Определение № 3402 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3402 гр. София, 22.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20258002103796 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

С решение № 74 от 29. 04. 2025 г. по в. гр. д. № 117/2025 г. на ОС – Разград е отменено решение № 793 от 17. 12. 2024 г. по гр. д. № 257/2024 г. на РС – Разград и вместо него е постановено решение, с което:

1/ са уважени предявените от Д. Н. И. против Д. Д. И., В. Ц. П. и Н. Г. П. искове с правни основания чл. 76 ЗН, като са обявени за недействителни по отношение на Д. Н. И. договорите за покупко - продажба, сключени с нотариален акт № 85 от 09. 11. 2018 г., т. VII, рег. № 11578, дело №1054/2018 г., с нотариален акт № 103 от 25.11.2020 г., т. VI, рег. № 9619, дело № 983/2020г. и с нотариален акт № 161 от 15. 12. 2022 г., т. VIII, дело № 1430/2022 г., между Д. Д. И. и В. Ц. П., през време на брака му с Н. Г. П., с предмет следните недвижими имоти: а/. нива в землището на [населено място], м. „ Д. “, с площ от 22340 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], номер по предходен план:***, б/ нива в землището на [населено място], м. „Л.“, с площ от 8999 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], номер по предходен план ***; в/ нива в землището на [населено място], м. „К.“, с площ от 5978 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], номер по предходен план ***;

2/ е уважен предявеният от Д. Н. И. против Д. Д. И., И. П. И. и Б. Й. И. иск с правно основание чл. 76 ЗН, като е обявен за относително недействителен по отношение на Д. Н. И. на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 189/24. 07. 2023 г., том IV, 1 рег. № 8431, дело № 739/2023 г., между Д. Д. И. и И. П. И., през време на брака му с Б. Й. И., с предмет следния недвижим имот: дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 756 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.);

3/. е прието за установено по отношение на В. Ц. П., Н. Г. П. и Д. Д. И., че Д. Н. И. е собственик на 2/6 идеални части от имотите, предмет на договорите за покупко - продажба, сключени с нотариален акт № 85 от 09. 11. 2018 г., т. VII, рег. № 11578, дело №1054/2018 г., с нотариален акт № 103 от 25.11.2020 г., т. VI, рег. № 9619, дело № 983/2020г. и с нотариален акт № 161 от 15. 12. 2022 г., т. VIII, дело № 1430/2022 г., а именно: а/. нива в землището на [населено място], м. „ Д.“, с площ от 22340 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], номер по предходен план:***, б/ нива в землището на [населено място], м. „Л.“, с площ от 8999 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], номер по предходен план ***; в/ НИВА в землището на [населено място], м. „К.“, с площ от 5978 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], номер по предходен план ***;

4/. е прието за установено по отношение на ответниците И. П. И., Б. Й. И. и Д. Д. И., че Д.

Н. И. е собственик на 2/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Разград, с площ от 756 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.);

5/. е допусната съдебна делба между Д. Н. И. и Д. Д. И., при дялове 2/6 идеални части за Д.

Н. И. и 4/6 идеални части за Д. Д. И., на следните недвижими имоти: дворно място, находящо се в [населено място], общ. Разград, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, с площ от 756 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.); нива в землището на [населено място], м. „ Д. “, с площ от 22340 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], номер по предходен план:***; нива в землището на [населено място], м. „Л.“, с площ от 8999 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], номер по предходен план ***; нива в землището на [населено място], м. „К.“, с площ от 5978 кв.м., нанесена като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], номер по предходен план ***.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ответницата Д. Д. И., чрез пълномощника й адв. М. Р. М.. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставени процесуалноправни и материалноправни въпроси.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата Д. Н. И., чрез адв. Й. Ц. К., с който се изразява становище, че поставените въпроси са разрешени от окръжния в съответствие с практиката на ВКС. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

2

Въззивното решение е обжалвано и от ответниците И. П. И. и Б. Й. И., чрез адв. Ф. Н. С., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено решение, с което е уважен предявеният от Д. Н. И. срещу И. П. И. и Б. Й. И. иск по чл. 76 ЗН, като е обявен за недействителен по отношение на Д. Н. И., договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 189/24. 07. 2023 г., том IV, рег. № 8431, дело № 739/2023 г., между Д. Д. И. и И. П. И., през време на брака му с Б. Й. И., с предмет следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], общ. Разград, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 756 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), както и в частта, с която е уважен предявеният от Д. Н. И. срещу И.

П. И., и Б. Й. И. положителен установителен иск за собственост, като е признато за установено, че Д. Н. И. е собственик на 2/6 идеални части от дворно място, находящо се в [населено място], общ. Разград, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Разград, с площ от 756 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.).

Касаторите сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочените части.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата Д. Н. И., чрез адв. Й. Ц. К., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата Д. Н. И. и ответницата Д. Д. И. са наследници по закон на И. Д. И., поч. на 28.04.2022 г., като ищцата е негова преживяла съпруга, а ответницата - сестра. Бракът между ищцата и И. Д. И. е сключен на 22.01.1994 г. и е продължил 28 години, като от брака си същите нямат деца.

И. Д. И. и Д. Д. И. са наследници на Д. И. Х., починал на 16.03.1991 г., и М. К. Х., починала на 03. 09. 2007 г. Не се спори, че процесните имоти са били собственост на М. К. Х. и И. Д.

И..

Представеното по делото саморъчно завещание от 29. 03. 2004 г., оставено от М. Х. в полза на Д. И., с което се завещават процесните три имота, е подписано от завещателката, но не е написано от нея. С констативни нотариални актове № № 44/2013 г. и 47/2023 г. ответницата Д. И. е призната за собственик на процесните имоти на основание наследяване на майка си М. К. Х. по закон и оставено от същата саморъчно завещание.

Д. И. се е разпоредила с наследствените имоти в полза на трети лица, с договори за покупкопродажба, както следва: с н.а. № 85/9. 11. 2018 г., с н.а. № 103/25. 11. 2020 г. и с н.а. № 161/15. 12. 2022 г. е продала на ответника В. Ц. П., през време на брака му с Н. Г. П., трите земеделски имота. С н.а. № 189/24. 07. 2023 г. продала на И. П. И., през време на брака му с Б. Й. И., дворното място в [населено място].

3

За имота с административен адрес [населено място], [улица] ответницата Д. И. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ на 11.02.2013 г., като е вписала, че имотът е съсобствен между нея и брат й И. Д., при равни права . Видно от представените по делото квитанции, същата е платила данък и такса по ЗМДТ за периода 2019 г. - 2023 г.вкл.

Според показанията на свидетелката Т. С., ищцата и покойният И. И. са обработвали 1/2 от дворното място в [населено място], като сеели домати и краставици, а другата 1/2 реална част е била обработвана от семейството на Д. И.. Както Д. И., така и И. И. вземали рента за нивите – ответницата в пари, а И. И. – в натура (олио).

Според показанията на свидетелите на ответницата Д. И. – свидетелите Г. Г.-М. и К. Г., син на ответницата, Д. И. и майка й сеели в мястото ягоди, лук, чесън, а след смъртта на майката до 2010г. е виждала ответницата да обработва това място. От земеделските земи ответницата получавала рента. От Д. И. свидетелката знаела, че майка й е прехвърлила на нея всичко, което има. Според показанията на К. Г., приживе И. Д. И. ходел до дворното място (и преди, и след смъртта на баба М., която починала 2007 г.) и прибирал плодовете за ракия, вземал и зеленчуци. Рентата за земеделските земи вземала майка му Д. И., а вуйчо му вземал от олиото, което тя съхранявала в мазето. Според този свидетел М. Х. е уведомила сина си, че ще прехвърли всичко на дъщеря си и той не оспорил това нейно решение.

От правна страна въззивният съд е приел, че оставеното в полза на Д. И., от майка й М. И., саморъчно завещание е нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като текстът на завещанието не е написан от завещателката.

За недоказано е прието възражението на Д. И. за придобиване по давност на наследствената на брат й И. И. 1/2 идеална част от процесните имоти. Събраните по делото доказателства не установяват Д. И. да е завладяла наследствените идеални части от процесните имоти, притежавани от брат й И. И.. Дворното място в [населено място], [улица] обработвано и от семейството на брат й. Сключването на договори за аренда за земеделските имоти е действие на управление на съсобствени имоти и не доказва превръщане във владение на държането на чуждите идеални части. Не е установено само Д. И. да е установила и упражнявала фактическа власт върху дворното място и нивите, нито само тя да е прибирала рентата в пари и натура. Съобразено е и обстоятелството, че при издаване на констативните нотариални актове за собственост в полза на Д. И. през 2013 г. и през 2018 г., същата се е позовала само на завещанието, но не и на придобивна давност.

Прието е, че дворното място в [населено място] и трите земеделски имота, след смъртта на родителите на И. И. и Д. И., са останали в собственост на двамата наследника по закон, като всеки от тях е придобил по 1/2 идеална част. След смъртта на И. И. неговата 1/2 идеална част е наследена от съпругата му Д. И. – която получила 2/6 (2/3 от 1/2) идеални части, съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, и Д. И., която получила 1/6 ид. ч. по наследство от брат си И. И. и 1/2 ид.ч. по наследство от родителите си – общо 4/6 идеални части.

Съгласно чл. 76 ЗН сключените от Д. И. договори за покупко-продажба на наследствените имоти следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на Д. И.. Прието е, че целта на иска по чл. 76 ЗН е връщане на имотите в наследствената маса, а не на идеални части от тях, в който смисъл е и решение №60 от 05.02.2025г. по гр.д.№609/2024. на ВКС, II ГО.

4

Прието е, че като последица от уважаване иска за делба следва да бъдат отменени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, издадените в полза на Д. И., през 2013г. и през 2023 г., констативни нотариални актове за собственост в частта, с която същата е призната за собственик на процесните имоти за разликата над получената по наследство от майка си 1/2 идеална част.