Решение № 224 от 01.12.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Първомай, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100056 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, чл. 128, т. 2, чл.128 вр.чл.242 от КТ, вр. чл.12, ал.4 и 5 от НСОРЗ, чл. 264 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищецът Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес: *********************, процесуално представляван по пълномощие от адв. Я. Г. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:

*********************, моли съда да постанови срещу ответника „ПСП СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

*********************, представлявано от П. В. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:

*********************, решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението му, извършено със Заповед № 55/10.12.2024 г. на управителя на „ПСП СЕКЮРИТИ“ ООД, да го възстанови на предишната му работа на длъжността „Охранител” в ответното дружество и да осъди последното да му заплати, както следва: сумата от 976, 06 лева (деветстотин седемдесет и шест лева и шест стотинки), представляваща основно брутно трудово възнаграждение за месец август 2024 г. и за един работен ден от месец септември 2024 г.; сумата от 1 116, 58 лева (хиляда сто и шестнадесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.01.2020 г. до 10.12.2024 г.; сумата от 344, 48 лева (триста четиридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа в 4 дни на официални празници през 2024 1 г., и сумата от 1 590, 86 лева (хиляда петстотин и деветдесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за неизползван основен платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г., ведно със законната лихва върху изброените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2025 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът излага фактически твърдения, че по силата на Трудов договор № 7/23.11.2018 г., сключен с ответното дружество на основание чл. 67, ал. 1, т.

1, във вр. с чл. 70 от КТ, бил назначен на длъжността „Охранител” в обекта му в база на „Хера Агро” ЕООД, ЕИК: *********************, в *********************, при пълно работно време и трудово възнаграждение, чийто размер, актуализиран с последното Допълнително споразумение № 103/01.01.2024 г., възлизал брутно на 933, 00 лева, а нетно на 720, 00 лева. До прекратяване на трудовото правоотношение между страните на 10.12.2024 г. със Заповед № 55/10.12.2024 г., издадена от работодателя на основание чл.

328, ал. 1, т. 10б от КТ, работникът изпълнявал трудовите си функции чрез редуване на две последователни 12-часови смени: дневна – от 07:00 часа до 19:00 часа, и нощна – от 19:00 часа до 07:00 часа, регламентирани от работодателя със Заповед № 1/20.11.2018 г. относно установяване на сумирано отчитане на работното време, с два дни почивка.

Процесната Заповед № 55/10.12.2024 г. се оспорва като незаконосъобразна, по съображения че е издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, без да бъде спазена процедурата по чл. 328, ал. 3 от КТ за предварително изискване на информация дали уволненият работник е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, връчена му е в обекта в с. Дълбок извор привечер по тъмно на 10.12.2024 г., непосредствено след завръщането му на работа след изтичане на законоустановения му отпуск по болест, без да му бъде дадена възможност да се запознае със съдържанието й и без да е предшествана от едномесечно предизвестие, поради което отказал да я получи.

Сочи се също, че уволнението е проява на злоупотреба с право, за която говорят обстоятелствата, че работодателят е включил в трудовия договор клауза за срок за изпитване; че съзнателно е задържал изплащането на дължимата се на ищеца заплата за месеците август и септември 2024 г.; че го е склонявал на 01.09.2024 г. чрез друг свой служител в лицето на Н. Я. да подпише бланкова молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие; че е отказал неправомерно да предостави на ищеца ползването на полагащия му се за 2023 г. и 2024 г. платен годишен отпуск, писмено поискано от него на 07.10.2024 г.; че е укрил неизгодни за себе си факти в хода на протеклата по негов сигнал проверка на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, и че е преустановил изпълнението на задълженията си спрямо него за подаване на декларация обр. 1 пред съответната ТД на НАП, считано от 06.11.2024 г., и за внасяне на здравни осигуровки, в резултат на което на последния било отказано от ТП на НОИ – Стара Загора отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 11.11.2024 г. до 28.11.2024 г. и от 29.11.2024 г. до 08.12.2024 г., както и че след освобождаването му е назначил на същата длъжност друг пенсионер.

Ищецът твърди, че през време на действие на трудовото правоотношение стриктно и добросъвестно полагал труд, включително през 2 целия месец август 2024 г., един ден през месец септември 2024 г. и в дните на официални празници през 2024 г. – 01.01., 03.05., 04.05. и 24.05., за който не му било изплатено трудово възнаграждение. Не получил и дължимото му се допълнително такова за трудов стаж и професионален опит за времето от 01.01.2020 г. до 10.12.2024 г., а при прекратяването на трудовия договор – и обезщетение за неползван платен годиншен отпуск в размер на по 20 дни за 2023 г. и 2024 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 1144/14.03.2025 г., с който ответникът чрез довереника си застъпва становище за неоснователност на исковете. Възразява, че е спазил изискването на чл. 328, ал. 3 от КТ, като преди уволнението изискал и получил от НОИ с Писмо изх.

№ 1023-23-50/31.10.2024 г. инфомация за упражнено от ищеца право на пенсия, че с два пощенски записа му заплатил претендираните възнаграждения и ч е в срока, определен от Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, многократно го приканвал да се яви, за да му ги изплати, но той тенденциозно отказвал по съвет на своя адвокат да реализира изгода от съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от Трудов договор № 7/23.11.2018 г., сключен с ответното дружество на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70 от КТ, че ищецът Д. В. А. бил назначен на длъжността „Охранител” в обекта му в база на „Хера Агро” ЕООД, ЕИК:

*********************, в *********************, на пълно работно време, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510, 00 лв.

Изрично било уговорено, че срокът на предизвестието на трудовия договор е 30 дни и за двете страни. В трудовия договор бил вписан и полагащия се на работника размер на основния платен годишен отпуск – 20 работни дни.

Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден от работодателя през м.април 2017г. и Заповед №1/20.11.2018г. за работещите на длъжност ,,охранител“ било установено сумирано отчитане на работното време за период от шест месеца.

С Допълнително споразумение №3 от 01.01.2019г, страните постигнали съгласие за следните изменения на трудовия договор: изпитаталният срок на същия да продължи до 24.05.2019г. и размерът на основното месечното трудово възнаграждение да се актуализира на 560, 00 лв.

Според Вътрешните правила за работната заплата на фирма ,,СПИ СЕКЮРИТИ“ ООД, в сила от 20.11.2018г., било утвърдено правото на работниците и служителите да получат допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година прослужено време, което право възниквало при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година.

С допълнително споразумение №40 от 01.01.2021г. страните постигнали съгласие Трудовият договор № 7/23.11.2018 г. да се счита за безсрочен, наред с това бил актуализиран размерът на месечното трудово възнаграждение на 3

650,00 лв., както и било вписано правото на допълнително възнаграждение в размер на 0,6 %, съответстващо на Вътрешните правила за работната заплата на фирма ,,СПИ СЕКЮРИТИ“ ООД, в сила от 20.11.2018г. В същото споразумение бил отчетен трудов стаж и професионален опит на работника Д.

А. в размер на 2 г., 3м. и 1 д.

С последното Допълнително споразумение №103 от 01.01.2024г. размерът на трудовото възнаграждение бил актуализиран, като бруто възлизал на 933, 00 лв., а нетно на 720, 00 лв.

Видно от Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 09.01.2025г. по пр.пр.№13262/2024г. на Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай, на 28.06.2024г., в ********************* Д. В. А. е отнел чужда движима вещ – климатична сплит система марка ,,Тошиба“, на стойност 150,00 лв., от владението на ,,АГРО ХЕРА“ ЕООД, с.Дълбок извор, без съответното съгласие, с намерение противозаконно да бъде присвоена – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Предвид естеството на деянието - ,,маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, прокурорската преписка по случая е прекратена на основание чл.218б, вр. с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като за извършено на Д. А. е наложена глоба по административен ред.

На 30.08.2024г. ищецът адресирал писмено Възражение до Управителя на ,,ПСК СЕКЮРИТИ“ ООД, с което го уведомявал, че лицето Н. В. Я., без да има правомощие за това, го принуждавал да прекрати трудовия си договор с ответното дружество по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като му предоставял да подпише празна бланка на молба в горния смисъл.

С молба от 07.10.2024г., адресирана до

Управителя на ,,ПСК

СЕКЮРИТИ“ ООД, ищецът искал разрешение да използва платения си годишен отпуск включително неизползван такъв за 2022г., 2023г. и 2024г.

,,считано от 07.10.2024г.“.

В периода 28.08.2024г. – 08.12.2024г., с кратки прекъсвания от по няколко дни ищецът бил в болничен, поради което бил неработоспособен, съгласно приложените в трудовото досие на ищеца болнични листове с номера:

№*********************,№*********************,

№*********************,№*********************,

№********************* и №*********************.

Видно от Разпореждане №О-23-000-00-01794552/12/12/2024г. на НОИ и Разпореждане №О-23-000-00-01794550/12/12/2024г. на НОИ на ищеца било отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист №*********************. за периода от 29-11-2024г. до 0812-2024г. вкл. и по болничен лист №********************* за периода от 1111-2024г. до 28-11-2024г. по причина, че осигуряването на ищеца от страна на работодателя било преустановено на 06.11.2024г, вследствие на което ищецът не бил осигурен за общо заболяване и майчинство към деня на настъпване на временната неработоспособност.

В отговор на искане на управителя на „ПСП Секюрити“ ООД – П. В. П., с писмо изх.№1023-23-50#1 от 31.10.2024г. от НОИ му предоставили информация относно наличието на упражнено право на пенсия на основание чл.328, ал.3 от Кодекса на труда, уведомявайки го, че Д. В. А. получава пенсия 4 за осигурителен стаж и възраст, отпусната на основание чл.68, ал.1,2 от Кодекса за социално осигуряване, считано от 24.11.2017г.

Със Заповед №55/10.12.2024г. на ръководителя на ответното дружество – П. В. П., на основание чл.328, ал.1, т.10б от Кодекса на труда за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. В. А., считано от дата 10.12.2024г. В заповедта било посочено, че трудовият договор се прекратява от работодателя с предизвестие, тъй като трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта било отбелязано, че ищецът е отказал да получи и подпише същата на 10.12.2024г., в 18:40 ч., което обстоятелство било удостоверено с подписите на трима свидетели – Д. В. Д. С.