Решение № 5120 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5120 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110202637 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Б. Г., ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7585364, издаден от СДВР, с който на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, в частност за множество неизяснени обстоятелства, изискващи специални научни знания.

Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Представени са подробни писмени бележки от гл. юрк. Борислав Страхинов, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и изтъква конкретни аргументи за доказаност на твърдяното административно нарушение.

Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 06.06.2023 г. в 20:29 ч. в гр. ****, при ограничение 50 км/ч за населено място, лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***** се движи със скорост от 76 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок след влизане в сила на електронен фиш серия К № 499221 на 23.06.2022 г. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е жалбоподателят Д. Г..

Нарушението е установено с техническо средство CORDON M2 с идентификационен № MD1192 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е превишение от 26 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен 2 фиш Серия К № 7585364 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200,00 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По делото липсват доказателства за датата и начина на връчване на атакувания санкционен акт, поради което съдът приема, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения 14-дневен срок.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, ведно с приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № B-46 на 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г. Видно от приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото средство е една година, като последващата такава е извършена 14.03.2023 г.

Изяснява се от изисканата по делото справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“, ведно с приложена схема за организация на движението, че в процесния пътния участък не е бил монтиран пътен знак B 26, който да въвежда ограничение на скоростта, различно от нормативно предвиденото - 50 км/ч за населено място.

Видно от приложената по преписката справка от централна база КАТ собственик на МПС е жалбоподателят Д. Г..

От представения от ОПП-СДВР сертификат става ясно, че полицейският служител Велислав Алексиев, експлоатирал АТСС, е преминал обучение за работа с техническото средство.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва и изготвените при констатиране на твърдяното нарушение фотоснимки на рег. номер на автомобила и разположението на АТСС, имащи характера на годни веществени доказателствени средства, неоспорени от страните.

Съгласно заключението на назначената и изготвена на етапа на съдебното следствие съдебнотехническа експертиза от вещото лице проф. С.

К. действителната скорост на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***** към 3 датата и часа на твърдяното нарушение, измерена с преносимо техническо средство CORDON M2 с идентификационен № MD1192, възлиза на 76 км/ч.

Координатите, фиксирани от GPS-приемника на устройството за регистрация на скорост съвпадат изцяло с административния адрес, посочен в електронния фиш, което обстоятелство намира пълно потвърждение и в снимковия материал, показващ разположението на експлоатираната АТСС. Изложени са и подробни съображения, че принципът на работа на техническото средство и заложеният в него алгоритъм за регистрация и оценка на масивите от измерени стойности на скоростта на всяко МПС, изключват възможността отразените сигнали на лазерния лъч от автомобилите пред и зад управляваното от жалбоподателя превозно средство да имат влияние при определянето на неговата скорост. Не на последно място, налице е и положителна констатация за спазване всички нормативни и технически изисквания при измерването на скоростта. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, не съществуват съмнения в нейната обоснованост, поради което съдът дава вяра на същата и я използва при формиране на своите фактически изводи, като по този начин са изяснени и всички очертани в жалбата обстоятелства, изискващи специални научни знания.

Видно от приложената по делото справка от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, ведно с приложен заверен препис на съдебен акт, жалбоподателят Г. е санкциониран с електронен фиш серия К № 4992219, издаден от ОД на МВР-Враца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който е потвърден с решение № 71/18.05.2022 г. по НАХД № 35/2022 г. по описа на РС-Мездра и същото е влязло в законна сила на 23.06.2022 г.

По отношение на останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства съдът намира, че същите са непротиворечиви, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил, 4 справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справки от СО и ОД на МВР-Враца, ведно с приложения, заключение на съдебнотехническа експертиза, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа 5 всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.

Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторно превозно средство.

По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“.

Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОПП-СДВР. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез средствата за 6 масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към момента на неговото постановяване.