Протокол № 81 от 18.04.2024, Военен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 81 гр. Пловдив, 18.04.2024 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк. Асен Н. Шопов при участието на секретаря Зорница Хр. Миленкова

Сложи за разглеждане докладваното от полк. Асен Н. Шопов Наказателно дело частен характер № 20236200200229 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Военният съдия откри съдебното заседание и направи проверка на призованите лица:

Явява се ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ А. Ю. К., редовно призован, заедно с адвокат-повереник В. Т. от АК – С., редовно упълномощен.

Явява се ПОДСЪДИМИЯТ А. Т. К. - НВУ „В. ***“ редовно призован.

Явява се заедно с адвокат-защитник В. П. от АК – С., редовно упълномощена.

Преди даване ход на делото, съдът прикани страните към спогодба.

АДВОКАТ Т.: Нямаме комуникация. Да се даде ход на делото ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ П.: Не можем да постигнем спогодба. Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Подсъдимият А. Т. К. – курсант в *** университет ‚В. ***“ – В.Т., роден на *** г. в гр. *., живеещ в гр. * ., ул. „**.“ № * , българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, ЕГН **********.

Частният тъжител А. Ю. К., роден на *** г. в гр. *., живеещ в гр. * , ул.

„**.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********.

Становище на страните по така депозираната тъжба.

АДВ. Т.: Поддържаме тъжбата, направените доказателствени искания и само искам едно уточнение, в разпореждането от 19.12.2023 г. е записано, че е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. Нашата претенция в тъжбата е за разстройство на здравето, т.е по смисъла на чл. 129. В тъжбата е отбелязано, че на А. К. е причинена в следствие на удари с тъп предмет, в областта на лявото око зрителна острота и премени в периферното зрение, което е довело до постоянно разстройство на здравето, т. е по смисъл на чл.

129 от НК.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Поддържам адвоката си.

АДВ. П.: Заявявам, че своевременно моят подзащитен е получил тъжбата и разпореждането на съда. Считам, че така изготвена и депозирана тъжба, която в случая е допустима, то след внимателен прочит и конкретно изложените факти и обстоятелства в същата, считам е същата е нередовна.

Съдържащото се в частната тъжба не съответства на изискванията на НПК., тъй като съгласно чл. 81, aл.1, предл. 3 от НПК изрично е записано какво следва да бъде съдържанието на тъжбата. В конкретния случай аз считам, че тъжбата не отговаря на изискването в същата да бъдат посочени всички обстоятелства на престъплението, за което се повдига частното обвинение, а имено фактите и обстоятелствата от действителността, които обосновават съставомерността на самото деяние, за което се повдига частното обвинение.

Частната тъжба е първият процесуален документ, който очертава рамките на обвинението, като имено в рамките на това обвинение подсъдимия следва да организира своята защита, съответно съда да произнесе своя съдебен акт. В така депозираната тъжба нито в обстоятелствената част, нито в петитума се сочи основното обстоятелство, което касае обективната съствомерност на деяние по смисъла на чл. 132 от НК. Имено този обективен критерии дава основание различните видове телесни повреди да бъдат квалифицирани по смисъла на чл. 132 от НК. Какво е това основно обстоятелство, което различава телесните повреди от основните им текстове, това е имено състоянието на силно раздразнение. Следва в самата тъжба при повдигане на обвинението изрично да е посочено, че така повдигнатото обвинение касае деяние извършено в състояние на силно раздразнение. В цялата тъжба никъде не се сочи че деянието е извършено в това особено състояние. Бе проведено разследване в рамките на предхождащото ДП, в рамките на което по 2 безспорен и категоричен начин беше установено, че в случая подзащитният ми се е намирал в състояние на силно раздразнение. Досъдебното производство е приключило с прекратително постановление, което е проверено и от съда и потвърдено такова, то в случая така изложените факти и обстоятелства преповтарят фактите и обстоятелствата, по които вече имаме произнасяне с влязъл в сила съдебен акт. Така описаното деяние би могло да се преследва единствено и само по реда на държавното обвинение, т. е по общия ред. В случая така описано така описано, считам че деянието не би могло да се разглежда по реда на частното обвинение и разглеждането на това обвинение е недопустимо, поради което казах, че и самата тъжба не е допустима. Факта, че е дадена цифрова правна квалификация по чл. 132 от НК, по никакъв начин не се отразява на този според нас особено съществен порок допуснат при изготвяне и депозиране на тъжбата. Предвид факта, че вече към настоящия момент отдавна е изтекъл и преклузивния шест месечен срок в рамките, на който този особено съществен порок би могъл да бъде отстранен от страна на частното обвинение, считам че са нали предпоставки по смисъла на чл. 24, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК, за произнасяне на съдебен акт по смисъла на разпоредбата на чл. 250, т. 1, предл. Второ от НПК, с който считам, че наказателното производство следва да бъде прекратено. Независимо от горното и при условията на алтернативност аз ще взема стан и по предявения граждански иск. Същият е нередовен, тъй като така предявен, същият е с неясна формулировка, предвид факта, че се претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени претенции, като същите не са конкретизирани по вид и размер. Когато се касае за претенции за неимуществени вреди, то съобразно разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД, тези вреди следва да бъдат определени по справедливост, поради което следваше в частната тъжба да бъдат конкретизирани вида и характера на тези неимуществени вреди, с оглед възможността на съда да прецени на база доказателствата и техния евентуален размер. За разлика от неумуществените вреди, имуществените вреди следва да бъдат описани перо по перо, за всяко едно твърдение за направен разход, касаещ имуществена вреда следваше да бъдат представени и съответните доказателства. В случая гражданският иск е предявен общо анблок, с една обща сума без да се конкретизира каква част от така предявения размер касае имуществените вреди и неумуществените вреди, по този начин и в този вид предявен иска не отговаря на изискванията на НПК, препращащи в тази му част в ГПК, поради което и правото ни защита е затруднено. Ето защо при условията на алетернативност в, случай че приемете, че не е налице изложения порок тъжбата, който да води до нейната нередовност, съответно до прекратяване на делото, то ще ви моля, да не бъде допуснат за разглеждане така предявения граждански иск.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам заявеното от адвоката си.

АДВ.Т. (реплика): На страницата пета на тъжбата е описано по подробно, че се касае за деяние на престъпление от частен характер по 3 смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК. Що касае обстоятелството дали, същото е извършено в състояние на афект така, както ще преценяме характера на телесното увреждане и то е редно и да преценим в хода на съдебното следствие дали наистина е извършено в такова състояние. За гражданския иск сме представили документи за направени разходи. Ще поискаме да се назначи експертиза, която да установи размера на тези разходи, които представляват имуществените вреди, разликата до 30 000 лева ще са неимуществени вреди. Имуществени вреди в размер на 5000 лева, а неимуществени вреди в размер на 25 000 лева.

П. (дуплика): Настоящето дело е последващо след вече проведено разследване по ДП. Имаме влязъл в сила съдебен акт, с който е извършена проверка на прекратителното постановление на прокурора и е издадено определение, но този акт има сила и ние не можем да преразглеждаме този въпрос, по който съда вече се е произнесъл. С така депозираната тъжба ние попадаме в хипотезата на „non bis in idem“. Така повдигнатата тъжба е недопустима. На страница пета е посочено само на едно място, че държавното обвинение е приело, че деянието е извършено при условията на чл.132 под състоянието на физиологичен афект, то това е само един цитата от постановлението на прокурора и няма никъде такова твърдение в тъжбата, че се повдига обвинение за престъпление по чл. 132 от НК. Ако нямаме такова твърдение ние излизаме извън рамката на обвинението, нас рамката на това обвинение ни касае за телесна повреда, при условията на афект. А на страница шеста се иска да бъде признат подзащитният ми виновен, за това че на посочената дата е причинил средна телесна повреда на частния тъжител, но не са посочени обстоятелствата, при които се твърди, че е причинена тази телесна повреда, с оглед пък даване на правна квалификация по чл. 132 от НК. Така допуснатото нарушение е особено съществено и не дава възможност за развитие на процеса по този ред, по който е образувано. Вредите следва да бъдат описани по вид и размер, за да може ние да преценим и да се защитаваме в тази част.

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът, след съвещание след като обсъди обстоятелствата по делото и становището на страните, за да се произнесе по направените от страните възражения съобрази следните обстоятелства: Защитата на подсъдимия твърди, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, по отношение на следните съображения:

Тъжбата в обстоятелствената част описва факти и обстоятелства на извършено евентуално престъпление по чл. 129,ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, за това престъпление вече е било провеждано досъдебно производство от общ характер № 62-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив. Защитата е на становище, че нито в обстоятелствената част нито в петитума на тъжбата са изложени обстоятелства от фактическа страна които да 4 обосноват квалификацията по чл. 132 от НК, това прави тъжбата неясна в какво точно престъпление е обвинен подсъдимия, поради което е нарушено правото му на защита, тъй като той не знае по кои факти и обстоятелства да се защитава.

Защитата е на становище, че предявения с тъжбата граждански иск не отговаря на изискванията на ГПК. Претендираните имуществени и неимуществени вреди не са индивидуализирани по вид и размер, което също лишава подсъдимия от възможността да организира адекватна защита. Според защитата тъжбата е в срок, но е процесуално недопустима.

Съдът констатира, че тъжбата е в срок, същата е подадена от лице, което притежава необходимата процесуална легитимация. Разгледана по същество тъжбата е процесуално недопустима. Съдът стига до този правен извод поради следните обстоятелства:

Видно от съдържанието на тъжбата с нея се повдига обвинение по чл.

132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр ал. 1 от НК.

Във ВОП – Пловдив е било образувано ДП № 62-Сл/2021 г. на 14.11.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК. На 27.10.2022 г. подсъдимия ст. серж курсант А. Т. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, затова че е причинил средна телесна повреда на А. Ю. К.. От заключението на психиатрично-психологичната експертиза прокурора е стигнал до извода, че деянието на ст.серж. *осъществява състава на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което деяние се преследва по тъжба на пострадалия.

Досъдебното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК е било спряно с постановление на прокурор при ВОП – Пловдив на 21.06.2023 г.

Пострадалия е бил уведомен за спирането на 27.06.2023 г., същият е бил уведомен за правото му на тъжба в шест месечен срок от получаването на уведомлението за спиране. На 14.11.2023 г. е подадена тъжба с вх. № 1896 във Военен съд – Пловдив. На основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК досъдебното производство № 62-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив е било прекратено с постановление на прокурор при ВОП – Пловдив от 30.11.2023 г, по отношение на повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. За прекратяване на наказателното производство тъжителят е бил уведомен на 07.12.2023 г. Същото не е било обжалвано и е влязло в законна сила.