Определение № 520 от 03.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. Велико Търново, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20264100500366 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Производството е образувано по частна жалба от Д. К. Д., чрез адв. П. Б. от АК – Враца против Разпореждане № 128/13.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1218/2025 г. по описа на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата, подадена от жалбоподателя за освобождаването му от държавни такси, свързани с производството по делото.

В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане.

Навежда доводи, че районният съд не е взел предвид, че имотът и лекият автомобил, които ищецът е декларирал са съсобствени между него и други лица, че той няма доходи от трудова дейност или имущество, поради което оспорва крайния извод на съда. По тези съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното:

Частният жалбоподател Д. Д. е предявил иск против „Кредирект“ ЕООД, с която иска на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 11 ЗПК да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 889287/03.07.2023 г. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1810 лв., представляваща надплатено над главницата по горепосочения договор, като недължимо платена поради изначална липса на основание.

С исковата молба е направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавни такси по образуваното исково производство.

С обжалваното разпореждане № 128/13.01.2026 г., с характер на определение, районният съд е оставил без уважение молбата за освобождаването на ищеца от държавни такси, свързани с производството по делото. Съдът е приел, че с оглед притежаваното имущество, здравословното състояние, липсата на други задължения и размера на държавната такса, молбата за освобождаване е неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, 1 приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 1218/2025 година на Районен съд – Велико Търново е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Д., чрез адв. П. Б. – АК-Враца, срещу „Кредирект“ ЕООД – град София, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 11 ЗПК с цена на иска 1900 лева – главницата по договора, и обусловен от него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД /макар в исковата молба погрешно да е посочено, че е предявен в условията на евентуалност, доколкото се иска при уважаване на първоначалния иск, да бъде уважен и искът по чл. 55 ЗЗД/ с цена 1810 лева. С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса за производството по делото, като е приложена декларация за материално и гражданско състояние. В последната е посочено, че ищецът не получава доходи, че притежава жилище в град Велико Търново с площ 30 кв.м. и МПС – BMW /2011 година на производство/, както и че не притежава парични влогове.

Същевременно е отразено, че не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи и няма задължения за издръжка.

Първоинстанционният съд служебно е събрал данни от НАП и община Велико Търново, от които се установяват спорадични доходи през 2024г. /не е изтекъл срокът за доходите от 2025г./ и за декларирани по 1/6 ид.ч. от апартамент в гр. Велико Търново и земя в с.

Шемшево.

Въззивният съд приема, че изводът на Районен съд – Велико Търново е правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК се освобождават от такси и разноски физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. При подадена молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимите такси или разноски.

В случая по делото ищецът дължи по първия иск държавна такса, възлизаща в размер на 76 лева /по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 11 ЗПК/, а за разглеждането на иска с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД - държавна такса в размер на 72,4 лева.

При съобразяване на размера на дължимата държавна такса /общо 100 лева/ и относимите към искането обстоятелства съдът намира, че не са налице предпоставките чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от внасянето на така посочената държавна такса. Видно от приложената към исковата молбата декларация, молителят е в трудоспособна възраст, макар да е посочил, че не реализира доходи. Не страда от заболявания и увреждания, изискващи извършването на допълнителни сериозни разходи за лечение и пораждащи обективна пълна или частична невъзможност за полагане на труд, включително на повече от едно място. В този смисъл самият той се е поставил в положение да не реализира доходи. Освен това, в представената по делото декларация за материално положение и имотно състояние е посочено, че същият притежава идеални части от жилище и МПС, т.е. не му се налага да заплаща наем, за жилище, което обитава /не декларира такива разходи/, а дали ги ползва или не е без значение при извършване на преценката за дължимостта на държавна такса по делото. Както към декларацията за семейно и имуществено състояние, така и към частната жалба не са приложени каквито и да е доказателства, удостоверяващи например лицето е регистрирано в Бюрото по труда, като търсещо работа. Не на последно място, жалбоподателят няма задължения за заплащане на издръжка на малолетни или непълнолетни деца.

2

Предвид изложеното съдът намира, че материалното и имущественото състояние на ищеца, наред с останали посочени по-горе обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК не налагат категоричен и несъмнен извод за липсата на достатъчно средства за заплащане на дължимата по предявените искове държавна такса в минималния размер.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на Д. К. Д., чрез адв. П. Б. – АК-Враца, е неоснователна, респективно – първоинстанционното определение, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 128/13.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1218/2025 г. по описа на ВТРС, с което искането на Д. К. Д. от град Велико Търново, ул. „П.“ №.., вх. ., ет. , ап. 1, с ЕГН ********** за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси по делото е оставено без уважение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3