Определение № 1566 от 04.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1566 гр. Плевен, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500856 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274,ал.1 от ГПК вр.чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба от ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021г. по описа на СГС, гр.

София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.5, офис 5.3, представлявано от Д. М. М. – Управител, в качеството на пълномощник на Д.

И. П. – ответник в първоинстанционното производство против Определение № 4702/19.09.2025 г., постановено по гр. дело № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС по реда на чл.248 от ГПК.

В жалбата се изразява становище, че след като е отхвърлен единия от предявените искове, след като ЕАД „Д. М.“ е осъществило безплатно представителство по реда на чл.38 от ЗА, има право на възнаграждение по отношение на отхвърления иск. Твърди се, че в срок е направено възражение за прекомерност, като липсва основание, с оглед фактическата и правна сложност на делото да се присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение над минимума от 100,00 лв.

Жалбоподателят моли окръжния съд, да отмени обжалваното определение на Пл.РС и да уважи молбата за изменение в частта за разноските.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810 чрез юрк. Л. Г., в който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Твърди се, че не съществува насрещен иск, по който да се присъждат разноски и тъй като постановеното решение е в полза на дружеството, именно на същото се дължат разноски.

Посочва се, че присъденото в полза на дружеството възнаграждение е съразмерно с положения труд и справедливо, както и отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът моли Окръжния съд, да остави без уважение жалбата, като неоснователна. Претендира направените разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 1088/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС е осъдена на основание чл.78 ал.3 от ГПК Д. И. П., ЕГН ********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810 деловодни разноски, както следва: държавна такса в размер на 53,40 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

С Определение № 4702/19.09.2025 г., постановено по гр. дело № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба вх. № 25479/08.08.2025 г., депозирана от адв. Д.

М. за изменение на постановеното Решение № 1088/16.07.2025 г. на Пл.РС по гр.д. № 6486/2024 г. по описа на същия съд в частта за разноските, като неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че по делото е разгледан един иск с правно основание чл.26 ЗЗД, който е уважен досежно клаузата на чл.3 от Договор за потребителски кредит № 305306/29.07.2020 г. и отхвърлен само в частта, досежно клаузата на чл.2 ал.1 т.3 от същия, предвиждаща фиксиран лихвен процент от 40,15%. Посочено е, че по делото няма отхвърлен иск, както се сочи в молбата на адв. М.. По отношение на възражението на адв. Д. М. за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, което да бъде редуцирано до 100 лева, 2 първоинстанционният съд е посочил, че ищецът е претендирал юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лв., което е било редуцирано до 150,00 лв., като е приел, че намаляването му с още 50,00 лв. до абсолютния минимум от 100,00 лв., би обезценило юрисконсултския труд. Съдът е приел, че определеното юрисконсултско възнаграждение е справедливо, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, с която е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл.3 и чл.2 ал.1 т.3 от Договор за потребителски кредит № 305306/29.07.2020 г., с цена на иска:

51,99 лв., от които: договорна лихва в размер на 6,60 лв. и неустойка в размер на 45,39 лв.

С постановеното Решение № 1088/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС е прогласена за нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл.3 от Договор за потребителски кредит № 305306/29.07.2020 г., поради противоречие с добрите нрави и закона.

Със същото решение е отхвърлена, като неоснователна претенцията в частта за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.2 ал.1 т.3 от Договор за потребителски кредит № 305306/29.07.2020 г., предвиждаща фиксиран лихвен процент от 40,15%.

Съдът намира за основателна частната жалба в частта й, досежно претендираното адвокатско възнаграждение от адв. Д. М., осъществил безплатно представителство по реда на чл.38 от ЗА, с оглед отхвърлянето на претенцията за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.2 ал.1 т.3 от Договор за потребителски кредит № 305306/29.07.2020 г., предвиждаща фиксиран лихвен процент от 40,15% в постановеното Решение № 1088/16.07.2025 г. по гр.д. № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС.

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. При това положение на адв. Д. М. – пълномощник на ответницата Д. И. П., осъществил безплатно представителство по реда на чл.38 от ЗА, се дължи възнаграждение с оглед отхвърлената претенцията за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.2 ал.1 т.3 от Договор за 3 потребителски кредит № 305306/29.07.2020 г., предвиждаща фиксиран лихвен процент от 40,15%.

В настоящия случай съобразно цената на предявения иск в размер на 51,99 лв., при определяне размера на адвокатско възнаграждение е приложима разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която предвижда размер от 400,00 лв.

Тъй като е отхвърлен единият от предявените искове, за който се дължи адвокатско възнаграждение, на процесуалния представител на ответницата следва да бъде определен размер, представляващ половината от предвидения в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 200,00 лв. и тъй като ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д.

М. е дружество, регистрирано по ДДС, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 240,00 лв.

Предвид изложеното, следва да бъде отменено Определение № 4702/19.09.2025 г., постановено по гр. дело № 6486/2024 г. по описа на ПлРС, в частта му, в която на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. за изменение на Решение № 1088/16.07.2025 г. по гр.д. № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС в частта му относно разноските отхвърляне на искането за присъждане на адвокатски хонорар на насрещната страна на основание чл.38, ал.2 от ЗА, като вместо него и по съществото на молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде изменено Решение № 1088/16.07.2025 г. по гр.д. № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС в частта му за разноските на основание чл.248 ал.1 от ГПК,като на основание чл.78 ал.3 от ГПК „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810 следва да бъде осъдено да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК вр. чл.38 ал.2 на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лв., с оглед отхвърления иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.2 ал.1 т.3 от процесния договор.

По отношение на частната жалба в частта, в която се прави възражение за прекомерност на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер над минимума от 100,00 лв., съдът намира същото за неоснователно.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че 4 претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение е в размер на 300,00 лв., като същото е редуцирано до размера от 150,00 лева, като приел, че по делото ищецът е депозирал искова молба, както и становище за открито съдебно заседание.

При определяне на размера на възнаграждението за процесуално представителство съдът изхожда от данните за размерите, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, посочени в разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от пълномощника.

Съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /преди изм. бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г. /, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100,00 лв. до 360,00 лв.

Отчитайки обема на извършената от пълномощника на ищеца работа и обстоятелството, липса на фактическа и правна сложност на казуса , който е за събиране на парични вземания , производството е протекло в две съдебни заседания, без участието на пълномощника на ищеца, но същият е депозирал молба, в която е изразил становище по съществото на спора и при съобразяване на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /преди изм. бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г. /, настоящата съдебна инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд е редуцирал претендираното възнаграждение в размер на 300,00 лв. до размер от 150,00 лв., което е съответства на посочените по-горе критерии.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи и изменението на Наредбата за заплащането на правната помощ /бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г./, която в чл.25 ал.1 предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200,00 до 450,00 лв., което отразява актуалната на настоящите пазарни и икономически условия законодателна оценка при остойностяване на положения труд.

Предвид изложеното следва да бъде потвърдено Определение № 4702/19.09.2025 г., постановено по гр. дело № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС в тази му обжалвана част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 4702/19.09.2025 г., постановено по гр. дело № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС в частта му, в която е оставена без уважение молбата на ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, касаеща присъждане на адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА Решение № 1088/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС в частта му за разноските на основание чл.248 ал.1 от ГПК, като

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.2 от ЗА на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, БУЛСТАТ: 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.5, офис 5.3, представлявано от Д. М. М. – Управител, осъществил безплатна адвокатска помощ на ответницата Д. И. П., адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лв., с оглед отхвърления иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.2 ал.1 т.3 от процесния договор.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4702/19.09.2025 г., постановено по гр. дело № 6486/2024 г. по описа на Пл.РС в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1566 гр. Плевен, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА