Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 326 от 12.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 318/2025
Вид
Решение № 326
Подписан
12.10.2026
Състав
Димитър Миков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал. 1, ал. 2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал. 1, ал. 2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал. 1, ал. 2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14, изр. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 30 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.289 · Търговски закон
  • чл.302 · Търговски закон
  • чл.307 · Търговски закон
  • чл.658, ал.1, т.1 и т.7 · Търговски закон
  • чл.658, ал.1, т.1 и т.7 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Стара Загора, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20255500900318 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договори за ипотечен кредит от 19.04.2024г., 20.01.2025г., 13.02.2025г. и 30.04.2025г. „Ф.Г.“ ООД, което е регистрирана по надлежния ред (вписана в сайта на Б.Н.Б.) небанкова финансова институция, е предоставило на съкредитополучателите и солидарни длъжници „А.А.” ЕООД ЕИК ****, „А.Ц.” АД ЕИК ****, „А.Х.” ЕООД ЕИК ***** и „А.**” АД ЕИК **** кредити, в размер на EUR 3 000 000 /три милиона/ евро съгласно първия от горепосочените договори, EUR 300 000 /триста хиляди/ евро по втория, EUR 700 000 /седемстотин хиляди/ евро по третия и EUR 818 067 /осемстотин и осемнадесет хиляди и шестдесет и седем/ евро по последния от тях.

Съгласно горепосочените договори за ипотечен кредит и при определените в тях условия, съкредитополучателите са се задължили да върнат получените кредити, заедно с дължимите договорни лихви, на ежемесечни вноски както следва:

А/ Съгласно договора за ипотечен кредит от 19.04.2024г., в срок до 29.04.2027г., като първата месечна вноска е станала дължима на 29.05.2024г., а последната - на 29.04.2027г.

Б/ Съгласно договора за ипотечен кредит от 20.01.2025г., в срок до 20.01.2027г., като първата месечна вноска е станала дължима на 20.02.2025г., а последната - на 20.01.2027г.

В/ Съгласно договора за ипотечен кредит от 13.02.2025г., в срок до 1

13.02.2027г., като първата месечна вноска е станала дължима на 13.03.2025г., а последната - на 13.02.2027г.

Г/ Съгласно договора за ипотечен кредит от 30.04.2025г., в срок до 30.04.2027г., като първата месечна вноска е станала дължима на 30.05.2025г., а последната - на 30.04.2027г.

През първите месеци от течението на горепосочените договори длъжниците, макар и нередовно, са извършвали плащания за погасяване на задълженията си. След месец май 2025г. обаче, плащанията по всички договори спрели.

Твърди се, че този факт, касаещ четирите горепосочени договора за кредит с едни и същи длъжници и кредитор, като пряка своя последица води до значително неблагоприятно засягане на правата и законните интереси на кредитора „Ф.Г.“ ООД.

Към настоящия момент вече са предприети стъпки за защита на тези интереси, като е заведен и иск за обявяване в несъстоятелност на длъжника„А.Ц.” АД (по който е образувано т.д. № 1078/2025г по описа на СГС, VI-20 състав), което дружество според ищеца не е в състояние да обслужва задълженията си.

Във връзка с направените проучвания на правния статус на длъжниците станало известно, че с договор от 22.12.2021г. (с нотариално удостоверяване на подписите peг. № 19437 от 22.12.2021г. и на съдържанието - peг. № 19438, т.5, № 162 от 22.12.2021г. на Нотариус Н.Л., peг. № *** в Нотариалната камара) „А.Ц.” АД е продало притежавани от него 55 000 /петдесет и пет хиляди/ дружествени дяла от капитала на „А.Ц.***“ ЕООД ЕИК *****, които дялове са съставлявали 100% /сто процента/ от капитала на това еднолично дружество, на „В.К.“ ЕООД ЕИК ****. Продажната цена по сделката е била 9 000 /девет хиляди/ лева.

Имайки предвид, от една страна, че капиталът на прехвърленото „А.Ц.***“ ЕООД възлиза на 5 500 000 /пет милиона и петстотин хиляди/ лева, и от друга страна, че в капитала на същото дружество е била апортирана, видно от вписването в ТР по партидата на дружеството, сграда (СГРАДА с предназначение ХОТЕЛ, който съгласно Скица на сграда № 15-394242 10.09.2015г., издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С., представлява сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18 35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. С., район Младост, бул. Цариградско шосе, сградата е разположена в поземлени имоти с идентификатори: ***; *** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ по скица от 837 /осемстотин тридесет и седем/кв.м., брой етажи - 8, с предназначение - хотел, номер по предходен план - няма, стар идентификатор - ***;

***; ***; ***), чиято стойност на практика формира капитала на дружеството, както и факта, че „Ф.Г.“ ООД е кредитор на „А.Ц.” АД със значителни вземания, събирането на които е застрашено поради прекратените плащания от този и останалите длъжници, 2 счита, че за „Ф.Г.“ ООД е възникнал правен интерес да заведе искове за обявяване на нищожността на горепосочената сделка поради противоречие с добрите нрави (чл.26, ал.1 ЗЗД), както и за установяване на несъществуващо обстоятелство - вписаното (с вписване № 20220104140824) в търговския регистър прехвърляне на дяловете от капитала на „А.Ц.***“ ЕООД и нов едноличен собственик на капитала (чл.29 ЗТРРЮЛНЦ), като по този начин върне в патримониума на своя длъжник („А.Ц.” АД) както дяловете от капитала на „А.Ц.***“ ЕООД, така и сградата, която индиректно би представлявала едно допълнително обезпечение за кредиторовия интерес, ако собствеността върху „А.Ц.***“ ЕООД бъде върната на „А.Ц.” АД.

Излагат се съображения, че гореизложеното показва от една страна правния интерес на кредитора да заведе горепосочените искове, за да докаже, че сделката от 22.12.2021 г., с която са прехвърлени всички дялове от капитала на „А.Ц.***“ ЕООД е нищожна (и като следствие от това да бъде уважен и искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и бъде заличено, като несъществуващо, вписаното по партидата на „А.Ц.****“ ЕООД прехвърляне на дялове и нов едноличен собственик), като по този начин върне активи на значителна стойност в патримониума на своя длъжник „А.Ц.” АД, което дружество всъщност не е загубило собствеността върху дяловете от капитала на „А.Ц.***“ ЕООД, поради нищожността на сделката, с която тези дялове са били прехвърлени.

Съответно, ако това дружество-длъжник („А.Ц.” АД) бъде обявено в несъстоятелност, което ищецът счита за много вероятно, цялото негово имущество, включително капиталът на „А.Ц.***“ ЕООД (след като бъде възстановен в патримониума на„А.Ц.” АД), ще образува маса на несъстоятелността, от която да се удовлетворят неговите кредитори. Съгласно практиката на ВКС трето, неучастващо в дадена сделка лице, каквото в случая е „Ф.Г.“ ООД, има правен интерес от установителен иск за нищожност на сделката, ако правата му са засегнати, дори индиректно, от съществуването или несъществуването на породеното от сделката правоотношение (така в Решение № 155 от 19.03.2010г. по гр. д. № 4829/2008г. на ВКС» IV г.о.;

Определение № 426 от 22.02.2024 г. по т. д. № 793 / 2023 г. на Върховен касационен съд, II т.о. и др.).

От друга страна, гореизложеното обосновава и обезпечителна нужда на кредитора по отношение на горните искове, тъй като ищцовото дружество има вземания на значителна стойност, чието събиране е застрашено.

В тази връзка посочва, че искът за обявяване на нищожността на горепосочената сделка е (в най-лошия случай) вероятно основателен, тъй като стойността, на която са продадени дяловете от капитала на „А.Ц.***“ ЕООД, а именно 9 000 /девет хиляди/ лева, е повече от 600 /шестстотин/ пъти!!! пониска от стойността на дружествения капитал, съдържащ се в тези дялове, прехвърлен по силата на същата сделка.

В тази връзка ищецът цитира и подробно коментира съдебна практика, свързана със значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Имайки предвид горното, моли съда:

3

А/ Да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за продажба на дружествени дялове от 22.12.2021г. (с нотариално удостоверяване на подписите peг. № 19437 от 22.12.2021 г. и на съдържанието - peг. № 19438, т.5, № 162 от 22.12.2021 г. на Нотариус Н.Л., peг. № *** в Нотариалната камара), сключен между „А.Ц.“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ******, като продавач и „В.К.“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С.. **** - като купувач, с който договор „А.Ц.“ АД е прехвърлило на „В.К.“ ЕООД 55 000 /петдесет и пет хиляди/ дружествени дяла от капитала на „А.Ц.***“ ЕООД ЕИК *****, които дялове са съставлявали 100% /сто процента/ от капитала на това еднолично дружество, за сумата от 9 000 /девет хиляди/ лева; и Б/ След прогласяване на нищожността на горепосочената сделка, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на страните по сделката („А.Ц.“ АД ЕИК **** и „В.К.“ ЕООД ЕИК ****) и по отношение на „А.Ц.***“ ЕООД ЕИК *****, несъществуването на вписани по партидата на „А.Ц.***“ ЕООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С.. и.к. ******. обстоятелства - вписани прехвърляне на дружествени дялове и нов едноличен собственик на капитала (вписване № 20220104140824).

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника „А.Ц.“ АД, чрез временния синдик Борис Любенов Борисов, с който посочва, че за „А.Ц.“ АД е открито производство по несъстоятелност с Решение от 13.10.2025г. по т.д.

№1078/2025г. на СГС. На основание чл.658, ал.1, т.1 и т.7 от ТЗ синдикът представлява предприятието на длъжника и участва в производствата по делата на предприятието на длъжника. Правомощията на временния синдик са същите, като качеството му на „временен“ отчита единствено темпоралния момент на производството по несъстоятелност, а именно до провеждане на събрание на кредиторите за избор на постоянен синдик. В тази връзка лицето, представляващо „А.Ц.“АД в настоящото производство е именно временният синдик, респективно синдикът.

Счита исковата молба за допустима. Същата не е ограничена със срок, доколкото е заведена на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и е подадена от лице с правен интерес, а именно кредитор на продавача „А.Ц.“ АД по атакуваната сделка. По същество счита исковата молба за основателна.

Посочва, че тази позиция произтича, както от изложените в иска аргументи, така и от обстоятелство, че ако искът бъде уважен, имуществото на „А.Ц.“ АД ще се увеличи. Посочва, че с процесната сделка е отчуждено имущество на „А.Ц.“ АД, чиято стойност е 5 500 000 лева срещу насрещна престация от 9 000 лева. Наведените в исковата молба доводи са за накърняване на добрите нрави.

Излага съображения, че съгласно чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Неслучайно законодателят е използвал този термин. Идеята, вложена в думата „накърнява“, е да санкционира всяко едно противоречие с добрите нрави, независимо дали то е съществено или несъществено. Накърняване на добрите 4 нрави е всяко едно засягане на добрите нрави, независимо от значимостта и интензитета, чрез сделка, като последиците за това са нищожност. Позовава се на съдебна практика, като посочва, че в Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл.307 от ТЗ, чл.302 от ТЗ, чл.289 от ТЗ.

Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.