Решение № 951 от 05.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1122/2024
- Вид
- Решение № 951
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 06.02.2025
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 951 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330101122 по описа за 2024 година
Производството по е по реда на чл.140 ГПК и чл.146 ГПК:
Образувано е по искова молба от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр.
Пловдив срещу Й. Б. Г. с ЕГН: **********, с което се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща цената на предоставена на пациента медицинска помощ, състояща се от диагностика и лечение, проведени за периода 25.02.2023 г. –01.03.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***г. по описа на Районен съд-П.
Ищецът твърди, че На ***г. Й. Б. Г. е транспортиран с линейка на Центъра за спешна медицинска помощ-Пловдив в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в Отделение по *** на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. гр.
Пловдив, с оплаквания ****. Сочи, че след извършване на прегледа, дежурният лекар е преценил, че диагностичната и лечебната цел на медицинската помощ не могат да бъдат постигнати в условията на извънболничната помощ, а се налага болнично диагностициране и лечение и 1 пациентът е насочен за хоспитализация в ****, като ответникът с постъпил е приемна диагноза „***“ по Клинична пътека (КП) № ** „***“ с минимален болничен престой от 3 дни, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 „Клинични пътеки“ към Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020-2022/. Твърди се, че Й. Б. е дал своето информирано съгласие, изразено в приложената към исковата молба „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури" (ДИС). Сочи, че е приет на ***г., в *** и е съставена история на заболяването (ИЗ) № ***г., в която е описано наблюдението на болния по дати. както и извършените консултации с лекари - специалисти. Сочи, че на ответника са назначени и извършени лабораторни и образни изследвания, както и *** изследване (В ИЗ са приложени фишовете с назначени и изпълнении изследвания). Сочи, че е предприето медикаментозно лечение, като е изписан на *** ч., но не е бил намерен в болничната стая.
Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение Й. Б. Г. е бил с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на Закона за здравното осигуряване (330) и не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от 330 следва да заплати сам стойността па оказаниата му медицинска помощ с изпълнение на диагностично-лечебен алгоритъм на КГ1 № **. в размер на 1250 лева, която е определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията ..Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив.
Сочи, че Разпоредбата на чл. 52 от 330 предвижда, че стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Твъди, че ищцовата страна е изпратила покана за доброволно плащане до Й. Г., която е върната в цялост на ищеца, с отбелязване, че не е била потърсена от ответника.
Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ***г. по описа на Районен съд-П.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване 2 на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски в размер на 400 лева и държавна такса в размер на 25 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 425 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.
Б. Г. с ЕГН: ********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, ЕИК:
115576405, следните суми: главница в размер на 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща цената на предоставена на пациента медицинска помощ, състояща се от диагностика и лечение, проведени за периода 25.02.2023 г. –01.03.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***г. по описа на Районен съд-П.
ОСЪЖДА Й. Б. Г. с ЕГН: **********да заплати на „УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, ЕИК: 115576405 сумата от общо 850лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4