Решение № 527 от 28.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000502366 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда на Дял ІІ, Глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.

С решение № 3844 от 27.06.2024г. постановено по гр.д. № 12787 по опис на СГС за 2023г. първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да заплати на Р. К. Т. с ЕГН **********, гр. ***, ул. *** №*, ап.**, 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 25.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, представляващи обезщетение за имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение, платено за адвокатска защита осъществена в следствие на повдигане и поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК, за което образувано НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в, и 4000 /четири хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 25.5.2022г. . до окончателното изплащане на задължението, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди /тревожност, притеснение, уронване на доброто й име/, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК, за което образувано НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в. Със същото решение, съдът е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди за разликата над 4000лева до предявения размер от 26 200 лева.

1

Настоящият въззивен съд е сезиран с въззивни жалби и от двете страни, които се поддържат в съдебно заседание.

Ищцата Р. К. Т. е подала въззивна жалба с вх. рег. № 80791 от 17.07.2024г., с която обжалва решението в отхвърлителната част за разликата над 4000 до 26 200 лева, като излага, че в тази част решението е неправилно, поради нарушение на материални закон, който изисква обезщетението да бъде справедливо. Моли въззивния съд да прецени в съвкупност доказателствата и да постанови съдебен акт по същество, с който да присъди допълнително обезщетение в размер на 22 200 лева.

Насрещната страна Прокуратурата на Р България, не е ангажирала съда с писмен отговор.

Ответникът исковото производство, а именно Прокуратурата на Р България е подала въззивна жалба с вх рег. № 78549 от 10.07.2024г., с която обжалва решението в осъдителната част като счита, че то е порочно поради нарушение на материалния закон и излага свои съображения по всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане като отрича, че са налице доказателства за тях. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията изцяло, а в условията на евентуалност, за намаляване на присъдените обезщетения. Насрещната страна – ищцата в исковото производство, в писмен отговор оспорва основателността на жалба и моли решението в осъдителната част да бъде потвърдено.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите изложени във въззивните жалба, твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

Оплакванията на страните се отнасят до нарушение на материалния закон, а именно нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Исковото производство е образувано по предявени от Р. К. Т. срещу Прокуратурата на Република България, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 26 200 лева и имуществени вреди в размер на 2000 лева имуществени вреди, за които твърди, че са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 227 б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което е призната за невиновна с решение № 1655 от 11.05.2022 г.

2 постановено по НОХД 7557 по опис на СГС за 2021 г., влязло в законна сила на 25.05.2022 г.

Няма спор между страните, че с Постановление от 18.04.2018г. по описа на РП – Добрич било образувано досъдебно производство № 2288/2018 за извършено престъпление по чл. 227 б, ал. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че на 31.01.2017 г., в гр. София, бул. “Витоша“ № 2, СГС-ТО, в качеството на управител и представител на „ЕЛЕМИ ИНТЕРИОР-Г“ ЕООД, ЕИК 203075191 е бездействала по отношение на задължението да поиска откриване на производство по несъстоятелност, след като на 30.12.2016 г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност по отношение на непогасени, изискуеми и ликвидни публични задължения към държавния бюджет в размер на 36 911. 07 лева, от които главница 33 203. 61 лева и 3 707 46 лева лихви.От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с решение с № 1655/11.05.2022г. по НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в ищцата била призната за невиновна, като съдебният акт не бил протестиран от СРП и влязъл в сила на 25.05.2022г.

От съществено значение при определяне на размера на обезщетението са установяването на твърденията на ищцата, че е представлявала дружество, което от своя страна е било търговски представител на престижна марка за електроуреди Miele, че обвинението е поставило ищцата в състояние на постоянен стрес от възможността обвинението да доведе до снемане на доверието към дружеството и последващ от този факт фалит. От значение е и възражението на ответника, че липсват доказателства за действително претърпени вреди и възражението, че претендираните суми не са съобразени с критериите за справедливост. Пред въззивният съд не се спори, че с Постановление от 18.04.2018г. по описа на РП – Добрич е образувано досъдебно производство № 2288/2018 г. за извършено престъпление по чл.

227 б, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Според обвинението ищцата, в качеството на управител и представляващ „ЕЛЕМИ ИНТЕРИОР-Г“ ЕООД, е бездействала след 31.01.2017 г. да поиска от съда да бъде обявено в несъстоятелност, след като е изпаднало в неплатежоспособност на 30.12.2016 г. Обвинението се е градило върху факта, че дружеството е имало установени, не погасени, изискуеми и ликвидни публични задължения към държавния бюджет в размер на 36 911,07 лева, от които 33 203,61 лева - главница и 3 707, 46 лева лихви.

Наказателното производство е било изплатено по подсъдност на СГП, която е регистрирала същото наказателно производство под № 10560/2019 г. По това досъдебно производство ищцата е била задължена да разкрие банкова тайна на представляваното от нея дружество. Последвало е препращане на преписката към СГП. На 20.11.2020 г. ищцата е разпитана в качеството на свидетел, а считано от 17.05.2021 г. е привлечена в качеството на обвиняем за 3 извършено престъпление по чл. 227б от НК. На следващия досъдебното производство е било предявено и преписката изплатена на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на съд. На 26.05.2021 г. делото е внесено в съда по обвинение в същото престъпление но с мнение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.След пет поредни съдебни заседания, проведени в периода от 25.08.2021г.

–

11.05.2022г. е постановено решение, с което ищцата е била призната за невиновна.

Възоснова на тези обективни данни за развитие на наказателното производство следва, че от образуването до неговото приключване с влязла в законна сила присъда е изтекъл едногодишен срок. Проверката възложена от прокуратурата е продължила две години и пет месеца, срок несъвместим с чл.

145, ал.2 - Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016г. от ЗСВ, според който проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.

О бщият срок на наказателна репресия е продължил в период от около 4 години.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в този период ищцата заедно със свидетелката М. – счетоводител в дружеството са преживяли събитията заедно. Въпреки споделеното напрежение около невъзможността да върнат документи във фирмата задържани от предходен счетоводител, свитеделката положила усилия да се снабди с документи от НАП. Свидетелства за напрежение у ищцата, което рефлектирало върху здравословното ѝ състояние и в отношенията с хората. Свидетелства за променено поведение преди и след 2018 г. – началния момент на проверката – непрекъсната тревога за бъдещето на дружеството и неговия авторитет. От показанията на свидетелят М., който познава ищцата от 2010 г. - работили заедно от 2013-2014 г. по проектиране на кухни се установява, че поведението на ищцата тотално се е променило. Започнала да допуска грешки, забравяла, била разсеяна, по няколко пъти трябвало да повтаря едно и също нещо. Била разстроена веднага след като и били взети отпечатъци. Изживявала периода на проверката и обвинението със страх. Възстановяването започнала едва след като била призната за невиновна.По делото не са събрани други доказателства, които да установяват вида и интензитета на психическо разстройство ако е било налично такова.

По претенцията за имуществени вреди е приставено писмено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

На л.12 от НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в е приложено пълномощно с договор от което е видно, че е уговорено възнаграждение в 4 горепосочения размер.

Възоснова на така събраните по делото доказателства, първоинстнационният съд е приел, че признаването на ищцата за невиновна с решение по НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в, обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени вреди от незаконно обвинение. Приел е, че са налице и останалите предпоставки за присъждане на обезщетение, а именно настъпили вреди имуществени и неимуществени, които са в причинно- следствена връзка с обвинението. По отношение на размера на имуществените вреди, в обжалваното решение съдът приема, че правната и фактическа сложност на наказателното производство отговоря на размера на разхода за адвокатско възнаграждение, който е пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. В тази част решението е правилно и обосновано и настоящата въззивна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Относно спора пред въззивния съд, за размера на неимуществените вреди. Неимуществените вреди са установени с гласни доказателства. Те се изразяват в безпокойство за бъдещето на ищцата, за нейния авторитет, за бъдещето на фирмата, която ръководи и за финансовото състояние на бизнеса, който осъществява чрез фирмата. Предвид изпълнителното деяние на престъплението в което ищцата е била обвинена, то безспорно е свързано с нейната работа като управител и представляващ на дружество, представител на марката Мiele. Този факт следва да се отчете като утежняващ вредите, поради признатите качества на тази марка, като престижна.

Относно размера на обезщетението, в обжалваното решение са взети предвид тежестта на обвинението и предвиденото наказание – лишаване от свобода до 3 години и 5000 лева глоба;продължителността на наказателното преследване - около 1г. /от момента на привличането в качеството на обвиняема 17.5.2021г. до влизане в сила решението на 27.5.2022г./, липсата на взета мярка за неотклонение, настъпилите последици в личния живот на ищеца – притеснението и негативните емоции във връзка с обвинението в деяние, което не е извършила, душевните болки и страдания, които е търпяла във връзка с това наказателно производство, по което в крайна сметка е призната за невиновна. Неотчетени са останали следните факти – липсата на предходно осъждане, вида и спецификата на дейността, и свързаната с нея отговорност пред дружеството делегирало представителството на марката Miele. Тези факти, съотнесени към размера на обезщетението, което съдът е присъдил не води до неговото увеличаване, но е в разрез с оплакванията изложени във въззивната жалба на ответника в исковото производство, а именно – Прокуратурата на Р България. Във въззивната жалба се излага, че при продължителност на наказателното преследване за срок от 1 година, са 5 присъждани значително по-ниски обезщетения. Аналогията, от която е изведен аргумент за неправилно приложение на изискването за справедливост се основава само върху времевия критерий, който е недостатъчен съдът да приеме оплакването като основателно. Напротив, за да се прецени дали съдът е нарушил материалния закон е необходимо не само да се сравняват случаи с незаконно обвинение за срок от 1 година, а и такива, които са сходни по всички останали критерии – обвинение в извършване на същото деяние, липсата на предходни осъждания, наличието на обективни пречки за установеното бездействие, като част от изпълнителното деяние по чл. 227 б от НК и др.