Решение № 217 от 22.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Плевен, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500288 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 25/30.01.2025 г. на Районен съд – гр. Левски, постановено по гр. дело № 113/2024 г. по описа на същия съд е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.88 ал.1 от ЗЗД вр. чл.87 от ЗЗД вр. чл.280 вр. чл.258 от ЗЗД от В. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, обл. Пазарджик, ул. *** против Г. Н. С., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. Левски, обл. Плевен, ул. *** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца връщане на сумата в размер на 5000 лв., получена на отпаднало правно основание, представляваща платени от ищеца на ответника парични средства, необходими за изпълнение на сключен между страните договор за поръчка за подпомагане и работа в полза на кандидата Б. за кмет на Община Левски, развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 16 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. № 34/2024 г. по описа на РС - Левски.

Със същото решение, ЛРС е осъдил В. Д. Б., ЕГН **********, с 1 постоянен адрес: гр. Велинград, обл. Пазарджик, ул. *** да заплати на Г. Н. С., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. Левски, обл. Плевен, ул. *** сумата от 1250,00 лв., представляваща направените деловодни разноски в настоящото производство.

Постъпила е въззивна жалба от В. Д. Б. чрез пълномощника му – адв. П.

В. от АК – Пловдив, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, недопустимо, изготвено при липса на анализ на събраните в пълнота доказателства, както и при допуснати процесуални нарушения.

На първо място, въззивникът навежда доводи за зависимост и липса на безпристрастност на председателя на съдебния състав, постановил решението, като посочва, че е поискан отвод на съдията, както и навежда доводи за близост на ответника със същия съдия и с друг член от състава на Районен съд – Левски. Твърди, че съдията е изразил предварително становище по съществото на спора и то не по предвидения в закона ред, както и преди постановяване на крайния съдебен акт, което представлява нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на постановеното първоинстанционно решение. Посочва, че не е уважено направеното искане за спиране на делото до приключване на проверка от Окръжна прокуратура – Плевен и приобщаване на материалите по образуваното по-късно досъдебно производство. Навеждат се доводи във връзка с наличието на предпоставки за отвод на съдия-докладчика по делото.

Въззивникът твърди, че умишлено, с цел да го увреди, ответникът е сключил договор в устна форма от 17.10.2023 г., на която и дата е получил договорените парични средства в размер на 5 000,00 лв. в гр. Плевен. Твърди, че от представените доказателства по делото е видно, че ответникът не е изпълнил основното си задължение, което е поел по договора за поръчка, а именно да подсигури 1000 гласа, както и да направи поне една среща с гласоподаватели и кандидата за кмет В. Б.. Според въззивника, това е противоречие, което е недопустимо и води до отмяна на постановеното решение, тъй като, от една страна, Районният съд приема за установено плащането на договорената сума от ищеца на ответника, а той не изпълнява поетите по договора задължения. Твърди, че Договорът за поръчка не е изпълнен от страна на ответника, поради причина, за която самия той 2 отговаря, констатирана след приключване на изборния ден и преброяване на бюлетините от Общинската избирателна комисия. Твърди, че в мотивите на решението е изведена частично фактическата обстановка, като част от доказателствата или не са обсъждани, или това е направено изолирано, без да се прецени информацията от тях във връзка с другите доказателства. Съдът е нарушил изискването да обсъди твърденията и доводите на страните и представените доказателства и да изложи мотиви за своите фактически и правни изводи в контекста на конкретния иск. Счита, че Районният съд е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като е постановил неправилно и необосновано решение при липса на пълен анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото, което е в противоречие и със събраните по делото доказателства и закона.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да признае за установено по отношение на Г. Н. С., ЕГН ***, че дължи на В. Д. Б., ЕГН ********** парична сума в общ размер на 5000,00 лв., представляваща неоснователно обогатяване, вследствие на възложена, но изцяло неизпълнена работа за подпомагане и работа в полза на кандидата, като парични средства следвало да послужат за транспортни разходи, намиране на хора за разлепване на плакати, организиране на срещи с гласоподаватели от общината, дневни разходи, издигане и подпомагане на предизборна шатра на центъра и нейното оборудване, както и поет ангажимент за отлично представяне на местните избори посредством извършени срещи с избиратели инициирани лично от ответника, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК - 15.01.2024 год. до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените деловодни разноски в заповедното производство, както и тези, направени в двете съдебни инстанции, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Г. Н. С. чрез пълномощника му – адв. Ж. Н. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.

Според въззиваемия, няма основания да се приеме, че обжалваното решение компрометирано, поради зависимост и небезпристрастност на съдиядокладчика по делото. Счита, че от въззивната жалба не става ясно в в какво се 3 изразяват особено близките му отношения със съдията по делото. Счита, също така, че няма основания да бъдат изискани материалите от Прокуратурата и да бъде спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

При разглеждане на делото не са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор, а и въззивният жалбоподател не посочва и не обосновава такива.

Въззиваемият твърди, че няма нито едно безспорно, обективно, пряко и надеждно доказателство, което да установява наличието на сключен и неизпълнен от него договор за поръчка, с посоченото в исковата молба съдържание. Посочва, че във въззивната жалба се правят общи оплаквания, като не се посочва кои точно конкретни факти, с какво конкретно съдържание не са обсъдени/игнорирани са от съда или са интерпретирани погрешно от съда, не се посочва защо изводите в решението са погрешни и на какви точно други факти и обстоятелства противоречат. Твърди, че не е вярно посоченото в жалбата, че първоинстанционният съд е приел за установено плащането на договорената сума от ищеца на ответника, като заявява, че в решението се посочва обратното, а именно, че не е доказано съществуването на облигационно отношение.

Въззиваемият посочва, че отношенията между страните по повод на посочените избори за кмет на Община - Левски се изразяват в това, че същият е бил застъпник на въззивника в гр. Левски, което е съвсем различно от изявленията по исковата претенция, като твърди, че не дължи нищо на В. Д.

Б..

Моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение.

Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение досежно размера на адвокатското възнаграждение на противната страна.

В съдебно заседание, въззивникът В. Д. Б. моли съда, да отмени първоинстанционното решение и да приеме за установено, че между страните съществува облигационно правоотношение, по силата на което В. Б. е заплатил на Г. С. сумата в размер на 5000,00 лв., която да бъде осъден Г. С. да заплати, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно от 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените разноски в заповедното 4 производство, както и тези, направени в двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

В съдебно заседание, въззиваемият Г. Н. С. не се явява. Процесуалният му представител – адв. Ж. Н. от ПлАК моли съда, да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от В. Д. Б., ЕГН ********** пред Районен съд - Левски е образувано ч.гр.д. № 34/2024 г. по описа на същия съд, като е издадена Заповед за изпълнение № 16/17.01.2024 г., с която е разпоредено длъжникът Г. Н. С., ЕГН ********** да заплати на кредитора В. Д. Б., ЕГН ********** сумата от 5000,00 лв., представляваща главница, законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението – 15.01.2024 г. до окончателното 5 изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в настоящото производство, включващи държавна такса в размер на 100,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лв. Вземането произтича от следните обстоятелства: На 17.10.2023 г., след постигнато устно договаряне, В. Д. Б. е предоставил на Г. Н. С. сума в размер на 5000,00 лв., с обещание от страна на Г. С. за подпомагане и участие в кампанията на В. Б. в качеството му на кандидат за кмет на гр. Левски на проведените местни избори 2023 г. в Република България, които средства следвало да послужат за транспортни разходи, намиране на хора за разлепване на плакати, организиране на срещи с гласоподаватели от общината, дневни, издигане на предизборна шатра на центъра и нейното оборудване и др. Поетите от Г. С. ангажименти не са били изпълнени по никакъв начин, като доказателство за това са резултатите от изборите. С оглед депозирано възражение по чл.414 от ГПК от Г. Н. С., с Определение № 41/24.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 34/2024 г. по описа на ЛРС е указано на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си против длъжника Г. Н. С..

Подадена е искова молба от В. Д. Б., ЕГН ********** чрез пълномощника му – адв. П. В. от АК – Пловдив против Г. Н. С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.88 ал.1 от ЗЗД вр. чл.87 от ЗЗД вр. чл.280 вр. чл.258 от ЗЗД за признаване за установено, че Г. Н. С. дължи на В. Д. Б. връщане на сумата в размер на 5000,00 лв., представляваща неоснователно обогатяване, вследствие възложена, но изцяло неизпълнена работа за подпомагане и работа в полза на кандидата, които парични средства е следвало да послужат за транспортни разходи, намиране на хора за разлепване на плакати, организиране на срещи с гласоподаватели от общината, дневни разходи, издигане и подпомагане на предизборна шатра на центъра и нейното оборудване, както и поет ангажимент за отлично представяне на местните избори, посредством извършени срещи с избиратели инициирани лично от ответника, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК - 15.01.2024 год. до окончателното изплащане на вземането