Решение № 4172 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№...172 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110143285 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Н..“ ЕООД е предявил срещу „Г..“ ЕООД установителен иск по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, с който се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 747, 60 лв., ведно със законна лихва за период от 03.01.2025 г. до изплащане на вземането, представляваща сбор от дължими суми за закупени строителни материали и крепежни елементи, както следва: 1531, 75 лв. по фактура № ../24.10.2023 г., и 215, 85 лв. по фактура № ../31.10.2023 г. след намаляване на първоначалното задължение по тази фактура с кредитно известие № **********/19.12.2023 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 360/2025 г., по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че през октомври 2023 ответникът закупил от него строителни материали и крепежни елементи описани във фактура № ../24.10.2023 г. на стойност 1531,75 лв. Твърди, че освен това ответникът през октомври 2023 г. закупил от него строителни материали и крепежни елементи описани във фактура № ../31.10.2023 г. на стойност 272,05 лв. Посочва, че с кредитно известие № **********/19.12.2023 г. задължението било намалено с 56,20 лв. Твърди, че канил ответника многократно да заплати задълженията, но плащане не е последвало. Моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва получаването на описаните във фактурите стоки от ответника. Твърди, че единственият обект, по който е извършвал строителни дейности в К.., е бил ФСМП К.. и е приключил на 29.09.2023 г. След тази дата на обекта не били извършвани други строителни дейности, съответно е липсвала нужда от строителни материали. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено 1 от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение по договор за продажба на стоки (описани в издадените фактури) за определено количество и стойност, по което той е изпълнил задълженията си точно (времево, качествено и количествено).

От фактическа страна

По делото е приета неподписана фактура № ../24.10.2023 г. с издател ищеца „Н....“ ЕООД и получател ответника „Г..“ ЕООД за строителни материали на стойност 1531, 75 лв. с вкл. ДДС, както и неподписана фактура № ../31.10.2023 г. с издател ищеца „Н....“ ЕООД и получател ответника „Г..“ ЕООД за строителни материали на стойност 272, 05 лв. с вкл.

ДДС. Приети са още стокови разписки от м. октомври 2023 г. с посочен клиент „Г..“ ЕООД и получил „Х. В.“, които също не са подписани, и товарителници с изпращач и превозвач „Н..“ ЕООД и получател „Г..“ ЕООД, които също не са подписани за ответника, и пътни листове.

Ответникът е заявил, че лице с имена Х. В. никога не е било служител при него и в тази връзка е представил по делото списък с откритите работни номера.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице е установило, че двете процесни фактури са били осчетоводени в счетоводството на ищеца през през м. октомври 2023 г. Установило е, че има издадена и трета фактура с номер **********/19.12.2023 г. на стойност 56, 20 лв., отново с получател ответното дружество, като съгласно счетоводните записвания на ищеца тази фактура е била осчетоводена през м. декември 2023 г. и е била заплатена два пъти – в деня на издаването й в брой и втори път, на 20.12.2023 г. по банков път. С надплатената сума в размер на 56, 20 лв. ищецът е намалил задължението по неплатените фактури на ответника, като няма издадено кредитно известие. От извършения преглед на счетоводството на ответника вещото лице е установило, че двете процесни фактури не са включени в дневниците за покупки в месеца на издаването им, нито в периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., а фактурата, издадена на 19.12.2023 г. е била включена в дневника за покупки на дружеството за м. декември 2023 г. с пълен данъчен кредит, като е отразено плащане чрез Изи Пей на 20.12.2023 г. в размер на 56, 20 лв. Съгласно заключението ответникът не е извършвал плащания по двете фактури.

От правна страна

След съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира, че по делото не е доказано наличието на правоотношение между страните по договор за търговска продажба във връзка със стоките, описани в процесните две фактури. Липсват каквито и да е доказателства за волеизявления от страна на ответника за поръчването или получаването на стоките по тези фактури. Представени са единствено съставени от ищеца фактури и стокови разписки, които не носят подпис за ответника. Твърденията на ищеца, че стоките е следвало да бъдат получени от лице с имена Х. В., което е посочено и в неподписаните стокови разписки, останаха недоказани, като с оглед представения от ответника списък с откритите работни номера, съдът приема, че такова лице не е било в трудови правоотношения с ответника, съответно не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 161 ГПК. Ето защо, съдът приема, че по делото липсват и доказателства за приемане от страна на ответника на процесните стоки. За да достигне до този извод, съдът взе предвид заключението на вещото лице, от което се установява, че ответникът не е осчетоводил двете фактури. Установено е осчетоводяване на трета, различна от процесните фактура, от м. декември 2023 г., по която е било извършено плащане. Съгласно счетоводните записи при ищеца тази фактура е била заплатена два пъти, което не съответства на счетоводните записвания при ответника, но дори да се приеме, че е налице надплащане, то ищецът самоволно е използвал надплатената сума за частично погасяване на процесната фактура от 31.10.2023 г., поради което отново не е налице основание да се приеме, че е налице някакво извънсъдебно признание за получаване на стоките по този фактура, тъй като липсва волеизявление от страна на ответника за приспадането на надплатената сума. По изложените съображения съдът намира, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

2

По разноските:

При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 306, 77 евро с левова равностойност 600 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от "Н.." ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. К.., ул. "Т.." № .., срещу "Г.." ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Г.." № .., вх. .., ет. .., оф. .., установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, с който се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 747, 60 лв. (893, 53 евро), ведно със законна лихва за период от 03.01.2025 г. до изплащане на вземането, представляваща сбор от дължими суми за закупени строителни материали и крепежни елементи, както следва: 1531, 75 лв. по фактура № ../24.10.2023 г., и 215, 85 лв. (110, 36 евро) по фактура № ../31.10.2023 г. след намаляване на първоначалното задължение по тази фактура с кредитно известие № **********/19.12.2023 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 360/2025 г., по описа на СРС, 151 състав.

ОСЪЖДА "Н.." ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. К.., ул. "Т.." №..., да заплати на "Г.." ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"Г.." №..., вх. .., ет. .., оф. .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 306, 77 евро с левова равностойност 600 лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3