Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 25.01.2022, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 582/2021
Вид
Решение № 14
Подписан
25.01.2022
В сила
05.10.2022
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ловеч, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500582 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл.,чл.317 ГПК.

С решение № 270 от 25.10.2021 година, постановено по гр.дело № 950 по описа за 2021 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил предявените от Г. Ц. М., ЕГН **********, адрес: гр. Ловеч, ул. „Васил Левски" № 4, ап. 38 против „Обединена българска банка" АД, ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Витоша" № 89Б, искове за признаване за незаконно уволнението , извършено със Заповед № ВЗ-1269/31.03.2021 г. и неговата отмяна, възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението - „Мениджър връзки с МСП" в Дирекция, МСП - дистрибуция", регион Велико Търново и за заплащате на обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на 10 056,00 лв. за периода 01.04.2021 г. до 01.10.2021 г., ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до изплащането .Осъдил е ищцата да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото в размер на 200.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Против решението е подадена въззивна жалба от Г. Ц. М. с която обжалва решението като неправилно. Оспорва извода на съда, който е приел, че е била служител на „ОББ"АД клон Ловеч и съответно подборът е следвало да се извърши измежду служителите, заемащи длъжността длъжност „Мениджър връзки с МСП" в Дирекция „МСП-дистрибуция" единствено в клон Ловеч, а не измежду служителите в съответното структурно звено на ответника - „Регион Велико Търново", изпълнявали идентични трудови функции с ищцата.Като неправилен сочи и извода на РС, че в организационно и управленско 1 отношение централното управление в Ловеч има относителна самостоятелност, тъй като според приложеното по делото щатно разписание „централно управление - Ловеч" не съществува, а дейността на мениджърите връзки МСП от клон Ловеч не е свързана единствено методически с регионалния мениджър на „Регион Велико Търново", а се намират във функционална и йерархическа зависимост.

Изтъква, че съдебния акт е постановен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която сочи.

На следващо място, твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй като в приетите по делото като доказателства формуляри за оценяване изпълнението на длъжността по компетенции от ищцата и другия оценяван- Х.М.Д., оценките са дадени хипотетично, евентуалния клиент е посочен с индексите „х, х, х, х" и не е ясно как при това положение съдът е изследвал въпросните оценки и преценил дали са правилно поставени или не.Въпросните формуляри са били оспорени от ищцата в хода на процеса. Съдът е отказал на страната да допусне експертиза относно наличието на „Скайп“ кореспонденция между св.Ванев и останалите членове на комисията, както и да установи дали въпросните документи са били въведени в регистрационната системата на ответника на въпросните дати и дали са били регистрирани, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на постановения съдебен акт.

Във връзка с оплакванията на въззивника излага, че по делото няма твърдение, че ищцата е служител на „ОББ АД - клон Ловеч", а работодател на Г.М. по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е (било) юридическото лице Обединена българска банка АД, като т.н. клон Ловеч е структурно поделение, което не е клон по смисъла на чл. 17 от Търговския закон и това обстоятелство е видно по партидата на ответното дружество в Търговския регистър.

Изтъква, че съгласно представените, приети като доказателства: трудов договор и допълнителни споразумения към него, ищцата е била с място на работа в град Ловеч, Регион Велико Търново и именно това обстоятелство е от решаващо значение за законосъобразното провеждане на подбора.В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение 5/2019 от 26.10.2021 г. на ОСГК на ВКС, а цитираните от въззивника решения намира за неправилно интерпретирани и неотносими към спора.

Счита, че е процесуално недопустимо въвеждането с въззивната жалба на твърдението за хипотетичност на оценките при извършения подбор, което представлява посочване на ново обстоятелство, направено след преклузивния срок и като такова не следва да бъде прието за разглеждане.

Акцентира, че съдът правилно е приел, предвид характера на Заповед № ВЗ-3183 от 23.03.2021 г. и формулярите за оценка като частни документи, че правилата по чл.193 ГПК не са относими към тях и откриване на производство по оспорване на съдържанието и датата им е процесуално недопустимо, което е отразено в протокола от проведеното съдебно заседание на 14.09.2021 г. Излага доводи, че в конкретния случай, събраните по делото свидетелски показания по безспорен начин установяват, че коментираните документи действително са подписани от лицата, посочени като автори. А въпросът дали е извършен реален подбор е въпрос по същество на делото и е правен.

В заключение счита жалбата за неоснователна.

Като евентуално поддържа направеното в производството пред РС възражение за 2 прихващане.

В съдебно заседание Г. Ц. М. се представлява от адвокат Д.Н., който поддържа подадената жалба, а пълномощниците на „Обединена българска банка“АД- юрисконсулт Д.Ж. и юриск.А.К.-П. молят да бъде потвърден обжалвания акт.

От приложените доказателства по гр.дело № 950/2021 г. на Ловешкия районен съд, от събраните във въззивното производство писмени доказателства, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259 ал.1 ГПК за обжалване е спазен.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.

Ищцата Г. Ц. М. е предявила срещу „Обединена българска банка“АД обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ- за признаване незаконността на уволнение, извършено със Заповед №В3-1269/31.03.2021 г. и за отмяната , за възстановяването на заеманата длъжност, както и за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Ответникът е оспорил исковете.

От фактическа страна се установява следното:

По силата на трудов договор № 5159/26.08.2015 г. ищцата е назначена на длъжността кредитен консултант в „Сибанк“ЕАД, с място на работа Регион Северен централен-клон Ловеч. С Допълнително споразумение № 3/04.10.2018 г. към договора е преминала от длъжността „Кредитен консултант в Централен клон Ловеч, на длъжността,,Мениджър връзки МСП" в Дирекция „МСП-дистрибуция" - регион Велико Търново, местоработагр.Ловеч. Договореното брутно месечно възнаграждение е в размер на 1600,00 лева, формирано от: основно месечно възнаграждение в размер на 1451,91 лв., и допълнително за трудов стаж и професионален опит - 148,09 лв. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочния трудов договор е 30 дни, еднакъв за всяка една от страните.

На заседание на Управителния съвет на „ОББ" АД, проведено на 22.03.2021 г. е взето решение, с което е одобрена промяна в длъжностното щатно разписание на дирекция „МСП дистрибуция", считано от 01.04.2021 г., която включва: закриване на една щатна бройка „мениджър връзки с МСП", с месторабота гр. Ловеч, регион Велико Търново; закриване на 1 щатна бройка „старши мениджър връзки с МСП" в Бизнес център Враца, регион Враца; закриване на 1 щатна бройка „старши мениджър връзки с МСП", с месторабота Пловдив, регион Пловдив. Дадени са указания към структурите за освобождаване на служителите на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ- съкращаване на щата, а в случаите, при които съкратените длъжности се заемат от повече от един служител, да се извърши процедура по подбор по критериите по чл. 329 КТ, при спазване на нормативно установените изисквания.

Приложени са утвърдените длъжностни и поименни щатни разписания.

В изпълнение взетото решение от УС на „ОББ" АД за промяна в длъжностното щатно разписание на дирекция „МСП дистрибуция“ в ОББ е издадена Заповед № В3-3183 от 23.03.2021 г. за извършване на подбор между служителите, заемащи длъжността „Мениджър връзки с МСП" в „ОББ" АД, дирекция „МСП дистрибуция", регион Велико Търново, Централен клон Ловеч- Г. Ц. М. и Х.М.Д.. Назначена е комисия по подбора и са определени критериите, на база на които да бъде извършен подбора, включващи ниво на изпълнение на работата, професионална квалификация и умения и компетентности, като към всеки от тези критерии има подкритерии. Оценката се степенува от 1 до 3, като по-високата оценкаединица се определя когато служителят постига поставените задачи и цели, притежава 3 съответната професонална квалификация и отговаря напълно на изискванията за умения и компетентност.

Посочено е, че оценката по отделните критерии се извършва на база подадена информация от прекия ръководител – Г.В., регионален мениджър МСП за регион Велико Търново, дирекция „МСП дистрибуция".

Комисията е изготвила Формуляри за оценяване изпълнението на длъжността по компетенции на двамата служители и Доклад от извършен подбор № ВВ-8142 от 30.03.2021 г., според който сборът от поставените оценки на оценяваните служители е: на Г. Ц. М.- 24 точки, а на Х.М.Д.- 18 точки. Въз основа на направената оценка е предложено да бъде освободена на основание чл.328,ал.1,т.2 при съкращаване на щата Г. Ц. М., поради по-лоши показатели.

На 31.03.2021 г. е изискана и представена декларация по чл.333, ал.1 от КТ от ищцата. На същата дата на ищцата едновременно с предизвестието за прекратяване на трудовия договор, е връчена и заповед № В3-1269/31.03.2021 г. за прекратяване на основание чл.328, ал.1,т.2 -„съкращаване на щата“ от КТ, на трудовото правоотношение, считано от 01.04.2021 г. Вписано е да изплатят на Г.М.: обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 от КТ, обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазения срок на предизвестие и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.

В молба от 05.08.2021 г. (стр.119 от гр.д.№ 950/2021 г. на ЛРС) ищцата признава, че е получила през м. април 2021 г. сумата 1676 лева обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ, а през м.май 2021 г. обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в същия размер.

При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ- за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна , настоящата инстанция намира, че същият е неоснователен.

В тежест на ответника- работодател е да докаже законосъобразността на уволнението.

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е издадена в кръга на правомощията на изрично упълномощено лице от представляващите банката, като работодател. РС е приложил правилно постановката на T P № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, като е приел, че делегирането на работодателска власт чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на дисциплинарно наказание, е допустимо. В заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата е посочено правното основание за издаването - чл.328, ал. 1, т. 2 от КТ и фактическото такова съкращаване на щата.

Правната теория свързва понятието „съкращаване в щата” с намаляване, премахване в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.

Мотивите на работодателя, които налагат намаляване на щата не подлежат на съдебен контрол.