04.21 г. на ВКС по ч.гр.д. № 560/21 г. и др./, според която претенцията за присъждане на разноски в размер, надвишаващ десетки пъти цената на иска представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като претенция за присъждане на разноски в горния размер с оглед ниската цена на иска говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави, което не следва да се толерира. Липсата на възражение не е пречка съдът да се произнесе по размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права. Разноските по делото и в частност адв. възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да 4 възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага.