Решение № 794 от 18.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Пазарджик, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220103288 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството по делото е по иск за делба във фазата по извършването, и е висящо само в частта за претенциите по сметки, предявени от съделителката П. К. П. против другия съделител Б. Р. Б., само до размера 2213,44 лв., равняваща се на 1/3 от общата стойност на ремонта на покрива на къщата, предмет на делбата, и размера 479,54 лв., равняваща се на 1/6 от общата стойност на доставката и монтажа на дограма с ПВЦ профил на лятната кухня. В частта за останалите предявени претенции по сметки над тези суми до пълния размер от 13000 лв. решението е влязло в сила, както е влязло в сила и в частта за самото извършване на делбата чрез поделяне на делбения поземлен имот със сгради в него на два реални дяла, съответстващи на дяловете на страните.

Съсобствеността произтича от наследство от възходящия на страните К. К. Т., който е първоначалният собственик на имота и го е придобил на свой ред по наследство, и последващи сделки между наследниците и техни низходящи. След смъртта на К. Т. на 30.05.2018 г. неговата съпруга К. Т. прехвърлила своя дял в имота (4/6 в някои от сградите и 1/3 - в дворното място и други сгради) на дъщеря си П. П., а другата дъщеря на Т. - Г. Д., прехвърлила с нотариални актове от 21.05.2019 г. и 20.11.2019 г. на внука си Б. Р. Б. срещу задължение за гледане и издръжка и като покупко-продажба собствеността върху своите наследствени дялове. В резултат делба е допусната при квоти: за Б. Р. Б. - по 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ №65, паянтова сграда със ЗП 67 кв.м. и масивно жилище с площ от 97 кв.м. и по 1/6 ид.ч от масивна сграда с площ от 19 кв.м. и масивна 1 сграда с площ от 31 кв.м., и за П. К. П. - по 2/3 ид.ч. от дворното място, паянтова сграда със ЗП 67 кв.м. и масивно жилище с площ от 97 кв.м. и по 5/6 ид.ч. от масивна сграда с площ от 19 кв.м. и масивна сграда с площ от 31 кв.м.

Решението е обезсилено в частта, която е предмет на настоящото производство, поради това, че при първото разглеждане не е било уточнено дали подобренията върху имота се твърди да са извършени от П. приживе на нейния баща, или след смъртта му, и съдът не е дал указания това да бъде уточнено, евентуално ако е след възникване на съсобствеността - да уточни дали са извършени със знанието, съгласието или противопоставянето на другите съсобственици, с оглед правната квалификация на претенцията и вземане предвид на релевантните факти.

В молбата, с която са предявени претенциите, с вх.№262984/06.04.2021 г. ответницата е изложила обстоятелства, че повече от 25 години, заедно със своята майка живеят в процесния имот. Твърди, че къщата не е била подходящо пригодена за живеене, като с оглед и възрастта на майка й е било необходимо да се направят редица ремонти, за да може имотът да се ползва по предназначение. Твърди, че е направила редици сериозни подобрения през 2015 г. до предявяване на исковата молба за делба, като се е наложило да смени дограмата на прозорците в къщата и лятната кухня, смяна на вратите на спалнята и килера в къщата, смяна на всички врати в лятната кухня, боядисване на стените в къщата и лятната кухня, поправка на покрива на къщата - сменени летви, челни дъски, керемиди, варов разтвор.

Изложила е твърдения, че процесният имот се явява единствено жилище за нея.

Претенциите по сметки са конкретизирани с допълнителна молба с вх. № 261126/11.04.2022 г. след дадени от съда указания.

След уточнения претенцията е разгледана за размер 6500 лв., представляващи стойност на ремонта на покрив с водоотвеждане на жилищната сграда с площ 97 кв.м - т. 1/1.1. от уточняващата молба вх. № 61126/11.04.2022 г., и 3500 лв., представляващи стойност на доставката и монтажа на дограма с ПВЦ профил на лятната кухня с площ 64 кв.м - т. 2/1.2. от същата молба.

При повторното разглеждане на делото в обезсилената част ищцата е уточнила, че ремонтът на покрива на жилищната сграда е извършен в периода юли - август 2015 г., а доставката и монтажът на дограмата на лятната кухня - в периода от пролетта на 2016 г. до пролетта на 2019 г.

Съдът погрешно е дал указания на ищцата да уточни дали твърди, че подобренията са извършени преди, или след откриването на наследствата както на К. Т. през май 2018 г., така и на К. Т. през март 2019 г. В действителност датата на откриването на второто наследство е без значение, тъй като не само процесният имот не е бил част от него - К. Т. е отчуждила приживе дяловете си в полза на дъщеря си П., но и към този момент дъщерята вече е била съсобственица на имота по наследство от баща си и би извършвала подобрения като съсобственик. От значение за правната квалификация, оттам и за прилагането едни или други правила на закона е извършването на подобренията само преди, съответно след края на май 2018 г. Такива указания обаче също са дадени и не са изпълнени по отношение на 2 дограмата на лятната кухня - посочен е отново период от 2016 до 2019 г. без конкретизация на суми и стойност за двата периода. Поради неизпълнение на указанията делото следва да се прекрати в тази част.

Квалификацията на претенцията за подобренията, изразяващи се в ремонт на покрива на жилищната сграда, е по чл. 12, ал. 2 от ЗН.

При тази квалификация, освен доказването на самия принос на наследника (извършването на подобренията от него), е от значение единствено стойността, с която наследството се е увеличило, но не и колко е изразходвал наследникът в труд и средства - в този смисъл решение № 70 от 26.03.2010 г. по гр.д. 304/2009 г. на II ГО на ВКС. Увеличаването на наследството приживе на наследодателя в резултат на действия на наследник, който не е съсобственик в същите имоти преди откриването на наследството, е разновидност на неоснователното обогатяване и за него не се прилагат правилата за съсобствеността.

По приетите претенции на ответницата с правно основание чл.346 от ГПК съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства за установено, че подобренията в процесните имоти са извършени от ответницата П. П.. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите и на двете страни, които говорят, че именно ответницата е извършили тези ремонтни дейности и е направила процесните подобрения в имотите.

Видно от приетото заключение на вещото лице с вх.№ 260588/28.02.2022 г. е, че в процесните имоти са извършени дейностите, подробно описани от вещото лице по вид, количество и стойност в таблицата, приложена към заключението. Разходите за ремонта на жилищната сграда са оценени общо на 9632,98 лв., което включва ремонт на покрив (предмет на настоящото решение), доставка и монтаж на дограма с ПВЦ профил и външна мазилка и цокъл, като само стойността на ремонта на покрива е 6640,32 лв. Цялото увеличение на стойността на жилищната сграда в резултат на тези СМР обаче е определено на 20200 лв. с подобренията и 17100 - без подобренията, или чистото увеличение на стойността в резултат на всички три вида СМР е 3100 лв. В заключението не се съдържат данни, позволяващи да се прецени каква част от тези 3100 лв. се дължат на ремонтирания покрив. Единственият възможен начин е това да се определи пропорционално - като съотношението на 6640,32 лв. към 9632,98 лв., или 68,93% от цялото увеличение, което е равно на 2136,93 лв. Това е увеличението на стойността на имота в наследството на К. Т. в резултат на ремонта на покрива, извършен от П. П. през 2015 г.

Правото по чл. 12, ал. 2 от ЗН обаче може да се упражни само срещу сънаследниците на наследника, който е спомогнал за увеличаването на наследството. Както се посочи, то е разновидност на неоснователното обогатяване и отговаря на вземането по чл. 59 от ЗЗД, евентуално - чл. 61 от ЗЗД, което наследникът би имал приживе на наследодателя към него.

След смъртта на последния то се превръща в право по чл. 12, ал. 2 от ЗН, насочено към останалите наследници съобразно техните дялове.

Б. Б. не е наследник на К. Т., тъй като баба му е жива, както и майка му, а той самият е придобил дяловете си по сделка. Такъв иск срещу него не може да бъде уважен.

3

Дори претенцията да беше квалифицирана различно - например по чл. 59 или 61 от ЗЗД, изводът би бил същият, защото лицето, което се е обогатило от действията на П. П., е нейният баща, а след неговата смърт - сестра и Гена като наследница на баща им.

Задължението за обезщетение поради неоснователно обогатяване в резултат от подобрения на имот е облигационно, не тежи върху имота и не се прехвърля заедно с него. Б. Б. не се е обогатил от действията на П. - той е придобил имота такъв, какъвто го е притежавала баба му, срещу съответната уговорена престация по сделките. Отношенията във връзка с обогатяването са облигационни отношения между двете сестри сънаследници. Нещо повече, това би било така дори при подобрения, направени от съсобственик, ако делът на другия съсобственик в имота е прехвърлен на трето лице чрез сделка по-късно - задължен за подобренията остава прехвърлителят.

Поради изложеното искът следва да се отхвърли в частта за претенциите за стойността на ремонта на покрива, а на ответната страна да се присъдят направените разноски, с оглед на което съдът

РЕШИ:

Отхвърля искането на П. К. П., с ЕГН **********, с адрес: с.А. , общ. Б., ул. ***** № **, против Б. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.А., общ. Б. , ул. **** № **, за осъждането на ответника Б. Р. Б. да и заплати сумата, предявена като претенция по сметки по реда на чл.

346 от ГПК, в размер на 2213,44 лева, равняваща се на 1/3 от общата стойност на ремонт на покрива на къщата, намираща се в имота, предмет на делбата, извършен в периода юли август 2015 г.

Прекратява производството в частта за искането на П. К. П. , с ЕГН ********** от с.А. , общ. Б., ул. ***** № **, да бъде осъден Б. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.А., общ. Б. , ул.

**** № **, да и заплати сума в размер на 479,54 лева, равняваща се на 1/6 от общата стойност за доставката и монтажа на дограма с ПВЦ профил на лятната кухня, извършен в периода от пролетта на 2016 г. до пролетта на 2019 г., поради неотстраняване на нередовности на исковата молба въпреки дадени указания.

Осъжда П. К. П. да заплати на Б. Р. Б. разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер 306,78 евро (600 лв.)

Осъжда П. К. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса за отхвърлената част от претенциите й по сметки в размер на 55,08 евро (107,72 лева).

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4

5