Решение № 5111 от 20.05.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5111

Варна, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - V състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 20247050700412 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба вх. № 2767/26.02.2024г. на В. М. Н., **********, с адрес: гр. Варна [улица], срещу Решение № 2153-03-14/07.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена депозираната от жалбоподателя жалба срещу Разпореждане № 031-00-4500-5/05.12.2023 на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1, във вр. с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, §2 от Регламент /ЕО/ 883/2004г., му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а от КСО. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради издаването им в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на целта на закона. Жалбоподателят сочи, че е гражданин на Република България и е лице със срочна трудова заетост в Италия – държава членка на ЕС. По аргумент от чл. 1, б. р, т. ii и чл. 65, § 5а, във връзка с §2, изречение първо от Регламент /ЕО/ № 883/2004 има право на парично обезщетение за безработица, Счита, че административния орган не е направил разграничение между понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“, за да установи правилно коя държава-членка на ЕС е компетентна за предоставяне на обезщетението за безработица. Твърди, че е трайно установен в Република България, т.е. мястото му на обичайно пребиваване е България по смисъла на чл. 1, § 3, буква „й“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. поради обстоятелството че е български гражданин, с адресна регистрация на територията на страната, заплаща всички дължими данъци и такси в Република България, има едно дете, което живее и работи в страната. Направено е искане съдът да отмени изцяло оспореното решение, с което е потвърдено разпореждане № 031-00-4500-5/05.12.2023г. на Ръководителя на осигуряване на безработица. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата на основанията посочени в нея.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Л., оспорва жалбата, изразява становище за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заявление peг. № 031-00-4500/25.09.2023г. В. М. Н. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочил, че последното му трудово правоотношение, с работодател „Costa Crociere” - Италия, е прекратено, считано от 23.09.2023г. Декларира, че през периода от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за времето от 10.04.2023г. до 23.09.2023г. е работил в Италия. Към заявлението прилага Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 - Италия от 16.11.2022г. до 15.03.2023г. и от 20.04.2023г. до 23.09.2023г. с работодател „Costa Crociere” - Италия. Посочената причина за прекратяване на последната си заетост „изтичане срока на договора“. Към заявлението са представени документи на английски език, доказващи трудовата му заетост в Италия - сертификат за работа от 23.09.2023г., издаден от работодателя „Costa Crociere” - Италия удостоверяващ, че през периода от 13.09.2011г. до 23.09.2023г. (с кратки прекъсвания) е работил в дружеството на длъжност „работник поддръжка“; уведомление за прекратяване от 23.09.2023г. от работодателя „Costa Crociere” – Италия, удостоверяващо и обстоятелството, че е работил на посочената длъжност от 20.04.2023г. до 23.09.2023г. на борда на кораб „Costa Serena”, под италиански флаг.

От дадената от жалбоподателят Декларация относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност се установява, че няма съпруга и дете/деца под 18 години през периода на последната му заетост в чужбина, детето/децата и преобладаващата част от роднините му са живели в България, притежава собствено жилище в България и няма намерение да остане в Италия. През периода на последваната му заетост е плащал данъци върху доходите в Италия, живял е на кораб и се е завръщал в България няколко пъти в годината или по-рядко.

С Разпореждане № 031-00-4500-1/27.09.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно, с мотиви, че по заявление на лицето се изисква по служебен път удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Италия, необходими за преценка правото на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Чрез Системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между Република България и Европейския съюз до компетентната институция на Италия е изпратен структуриран електронен документ СЕД U001CB с искане за удостоверяване на осигурителния стаж на жалбоподателя при посочения по-горе работодател от 16.11.2022г. до 15.03.2023г. и от 20.04.2023г. до 23.09.2023г., с посочване причината за прекратяване на последната му заетост, и структуриран електронен документ СЕД U003 с искане за удостоверяване на осигурителния му доход за периода от 20.04.2023г. до 23.09.2023г.

От представеният от жалбоподателя преносим документ U1 от компетентната институция на Италия на 12.10.2023г. са удостоверени периоди на осигурена заетост от 13.09.2011г. до 07.02.2012г.; от 30.04.2012г. до 21.09.2012г.; от 13.12.2012г. до 18.04.2013г.; от 18.08.2013г. до 10.01.2014г.; от 07.04.2014г. до 29.09.2014г.; от 16.01.2016г. до 13.07.2016г.; от 16.10.2016г. до 05.04.2017г.: от 09.06.2017г. до 25.11.2017г.; от 25.02.2018г. до 23.08.2018г.; от 30.11.2018г. до 11.04.2019г.; от 04.07.2019г. до 03.12.2019г.; от 09.02.2020г. до 04.06.2020г.; от 13.08.2020г. до 04.03.2021г.; удостоверени доходи за периода от 01.06.2022г. до 02.08.2022г. - 10 874.00 Евро бруто; от 16.11.2022г. до 15.03.2023г. - 18 050.00 Евро бруто и от 20.04.2023 г. до 23.09.2023 г. - 22 321.00 Евро бруто и причина за прекратяване на заетостта „изтичане срока на договора“. С Разпореждане № 031 -00-4500-2/08.11.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от В. М. Н. заявление е възобновено, с мотиви, че е получен преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Италия. С Разпореждане № 031-00-4500-3/20.11.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ на В. М. Н., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал, 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, и във връзка с чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. му е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ), за периода от 24.09.2023г. до 23.07.2024г. в размер на 85,71 лева дневно.

С оспореното Разпореждане № 031-00-4500-4/05.12.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО и установени нови доказателства, съгласно чл. 11, ал. 3, буква „а“, във връзка с чл. 65, ал. 2 и ал. 5 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. е отменено Разпореждане № 031-00-4500-3/20.11.2023 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ), за периода от 24.09.2023г. до 23.07.2024г. и му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

С жалба вх. № 1012-03-9/09.01.2024г. В. Н. е оспорил разпореждане № 031-00-4500-5/05.12.2023г. пред Директора на ТП-Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-14 от 07.02.2024г. е отхвърлил жалбата и потвърдил оспореното разпореждане, излагайки установените в хода на административното производство обстоятелства и анализ на приложимите правни норми.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване по делото е Решение № 2153-03-14 от 07.02.2024г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, за което изрично е предвидена възможност за съдебен контрол, а адресатът на акта е надлежна страна с право и интерес от обжалване.

Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в съответствие с изискуемата по чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

При служебната проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпоредбата на ал. 2 предвижда, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В настоящата хипотеза органът се е позовал на разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, която урежда особен случай на възобновяване на административното производство – служебно, без уведомяване на заинтересованото лице, като в тези случаи длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването на безработица, действа при условията на обвързана компетентност и е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства и да приложи чл. 54ж, ал. 2 КСО. Целта на разпоредбата е да създаде възможност за въвеждане на съответствие между правата, произтичащи от реалното фактическо положение, и последиците, разпоредени с акта за отпускане, изменение, отказване, спиране, възобновяване на обезщетението за безработица.

Спазен е и регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като с решението си директорът на ТП на НОИ – Варна е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства.

Анализирайки материална законосъобразност на решението, съдът не констатира допуснато нарушение на материалния закон. Между жалбоподателят и ответникът няма спор по фактите, а по правото. Доколкото в случая В. М. Н. – гражданин на Република България, е с последна трудова заетост в друга държава-членка на Европейския съюз /ЕС/ – Италия, а претендира изплащане на обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт на Република България, приложение намират нормите на европейското законодателство, определящи общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Същите се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004), както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).

Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5aebb450-392f-4560-9f1d-918c0ef5493b