Решение № 95 от 24.06.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Свиленград, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200195 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Д.Б. (G.B.), родена на ********** година в град Грьонинген, Нидерландия, с персонален номер 106372592 от Нидерландия (Nederland), п.к. 9781 HD, град ***********************************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4597826 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл.

182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, тъй като не била собственик на автомобила към датата на деянието.

В съдебната фаза жалбоподателят Д.Б., редовно призована на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, не се явява.

1

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалвания ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, н е изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото и тъй като на посочения в Жалбата адрес жалбоподателят Д.Б. не е намерена.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 10.03.2021 година в 14.46 часа по автомагистрала (АМ) „Марица” при км. 110+100, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 642/13, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока от АМ „Тракия” към ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Kia”, модел „Cee D” с регистрационен номер ***********, със скорост 101 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена стойност на скоростта 41 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП .

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4597826 на името на жалбоподателя Д.Б.. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № Iз-305 от 04.02.2011 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установената скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.

2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя Д.Б. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. Няма 2 данни в кориците на делото кога е връчен ЕФ на лицето, респ. няма данни да е предоставена писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 10.03.2021 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя Д.Б., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.

1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. В Протокола за налични имената, длъжността и подписа на проверилия го Началник на структурното звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 10.03.2021 година, времето (10.20 часа до 17.15 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – АМ „Марица” при км. 110+100, за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 - 60 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични три снимки, на които е виден автомобил. От същите се установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 104 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч.

От представения Протокол № 5-52-20/15.04.2 0 2 0 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 642/13, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен 3 тип, вписан под № 4835 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят Д . Б . не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а г о обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград (след изпращането му по подсъдност от Районен съд – Хасково).

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) (след изпращането й по подсъдност от Районен съд – Хасково) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Съдът счита, че Жалбата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на чл. 59 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, тъй като при липса на данни кога е уведомен жалбоподателят Д.Б. за ЕФ, следва да се приеме, че Жалбата е в срок, тъй като в тежест на ответника по Жалбата, т.е. на АНО, е да докаже, че евентуално е просрочена, т.е. не е подадена в срок. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писма с вх.рег.№ 2359 от 22.03.2024 година и с вх.рег.№ 2934 от 11.04.2024 година, и от Разпечатка от АИС-АНД, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът 4 излага следващите правни съображения, идентични до някъде с тези, наведени в Жалбата:

1. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, ЕФ се издава на собственика, или на този, на когото е предоставено МПС. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В конкретния случай за извършеното нарушение АНО е приел, че е извършено от Д.Б., която в 14-дневен срок от получаване на ЕФ не е посочила, на кого е предоставила управлението на автомобила.

Съдът служебно извърши справка относно собствеността на процесното МПС към датата на деянието по линията на международното сътрудничество чрез ГПУ – Свиленград, от която стана ясно, че към момента на заснемане (извършване) на нарушението, жалбоподателят Д.Б. вече не е била собственик на заснетия в нарушение автомобил. Т.е. считано от дата 23.02.2021 година Д.Б. не е собственик на автомобила, с който е било извършено нарушението.

При това положение дори и при получаване на ЕФ същата не е имала задължение, нито е могла да предположи кой е управлявал автомобила на посочените в ЕФ дата и място. При конкретната хипотеза не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като законодателят е предвидил подаване на Декларация от собственика на автомобила, който е бил заснет в нарушение, когато друго, различно от него лице, го е управлявало. Цитираната хипотеза обаче изисква водачът на МПС, който е различен от неговия собственик, да го е управлявал към момента, когато собствеността не е била вече прехвърлена на друго лице. В случая жалбоподателят Д.Б. няма как да подаде изискуемата от закона Декларация, тъй като към момента на заснемане на нарушението не е била собственик на автомобила (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение) и няма откъде да знае кой го е управлявал. Т.е. в конкретния случай Съдът счита, че авторството на нарушението не е установено в настоящото производство.

В подкрепа на изложеното и е фактът, че жалбоподателят Д.Б. няма регистрирани преминавания на държавната граница на Република България през определените за това места за периода от 01.03.2021 година до 31.03.2021 година, което е видно от Справките на РУ – Свиленград, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” при МВР.

Констатираното съставлява основание за отмяна на обжалвания ЕФ като 5 неправилен.

2. На следващо място липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по постъпилата Административнонаказателната преписка (АНП) снимков материал има снимки и е посочен номер на АТСС, но регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява, не се вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година .

Изложеното определя снимките като обективно негодно веществено доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.

Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на снимките не се вижда регистрационният номер на автомобила. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ”, който не е част от посочените снимки, а е обективиран на отделен лист е посочена дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно средство, място на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на уреда, както и отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това приложението към снимковия материал е неподписано, липсват и задължителните за АТСС географски координати на пътния участък. За посочените писмени данни на лист „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на задължението на АНО по чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за Съда.