Решение № 1429 от 02.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1429 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300502223 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 153, ал.1 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпили две въззивни жалби, подадени от Н. П.

П. против решение № 4894 от 01.12.2023 г., поправено с решение №755 от 20.02.2024 г. и решение №1566 от 09.04.2024 г., всички постановени по гр. дело №14114 от 2022 г. на ПдРС, ХХІІІ гр. състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Н. П. П. дължи на „***********” ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми: сумата от 1605.25 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 08.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 167.95 лева - обезщетение за забава за периода 05.01.2021 г. до 07.07.2022 г., която сума представлява стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.09.2021 г. за обект, находящ се в гр. ************, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №5101/13.07.2022 г. по ч.гр.д. №10014/2022 г. по описа на ПдРС, XIV гр.

1 състав, както и е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. П. П. да заплати на „***********” ЕАД сумата от общо 600 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 525 лева – съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция и 75 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№10014/2022 г. по описа на ПРС, XIV гр. състав.

С първата въззивна жалба се иска отмяна на решение №4894 от 01.12.2023 г. като незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон или същото да бъде обезсилено като недопустимо. Неправилно е прието, че ищецът притежава лиценз за производство и пренос за топлинна енергия на територията на гр. П. Не е доказано да е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

Претенцията на ищеца в исковата молба е единствено за начислена битова гореща вода и за начислена такса топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като претенцията не е конкретизирана и се претендира главница в общ размер от 1605.25 лв. В заявлението в заповедното производство не е ясно главницата какво точно включва и на основание на какво е начислена тази сума. В жилището е монтиран водомер за гореща вода, като не са налице предпоставките за служебно начисляване. Сочи се, че решението е недопустимо, поради липса на иск, като моли да бъде обезсилено. Претендира разноски.

С втората въззивна жалба се иска да се отмени решение №755 от 20.02.2024 г. като незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон или се иска същото да бъде обезсилено като недопустимо. Недопустимо е да се постановяват две решения на съда по едно и също дело. Второто решение няма как да е неразделна част от първоначалното, тъй като има съвсем различен диспозитив и мотиви. Излагат се съображения във връзка с недопустимостта на решението, като същевременно се навеждат съображения и по отношение на първоначалното решение, изложени и в първоначалната въззивна жалба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.3 от ГПК е постъпил писмен отговор от „**********“ ЕАД, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна, решението на първоинстанционния съд - правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

От третото лице помагач „**********“ ЕООД не е постъпил отговор на въззивните жалби.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва 2 да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

По доводите за недопустимост на съдебния акт (в частност - на решение №755 от 20.02.2024 г.) – същите са неоснователни. Съдът е бил своевременно сезиран с молба за поправка на очевидна фактическа грешка и се е произнесъл със съдебен акт в съответствие с чл.247, ал.4 ГПК. Със също такъв акт – решение - се е произнесъл и в съответствие с дадените указания на ПдОС, като е постановил и решение №1566/09.04.2024 г., отстранявайки констатирана друга фактическа грешка. Доводите на страната, че съдът не е следвало да постановява второ решение, са в противоречие със закона и не следва да се обсъждат.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед наведените в жалбите въззивни основания, настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 153, ал.1 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „**********“ ЕАД, с ЕИК: ********, против Н. П. П., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1605.25 лева – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. – 30.09.2021 г. и 167.95 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.09.2021 г. за обект, находящ се в гр. **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №5101/13.07.2022 г. по 3 ч.гр.д. №10014/2022 г. по описа на ПРС, XIV гр. състав.

Ищецът твърди, че в качеството си на електроснабдител притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П.

Сочи, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия на потребителя се извършва при общи условия. Ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, има качеството на клиент на топлинна енергия и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение на топлинна енергия, както и да заплаща месечните дължими суми за доставянето на енергията. Сочи, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, дружеството е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „*******" ЕООД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за гореща вода на обща стойност 1773.20 лв., включваща главница в размер на 1605.25 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. - 30.09.2021 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2021 г. - 07.07.2022 г., в размер на 167.95 лв.

Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално Наредбата за топлоснабдяването (НТ). Доколкото обектът на потребление се намира в сграда в режим на етажна собственост, топлинната енергия се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.

Ищецът излага, че в настоящия случай клиентът – ответник не само, че не е монтирал съответстващ уред за измерване на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване в имота си, но не е осигурил и достъп до имота си за отчет. Моли се за уважаване на предявените обективно кумулативно съединени установителни искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на ответника Н. П., с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове и се моли за тяхното отхвърляне.

Сочи се, че не става ясно от исковата молба какво точно претендира ищеца, дали дължимите такси за битова гореща вода или топлинна енергия за отопление на процесният имот. Излага се, че не става ясно дали таксата за топлинна енергия е включена към исковата претенция или не, както и какъв е размерът и как се начисляват същите в случай, че е включена и претендираната главница. Твърди се, че за процесния имот бил извършен физически отчет на измервателните уреди на битова гореща вода от служител на третото лице помагач и били отчетени количества на реално изразходвана гореща вода в размер на 0 куб.м. Следователно няма реално разпределена гореща вода в имота към 03.12.2021 г., тъй като процесния период е бил преди датата на отчета. Към 03.12.2021 г. в имота имало два броя водомери, които били монтирани още към 2013 г., не можело да се отговори на въпроса дали 4 същите отчитат точно. Ответницата се позовава на приключилото с влязло сила решение по гр. д. №10874/2021 г. на Районен съд - Пловдив. Сочи, че по отношение на начислената такса за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, не оспорва дължимостта на същата, но оспорва размера на дължимата сума. Настоява за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Както е посочено и от първостепенния съд, по ч.гр.д. № 10014/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV гр.състав, образувано по депозирано от „**********” ЕАД – гр. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е издадена такава против жалбоподателката.

Налице е идентичност на сумите, предмет на настоящото производство, и тези, за които е издадена заповед от 13.07.2022 г. Обстоятелствата, които се посочват, са идентични. Заповедта е връчена редовно на длъжника, като поради постъпило възражение по чл. 414 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал.1 ГПК, което е и направено в законоустановения едномесечен срок. Ето защо искът е допустим.

От жалбоподателката се твърди, че претенцията на ищеца е за начислена битова гореща вода и за начислена такса за топлинна енергия, но не е посочен размера на всеки от исковете. Такива възражения са направени още с отговора на исковата молба, но съдът не се е произнесъл. Жалбоподателката не оспорва претенцията за такса за отопление, но оспорва да е ползвала битова гореща вода.

Претенцията на ищеца обаче е за доставена топлинна енергия, като по този начин е формулирано и искането в заявлението. Съгласно чл.140а от ЗЕ, общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. По какъв начин става разпределението, е посочено в следващите текстове от същия закон и в Наредбата за топлофикацията. Действително, топлинната енергия включва два компонента, но сам по себе си този факт не води до нередовност на исковата молба. Още повече, че сумите са били конкретизирани помесечно в приложеното препис – извлечение по сметка. Ето защо не се възприе довода на жалбоподателката в тази насока.