Определение № 4462 от 01.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18538/2024
- Вид
- Определение № 4462
- Подписан
- 01.02.2026
- В сила
- 01.02.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4462 гр. София, 01.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110118538 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 377680/18.11.2025г., подадена от името на „Т.“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с искане да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото и в заповедното производство. Излагат се твърдения, че съдът не е присъдил юрисконлустко възнаграждение за двете производства, а процесуален представител на ищеца се е явил в съдебно заседание, а това е основание за присъждането на такова.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни по молбата не изразява становище.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (едномесечен срок от решението, доколкото същото е необжалваемо), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.“ ЕАД срещу Б. Г. Д., с която са предявени осъдителни искове. В исковата молба се сочи, че преди предявяване на исковете, от страна на ищеца е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, което обаче е било отхвърлено с определение от 21.12.2023г. Предвид това производството по настоящото дело не е било разглеждано като такова по реда на чл.
415, ал.1, т. 3 ГПК. Към исковата молба липсват доказателства за водено заповедно производство спрямо ответника и за дадени указания за предявяване на иск на основание чл.
415, ал.1, т. 3 ГПК.
В хода на делото от страна на ответника не е бил подаден отговор на исковата молба, като същият въпреки че е бил редовно уведомен, не се е явил в проведеното единствено открито съдебно заседание по делото. Предвид това по делото е постановено неприсъствено решение, без да са били допускани поисканите от ищеца експертизи. С крайния си съдебен акт – решение № 19674/21.10.2025г. по гр.д.№ 18538/2024г. по описа на СРС, 153 състав, 1 съдът е присъдил в полза на ищеца разноски в общ размер на 175.84 лева, от които 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 125.84 лева – заплатена държавна такса. От страна на ищеца е имало искане за присъждане и на сторени разноски в заповедно производство, каквото в мотивите на акта си съдът е приел, че не е било провеждано, поради което не са присъдени разноски за държавна такса и за юрисконсулт в заповедното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част. Същевременно както е посочено и в съдебното решение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК когато по делото юридическо лице е било представлявано от юрисконсулт, то също има право на разноски за процесуално представителство. Именно изцяло в светлината на това с крайния си съдебен акт настоящият състав е присъдел в полза на „Т.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство в размер на 50 лева. Следователно се явява неоснователно твърдението на ищеца, че съдът не е присъдил изобщо юрисконсултско възнаграждение.Напротив съдът е присъдил възнаграждение за юрисконсулт, като изрично е приел, че юридическото лице има право на такова. Що се отнася до размера на същото, от страна на ищеца в молбата по чл. 248 ГПК не са изложени оплаквания в тази насока. За пълнота на изложението следва да се посочи, че законодателят изрично е предвидил, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това не съществува пречка размерът на юрисконсулското възнаграждение да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „Т.“ ЕАД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и явяване на процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, в рамките на което единственото процесуално действие е било отправяне на искане за неприсъствено решение, настоящият състав приема, че определеният с решението размер на възнаграждението за юрисконсулт от 50 лева изцяло съответства на извършената дейност.
По отношение обаче на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, настоящият състав приема, че такова не се дължи. От страна на ищеца са изложени твърдения за образувано заповедно производство срещу същия ответника, без обаче да са представени доказателства в тази насока, въз основа на които да се установи, че настоящото производство е такова по реда на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК и касае същите вземания, като соченото от ищеца ч.гр.д.№ 63933/2023г на СРС, 64ти състав. Ето защо за настоящия състав не е налице основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство.
2
С оглед изложеното Софийски районен съд приема, че е присъдил на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за исковото производство в съответствие на законовите изисквания, като при липса на доказателства за водено заповедно производство не е било налице основание да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт в заповедното. Ето защо молбата следва да бъде оставена без уважение.
По аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК доколкото постановеното по делото решение не подлежи на обжалване, то и настоящото определение не подлежи на обжалване. В този смисъл и определение №319/04.06.2014г по ч.гр.д.№ 2614/2014г. на ВКС, I г.о., определение № 223/15.05.2019г. по ч.т.д.№ 758/2019г на ВКС, I т.о.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 377680/18.11.2025г на „Т.“ ЕАД, ЕИК ., за изменение на решение № 19674/31.10.2025 г. по гр.д.№ 18538/2024г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските, присъдени за процесуално представителство от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3