Решение № 173 от 09.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500441 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е решение № 548, постановено в закрито съдебно заседание на 23.04.2024 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. № 1032/2024 г., с което е оставена без уважение жалба с вх. № 8807/11.03.2024 г., подадена от присъединения взискател „А.В.П.“ЕООД-гр.П. против разпределение от 8.03.2024 г., изготвено от ЧСИ К.П. по изп.д. № */* г., на сумата 51 416,49 лв. с вкл. ДДС, получена след публична продан на недвижим имот самостоятелен обект в сграда д идентификатор **, ведно със съответните идеални чести от общите части на сградата, както и ведно с 1,759% идеални части от поземлен имот с идентификатор **

Жалбоподателят „А.В.П.“ЕООД-гр.П., присъединен взискател в изпълнителното производство, моли по съображения, изложени в жалбата с вх. № **/17.05.2024 г., решението да бъде отменено като неправилно, като бъде отменено и потвърденото с него разпределение.

Ответниците по жалбата „К.и.к.“ООД-гр.С. (взискател в изпълнителното производство), „Т.б. Д“АД-гр.С. (взискател в изпълнителното производство), 1

Т* на Н** (взискател в изпълнителното производство), Община А.

(присъединен взискател в изпълнителното производство), „Б.Д.**“АД-гр.С.

(взискател в изпълнителното производство), „Е.*“ЕООД (в несъстоятелност)гр.А. (длъжник в изпълнителното производство), „Б.**“ЕООД-гр.А. (длъжник в изпълнителното производство),

„К.к.“ЕООД-гр.А.

(длъжник в изпълнителното производство) и О. Х. К. (длъжник в изпълнителното производство) не са взели становище по нея.

П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 11.03.2024 г. от „А.В.П.“ЕООД-гр.П., присъединен взискател в изпълнителното производство, е подадена чрез ЧСИ К.П. до ОС-П. жалба с вх. № 8807 против разпределение от 8.03.2024 г. по изп.д. № */* г. на сумата 50 098,98 лв. (плюс 1 317,51 лв. ДДС), представляваща продажна цена на СОС с идентификатор **. Жалбоподателят твърди, че разпределението следва да бъде отменено като неправилно. Твърди, че по неправилен начин са посочени вземанията, подлежащи на удовлетворяване по изпълнителното дело, както и редът за удовлетворяването им съобразно императивните разпоредби на чл.

136 от ЗЗД. Заявява, че разпределението е необоснова и неясно. Твърди, че от съдържанието на разпределението не става ясно какви са вземанията на всеки един от взискателите към момента на разпределението – главница, лихви или разноски, вида на разноските и техния размер, данъци и пр., какъв е редът за удовлетворяване на притезанията (посочване на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД) и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях, както и че не е ясно как е изчислен коефициентът, послужил като база за определяне размера на сумите в отделните редове привилегии. Твърди, че към разпределението на суми липсва сметка за размера на дълго по чл. 79,ал.1 от ЗЧСИ, като по изпълнителното дело ЧСИ не е изготвил постановление за разноски. Твърди, че неправилно ЧСИ е включил в първи ред сумата от 1 424,56 лв., представляваща вземане на ЧСИ за невнесени от взискателя такси по ТТРЗЧСИ, в това число и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 104,01 лв. Заявява, че само когато авансовите такси са внесени предварително от взискателя те се ползват с привилегията по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД и представляват разноски по изпълнението, но когато ЧСИ не е събрал авансово таксите, те вече не се дължат на взискателя, а на ЧСИ, поради което 2 и не следва да се третират със същата привилегия, както ако бяха сторени от взискателя, и затова ЧСИ не може да се позове на привилегията по чл.

136,ал.1,т.1 от ЗЗД и неправилно авансовите невнесени такси в размер на 1 424,56 лв. са третирани като привилегировано вземане и са включени в първи ред. Твърди, че по изпълнителното дело обект на принудително изпълнение са освен продаденият имот и други имоти, спрямо които са извършвани и все още се извършват изпълнителни действия, и не става ясно в случая коя част от тази сума са разноски, които действително се ползват с привилегията по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД, т.е. са разноски по принудителното изпълнение, които съгласно разясненията по т.6 от ТР от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК представляват разноски по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. Твърди, че от таблицата, съдържаща описанието на таксите, които биват включени от СИ в тази сума, не става ясно коя отделна такса за какъв принудителен способ е била начислена. Заявява, че от таблицата е видно, че в нея преобладават такси по т.31 от ТТРЗЧСИ, всяка от които с различен размер, а тази точка предвижда допълнителните разходи на СИ, в това число, но не само, за 31. Твърди, че неправилно СИ в общата сума 1 424,56 лв. е включил и съответния размер на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 104,01 лв. Твърди и че ЧСИ е определил неправилно размера на дълга, който следва да бъде определен към датата на изготвяне на разпределението, тъй като съгласно разпоредбата на чл.

136,ал.2 от ЗЗД правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда, като наличието на променлива компоненталихвите следва да бъде взето предвид при изготвяне на обжалваното разпределение. Заявява, че по неправилен начин е изчислена и дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Моли разпределението да бъде отменено и преписката да бъде върната на ЧСИ със задължителни указания, евентуално, да бъде извършено от съда ново разпределение.

С решение № 548/23.04.2024 г. окръжният съд оставя жалбата без уважение като неоснователна. Съдът приема, че в изготвеното разпределение не са налице пороци относно неспазване реда на привилегиите. Съдът приема, че ЧСИ е определил изчерпателно кои са взискателите по изпълнителното дело, размера на вземането на всеки от взискателите към датата на 3 разпределението с посочване по вид – главница, лихви, разноски, както и сумите, които следва да бъдат изплатени на взискателите по делото. Съдът намира, че при изготвяне на разпределението след постъпване на информация за актуалния размер на вземанията на взискателите, ЧСИ е определил кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им съгласно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, като е определил каква сума се полага за пълно или частично погасяване на всяко едно от тях. Съдът приема, че посочените в протокола суми са определени по вид и по размер и дават достатъчна яснота и прегледност относно това каква част точно от задължението се погасява с тях и на какво основание се дължат. Съдът преценява като неоснователни възраженията на жалбоподателя-присъединен взискател за незаконосъобразност на разпределението поради включване на начислените и дължими такси по ТТРЗЧСИ. Съдът приема, че правилно с обжалваното разпределение в първия ред на вземанията с привилегия на основание чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД е включена сумата 1 424,56 лв. такси по ТТРЗЧСИ. Съдът посочва, че е видно от протокола за предявяване на разпределение, че същите са представени в табличен вид с посочени основание съгласно съответната точка от ТТРЗЧСИ, размер на погасената сума, размер на дължимата сума. Съдът посочва, че в протокола за предявяване на разпределението е посочена сумата, върху която е начислена дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, и тя съответства на сумата, която е събрана за взискателя „К.и.к.“ООД в качеството му на частен правоприемник по договор за цесия на „Б.“ООД, в рамките на разпределението. Съдът преценява като неоснователно и възражението на жалбоподателя, че същите неправилно са включени в първи ред, тъй като не са платени от взискателя.

Съдът посочва, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се ползва с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД и заедно с неплатените авансови такси и разноски е от първи ред. Съдът посочва, че авансовите неплатени такси в полза на ЧСИ съставляват разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл.

136,ал.1,т.1 от ЗЗД, начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят, като съответстват на предприето изпълнително действия (ТР № 2/2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК). Съдът намира за неоснователно и оплакването в жалбата относно липсата на изготвена сметка за размера на дълга съгласно чл. 79 от ЗЧСИ. Съдът посочва, че както е посочено в мотивите 4 по т.2 от ТР №3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГТК, в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който СИ трябва да се произнесе за разноските и постановление за разноски е всеки акт на СИ, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, поради което липсата на отделен документ с произнасяне от ЧСИ относно общия размер на разноските не обосновава незаконосъобразност на изготвеното от него разпределение, именно в което се съдържа и произнасянето на ЧСИ относно размера и събирането на начислените към момента на изготвянето на постановлението такси в производството по принудителното изпълнение. Съдът преценява, че не следва да обсъжда възражение дали по този начин се ощетяват първоначалният взискател и длъжникът, чийто имот е продаден, тъй като жалбоподателят не може да предявява чужди права в съда и да защитава чужди интереси, а съответните страни не са подали жалба против извършеното разпределение. Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за това, че СИ е определил неправилно размера на дълга поради наличието на променливи компоненти (лихвите) и неяснота към коя дата са изчислени те, защото в обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно вземанията на всеки от взискателите, като те са конкретизирани по пера, размер и произход, а за законната лихва към всяко главно вземане изрично е вписано, че тя е определена към 8.03.2024 г. – датата на изготвяне на разпределението. Затова окръжният съд оставя без уважение жалбата.

Жалбоподателят „А.В.П.“ЕООД-гр.П. е уведомен за решението на съда на 10.05.2024 г. и на 17.05.2024 г. е подадена жалбата до ПАС с вх. № **.

Твърди, че решението на окръжния съд е неправилно. Изложени са съображенията за неправилност на разпределението, вече изложени в жалбата до окръжния съд, като се твърди, че окръжният съд е направил неправилни изводи при тяхното разглеждане, с оглед на които ги е приел за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. Видно от изпратената документация на изп.д. № */* г. на ЧСИ К.П., на 14.02.2024 г.

ЧСИ е изпратил до страните по делото съобщения, че на 8.03.2024 г. ще бъде предявено разпределение на предложената от купувача-взискател „А.В.П.“ЕООД сума в размер на 50 098,98 лв. плюс 1 317,51 лв. ДДС от 5 извършена публична продан на имущество на длъжника „К.к.“ЕООД – СОС в гр. А. с идентификатор **. На 19.02.2024 г. ЧСИ е изготвил сметка за разноските (л.7521-7524), както и фактура за разноските (л.7525-7527). На 8.03.2024 г. с протокол за предявяване на разпределение (л.7550-7554) ЧСИ П. предявява разпределението на сумата, изготвено на основание чл. 495 от ГПК, съгласно която разпоредба взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Видно от така изготвеното разпределение, в него е посочено кои конкретно са страните по делото (взискатели и длъжници), какви вземания включва към този момент задължението по делото (вземанията на всеки от взискателите, посочени със суми за главница и законна лихва, изчислена до датата 8.03.2024 г.) и какви са таксите и разноските по делото съгласно ТТРЗЧСИ с включен ДДС. Тъй като сумата от публичната продан е недостатъчна за изплащане на общия размер на задължението на длъжника „К.к.“ЕООД към този момент, ЧСИ посочва конкретно и ясно в шест точки какви суми се разпределят. В точка 1 е посочена сумата 1 317,51 лв., която се разпределя на държавата чрез Т* на Н**-П. за дължим ДДС за продажбата на идеалните части от ПИ съгласно привиленияга по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД. В точка 2 е посочена сумата 1 424,56 лв., която се разпределя на ЧСИ съгласно привилегията по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД, в това число и по т.26 в общ размер на 1 104,01 лв., а именно вземания за такси и разноски по принудителното изпълнение, разпределени по вид, основание и размер в таблица, в която те са ясно и конкретно посочени и с оглед техните видове се касае за изпълнението върху конкретния имот. В точка 3 се разпределя сумата 7,50 лв. на АВ-ИР за ДТ за вдигане на възбрана на изнесения на публична продан недвижим имот (идеални части от ПИ) съгласно привилегията по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД. В точка 4 е разпределена сумата 7,50 лв. на АВ-ИР за ДТ за вдигане на възбрана върху изнесения на публична продан недвижим имот (СОС) съгласно привилегията по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД.В точка 5 е разпределена сумата 2 263,02 лв. на Община А. за данък недвижими имоти за продадените недвижими имоти, ведно с лихвите върху данъчните задължения съгласно привилегията по чл. 136,ал.1,т.2 от ЗЗД. В точка 6 е разпределена сумата 46 396,40 лв. на взискателя „К.и.к.“ООД за погасяване на част от вземането (част от законната лихва) съгласно привилегия по чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД 6