Решение № 4997 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4997 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100507145 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Л. П. И., молител в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва първоинстанционното решение с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.

Развива подробни съображения в подкрепа на сочените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи молбата му за съдебната му защита с налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН, като му присъди и сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В. В. С., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, оспорва същата като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, като излага подробни съображения в 1 подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба на молителя без уважение като неоснователна, като потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира сторените деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа отговора си и оспорва въззивната жалба като неоснователна. Пледира за оставянето й без уважение, като претендира сторените деловодни разноски по представен списък.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Л. П. И. срещу В. В. С..

В молбата се излагали твърдения, че с ответницата са съжителствали като съпрузи до месец април 2022 г., родители са на детето Е. Л. И., роден на **** г., и спорели относно мерките за упражняване на родителските права спрямо него. Твърдял, че по негова искова молба било образувано и по между им било висящо гражданско дело № 49690/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, с предмет чл.

127, ал. 2 от СК. Твърдял, че на 07.12.2022 г., докато с детето Е. били на разходка, ответницата нахлула в дома, където живеела и майка му С.М., находящ се на адрес гр.

София, ул. **** и предизвикала скандал. Около 18.15 часа, те с детето влезли във входа, където живеела М., тъй като имали предварителна уговорка да я посетят, като чули от дома й викове и той разпознал гласа на ответницата. Заварил ответницата в апартамента, тя крещяла, че си иска детето, миришела силно на алкохол, а майка му стояла уплашена и объркана. Когато попитал ответницата какво прави там, Е. също я видял и започнал да плаче, да я удря и рита. Тогава ответницата се ядосала, грубо дръпнала детето и го хвърлила на земята. Майка му вдигнала детето и го извела, като го успокоявала, докато той самият се опитвал да изведе ответницата от апартамента.

Твърди, че докато правел това, почувствал силна и внезапна болка в крака, като ответницата започнала да го удря с някакъв предмет, да го рита, да го заплашва и обижда. Усетил, че по крака му тече кръв, но не обърнал внимание, защото майка му му казала да повика полиция. Обадил се на 112 около 18.20 часа и когато на място дошли полицаи, видели, че детето се е скрило под леглото. На следващия ден се снабдил с медицинско удостоверение за причинените му травми-рана и охлузване.

Правел искане за издаване на заповед за защитата му с мерките по чл. 5, ал. 1от ЗЗДН.

Ответницата оспорвала молбата и обстоятелствата, изложени в нея, като излагала собствени фактически твърдения.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след 2 като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установена следната фактическа обстановка :

Между страните не е спорно, че въззивникът Л. П. И. и въззиваемата В. В. С. са бивши съжители и родители на малолетния Е. Л. И., роден на **** г.. Не е спорно също, че страните са трайно разделени и имат спорове относно местоживеенето на детето, родителските права спрямо него и режима му на контакти с другия родител, както и относно издръжката му. Няма спор и относно това, че от края на месец юни 2022 г. детето Е. живее и се отглежда от своя баща.

По делото въззивникът е представил две декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с идентично съдържание-листове 10 и 20 от делото.

На 19.12.2022 г. в полза на молителя била издадена заповед за незабавна защита, с която ответницата била задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо него.

От представеното съдебномедицинско удостоверение № 505.12/2022 г., при прегледа на въззивника, проведен на 08.12.2022 г. в 13.00 часа, били констатирани следните травматични увреждания : разкъсно-контузна рана и охлузване на лявата подбедрица, други две ивичести охлузвания на лявата подбедрица, с които му било причинено болка и страдание. Тези наранявания се дължали на тангенциалното действие на предмети, притежаващи в контактуващите си повърхности подчертано ограничени, изпъкнали, драскащи елементи, като морфологичните увреждания не позволявали с категоричност да се идентифицират въздействащите повърхности.

Всички описани травматични увреждания са с давност от порядъка на часове до едно денонощие, което съответствало на времето, посочено от пострадалия. При прегледа си въззивникът заявил, че пострадал от физическо насилие на 07.12.2022 г. около 18.20 часа от страна на майката на детето му, която с някакъв предмет е наранила (разпрала) лавата му подбедрица; крачолът на анцунга му бил разкъсан на това място, имал кървящо нараняване.

По делото са представени и жалби на С.К. М. и на въззивника, подадени от тях до Началника на 6 РПУ София, в които двамата поотделно описват следната обстановка : Около 18.00 часа на 07.12.2022 г. в дома на М. на адрес гр. София, ул.

„****, пристигнала въззиваемата, започнала силно да чука и рита вратата. М. била сама, като първоначално решила да не отваря, но когато ритането на вратата и чукането продължило, погледнала през шпионката, но не могла да различи лице, видяла само шапка с козирка. Открехнала вратата и въззиваемата нахълтала вътре.

Миришела на алкохол, започнала да обхожда помещенията и да крещи „Къде е Е.?“, като изглеждала афектирана и с безумен поглед. След няколко минути пристигнал въззивникът с детето на страните. И. предварително говорил с майка си-С.М., след 3 разходката си да я посетят. Въззивникът и детето Е. влезли във входа около 18.15 часа, като чули повишени гласове и И. разпознал гласа на С.. Заварил я в апартамента да крещи, че си иска детето. Според М., И. не очаквал въззиваемата да е там и когато попитал М. какво прави тя там, С. му отвърнала, че си иска детето. Тогава Е. започнал да плаче с глас и да се държи истерично, като ритал и удрял майка си. Въззиваемата дръпнала детето и го тръшнала на земята. М. вдигнала детето, за да го успокои, докато въззивникът се опитвал да я изведе от жилището. Тя се хванала за вратата и на И. му било трудно да я укроти и двамата да излязат пред апартамента. Тогава М. видяла, че от крака на сина й тече кръв, а крачолът на анцуга ме у скъсан, изплашила се и му казала да се обади в полицията. Детето започнало да крещи и се скрило под леглото.

Когато дошли служителите на полицията, Е. все още бил под леглото, плачещ и изплашен. Според въззивника, докато се опитвал да изведе въззиваемата от дома, усетил силна и внезапна болка в крака, усетил, че се стича кръв, но не обърнал внимание, защото чул майка си да му казва да вика полиция. Той се обадил на полицията около 18.20 часа и когато полицаите дошли, детето се било скрило под леглото. Въззивният съд приема изложените в посочените жалби обстоятелства, като обяснение на въззивника и на свидетелката С.М., които ползва не за да изгражда фактическа обстановка по делото, а за съпоставка с твърденията им, изложени впоследствие в сезиращата съда молба и уточненията към нея, както и с показанията на свидетелката М..

Останалите писмени доказателства – съдебно-медицински удостоверения № 394.11/2022 г. и № V-96/2021 г.; жалба на въззивника до Дирекция „Социално подпомагане“ Красно село, Отдел „Закрила на детето“, служебна бележка от 21.09.2022 г., въззивният съд не обсъжда като неотносими към предмета на доказване по делото.

Въззивният съд, като прецени показанията на свидетелите С.К. М., майка на въззивника, и М. В. С., сестра на въззиваемата, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите им, касаещи личните впечатления на тези свидетели за правно релевантните факти по делото.

С показанията си свидетелката М. установява, че към процесната дата тя и синът й – въззивникът Л. П. И., се грижили за детето на страните – Е., като заедно обитавали дома на свидетелката на адрес в гр. София, ул. „****. Към този момент въззиваемата живеела отделно и една вечер, преди Коледа 2022 г. тя дошла, докато свидетелката била сама и почукала на вратата й. По това време синът й внукът й били на разходка. М. се притеснила как ще реагира внука й, ако види майка си, и казала на въззиваемата, че детето го няма, че е навън, при което В. С. й заявила, че ще го изчака вътре, избутала я от вратата и влязла в жилището. Тя обиколила всички помещения в апартамента и тъкмо се канела да седне на дивана, въззивникът и детето се върнали. Е.

4 като видял майка си се стреснал и започнал да пищи, като се отскубнал от нея, а когато тя го хванала за втори път и му казала, че ще се прибират, избягал от нея в детската стая. Дотогава синът й оставял багажа си и дошъл в стаята при тях, но като видял въззиваемата я попитал какво прави там. В. заявила, че е дошла да вземе детето, при което Л. я подканил да напусне дома, казал й че цяла година не се е сетила за детето и да излиза от дома му, като я хванал за подмишницата. В. заявила, че никъде няма да ходи и започнала да го налага с юмруци. През цялото време детето виждало какво става и викало „тати,тати..“. Тогава свидетелката хванала другата ръка на въззиваемата и двамата започнали да я дърпат към изхода. В. се съпротивлявала, запъвала се назад, като й замирисала на алкохол. След като я изкарали от жилището, въззивникът казал на свидетелката, че ще повика полиция, а тя да отиде при детето, като заключил входната врата, така, че свидетелката и детето останали в жилището, а страните пред него. Свидетелката възприела, че В. останала пред входната врата, а синът й отишъл някъде, според нея-за да се обади на полицията, като след известно време Л. М. се прибрал в жилището, взел си яке и казал на свидетелката, че ще изчака полицията навън. Излязъл и отново заключил входната врата зад себе си. Малко след това, някой започнал да удря и рита входната врата, като била убедена, че това е въззиваемата, защото я чувала да вика „Ти сега ще видиш какво ще ти се случи на теб и майка ти“. След пристигането на полицията, единият от тях отишъл при детето, което се било скрило под леглото, за да му каже да излезе. Питали ги искат ли помощ, за да закарат детето в болница. Едва тогава Л. И. се оплакал, че го боли крака и че му тече кръв. Признава, че синът е осъждан „условно“ за престъпления от общ характер, като му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, но твърди, че не знае за какво престъпление е осъден въззивникът, тъй като не се била интересувала. В останалата част въззивният съд не кредитира показанията на свидетелката М., доколкото не възпроизвеждат конкретно възприети от нея факти, а пресъздават нейните оценки за състоянието на въззиваемата (…нервна, неадекватна…) и предположения за местоположението на страните, след като С. е изведена от жилището (тя беше пред входната врата, а той е тръгнал сигурно по коридора да вика полиция…), за това, кой е удрял вратата (…В. започна със страшни удари да удря по вратата…сигурна съм, че В. удряше вратата…). Поради това в тези си части, показанията на тази свидетелка нямат доказателствена стойност и не следва да бъдат взети предвид от съда при произнасянето му по спора. Също така, въззивният съд не обсъжда показанията на същата свидетелка досежно поведението на внука й, доколкото липсва искане за защитата на малолетния и тези обстоятелства се явяват ирелевантни в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5af1d0ef-a970-44c4-899d-8f7061d27e3c